Карнийска криза: Когато на Земята е валяло 2 милиона години
През 70-те и 80-те години на предишния век геолозите виждат необикновени пластове, отсрочени в антични скали, датиращи отпреди към 232-4 милиона години.
В Източните Алпи един от екипите изследва пласт от силикатни утайки, отсрочен в карбонат. Междувременно в Обединеното кралство геологът и криминалист Аластър Ръфъл изследва пласт от сива канара, открит навътре в известния червен камък, открит в региона. И двете открития, както и доста други по-късно, подсказват едно: преди към 232 милиона години Земята е не запомнила за сушата и е почнало щедро да вали.
Всъщност, като се има поради, че сивите пясъчници и силикатни утайки са се отлагали дълго, дълго време, това е доказателство, че тъкмо при започване на епохата на динозаврите, когато броят и разнообразието им са експлодирали, е имало извънредно мокър интервал, траял 1-2 милиона години.
Всъщност по-късно изобретение се появяват от ден на ден доказателства, че влажният интервал може да е бил " спусъкът, който е разрешил на динозаврите, а евентуално и на другите представители на актуалната сухоземна фауна, да се разнообразят и да преобладават на земята ".
Периодът, прочут като Карнийско плувиално събитие или даже Карнийска рецесия, от този момент е следен в скали от целия свят. Причината за необикновеното количество превалявания наподобява е резултат от голямо нарастване на влажността на въздуха, евентуално вследствие на гигантско вулканично изригване на огромната магмена провинция Врангелия, разпростряла се от южната част на централна Аляска и по крайбрежието на Британска Колумбия.
" Изригванията са достигнали своя пик през карнайската ера ", споделя пред Everything Dinosaur Якопо Дал Корсо, участващ в проучването на изригването.
" Преди няколко години изучавах геохимичния автограф на изригванията и открих някои солидни резултати върху атмосферата в международен мащаб. Изригванията са били толкоз големи, че са изпомпвали големи количества парникови газове като въглероден диоксид и е имало скокове на световното стопляне ", споделя Корсо.
Пангея - суперконтинентът на Земята по това време - към този момент е била склонна към мусони. Те се появяват, когато тежкият въздух с влага от моретата се насочва към сушата, където се охлажда и пада под формата на проливни дъждове. Тъй като през този интервал моретата са се нагрявали - достигайки температурата на гореща чорба, споделя пред New Scientist откривателят на палеосредата Пол Уигнал - над тях е имало повече влага, което е довело до повече мусони и по-силни превалявания на сушата.
Влажният и влажен интервал не е бил добър за живота. В едно проучване, оповестено в Journal of the Geological Society, той е обрисуван като време, в което " вулканичните изригвания генерират киселинни дъждове и парникови газове, които от своя страна водят до измиране заради шоково стопляне, разкриване на растителността и почвите на сушата, аноксия и окисляване на океаните " .
Видовете са били унищожени от събитието. Но след края му има ясни спечелили.
" След необятното измиране на растенията и основните растителноядни животни на сушата динозаврите видимо са били главните бенефициенти във времето на възобновяване, като бързо са се разширили във връзка с разнообразието, екологичното влияние (относителното изобилие) и районното разпространяване, в началото от Южна Америка до всички континенти ", написа екипът в своята публикация.
" Това може би е било едно от най-важните [бързи събития] в историята на живота от позиция на ролята му за допускане освен на " ерата на динозаврите ", само че и на произхода на множеството основни клади, които образуват актуалната фауна на сухоземните тетраподи, а точно лизамфибиите, костенурките, крокодилите, гущерите и бозайниците. "
В Източните Алпи един от екипите изследва пласт от силикатни утайки, отсрочен в карбонат. Междувременно в Обединеното кралство геологът и криминалист Аластър Ръфъл изследва пласт от сива канара, открит навътре в известния червен камък, открит в региона. И двете открития, както и доста други по-късно, подсказват едно: преди към 232 милиона години Земята е не запомнила за сушата и е почнало щедро да вали.
Всъщност, като се има поради, че сивите пясъчници и силикатни утайки са се отлагали дълго, дълго време, това е доказателство, че тъкмо при започване на епохата на динозаврите, когато броят и разнообразието им са експлодирали, е имало извънредно мокър интервал, траял 1-2 милиона години.
Всъщност по-късно изобретение се появяват от ден на ден доказателства, че влажният интервал може да е бил " спусъкът, който е разрешил на динозаврите, а евентуално и на другите представители на актуалната сухоземна фауна, да се разнообразят и да преобладават на земята ".
Периодът, прочут като Карнийско плувиално събитие или даже Карнийска рецесия, от този момент е следен в скали от целия свят. Причината за необикновеното количество превалявания наподобява е резултат от голямо нарастване на влажността на въздуха, евентуално вследствие на гигантско вулканично изригване на огромната магмена провинция Врангелия, разпростряла се от южната част на централна Аляска и по крайбрежието на Британска Колумбия.
" Изригванията са достигнали своя пик през карнайската ера ", споделя пред Everything Dinosaur Якопо Дал Корсо, участващ в проучването на изригването.
" Преди няколко години изучавах геохимичния автограф на изригванията и открих някои солидни резултати върху атмосферата в международен мащаб. Изригванията са били толкоз големи, че са изпомпвали големи количества парникови газове като въглероден диоксид и е имало скокове на световното стопляне ", споделя Корсо.
Пангея - суперконтинентът на Земята по това време - към този момент е била склонна към мусони. Те се появяват, когато тежкият въздух с влага от моретата се насочва към сушата, където се охлажда и пада под формата на проливни дъждове. Тъй като през този интервал моретата са се нагрявали - достигайки температурата на гореща чорба, споделя пред New Scientist откривателят на палеосредата Пол Уигнал - над тях е имало повече влага, което е довело до повече мусони и по-силни превалявания на сушата.
Влажният и влажен интервал не е бил добър за живота. В едно проучване, оповестено в Journal of the Geological Society, той е обрисуван като време, в което " вулканичните изригвания генерират киселинни дъждове и парникови газове, които от своя страна водят до измиране заради шоково стопляне, разкриване на растителността и почвите на сушата, аноксия и окисляване на океаните " .
Видовете са били унищожени от събитието. Но след края му има ясни спечелили.
" След необятното измиране на растенията и основните растителноядни животни на сушата динозаврите видимо са били главните бенефициенти във времето на възобновяване, като бързо са се разширили във връзка с разнообразието, екологичното влияние (относителното изобилие) и районното разпространяване, в началото от Южна Америка до всички континенти ", написа екипът в своята публикация.
" Това може би е било едно от най-важните [бързи събития] в историята на живота от позиция на ролята му за допускане освен на " ерата на динозаврите ", само че и на произхода на множеството основни клади, които образуват актуалната фауна на сухоземните тетраподи, а точно лизамфибиите, костенурките, крокодилите, гущерите и бозайниците. "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ