Между загубата и семейната чест. Саба Кумариташвили, който ще се спуска в Пекин
През 70-те години в Грузия спускането с шейни е не толкоз спорт, колкото развлечение. Тогава обаче локалният гражданин Алеко Кумариташвили се захваща с построяването на първото оборудване, което да е уместно за втурване със спортни шейни. Той на процедура поставя основите на развиването на спорта в страната, а няколко години по-късно тогавашното комунистическо държавно управление взема решение да отдели средства за още по-добро оборудване. Заради приноса си Алеко застава отпред на спорта, който пък се трансформира в фамилно завещание.
Така през 2012 година по време на игрите във Ванкувър неговият правнук Нодар би трябвало да се трансформира в първия член на семейството участник на Олимпийски игри. Само няколко часа преди формалната гала по откриването, при един от подготвителните му опити, се стига до съдбовен случай, в който той получава тежки контузии и губи живота си. Олимпийската общественост, фамилията на спортните шейни, Грузия и цялата фамилия на състезателя са потресени, а в идващите години за случая се приказва на съвсем всяко съревнование.
Въпреки всичко това през днешния ден Грузия и семейство Кумариташвили имат нова причина за наслада и горделивост. Братовчедът на Нодар – Саба се класира за най-голямата конкуренция и ще започва в надпреварата по спортни шейни 10 години след трагичния случай във Ванкувър.
Мотивацията е огромна и ще дам всичко от себе си за тях
„ Щастлив и горделив съм, че имам опцията да представям фамилията и страната си на тези игри. Сега изпитвам отговорност по отношение на тях, тъй като чакат от мен положителни резултати. Мотивацията е огромна и ще дам всичко от себе си за тях “, споделя Саба.
Смъртта на Нодар съпровожда Саба през целия му професионален път до момента. Той е едвам на 12 години, когато случаят с братовчед му се случва. Неговата гибел има голямо влияние върху спорта. Преди случая редица състезатели се оплакват, че улеят е прекомерно бърз, както и че не се вземат задоволително защитни ограничения за здравето на състезателите.
Само два месеца след игрите във Ванкувър Феликс Лох, който става олимпийският първенец в спортните шейни, отива до Грузия, където се среща със фамилията на Нодар и им връчва златния си орден. Управляващите в спорта в международен мащаб пък вършат всичко по силите си да трансформират наклоните на улеите и да основат по-безопасни условия за състезателите.
Последиците от историята, настроенията в фамилията и основаните упования не отхвърлят и не отчайват Саба. Напротив.
„ Работих крепко и имах вяра мощно в себе си. Сега се усещам благополучен и задоволен, че съм постигнал една от задачите си. Мисля, че всеки играч мечтае да взе участие в Олимпийски игри, а аз взех решение преди две години да се опитам да го реализира. И ето ме, тук съм “, споделя Саба.
Между пътя на Саба и Нодар има доста прилики. И двамата, несъмнено, са въведени в шейните от фамилията още като деца. После и двамата стават професионални състезатели и се класират за Олимпийски игри без съвсем никакъв опит на международни шампионати. Въпреки това Саба споделя, че е подготвен.
За това се приказва във всяка вдъхновяваща история. За постоянството
„ Гледам тази история и си споделям, че това е смисъла на Олимпийските игри. Значението на живота. За това се приказва във всяка вдъхновяваща история. За постоянството. Забравянето на предишното, страховете и нещастията на предишното и вглеждането напред. Да не живееш в боязън и да не разрешаваш някой да те забавя “, споделя някогашният играч по шейни и олимпиец от Съединени американски щати Кристиан Никуум пред Асошиейтед прес.
С тази настройка Саба е един от едвам деветте спортисти от Грузия, които ще се включат в игрите в Пекин. Сега той ще стане първият член на фамилията си, който ще се състезава на Олимпиада, а до него ще бъде татко му, който му е предал любовта към спорта.
„ Всяко потомство в нашето семейство има най-малко един играч в спортните шейни. Сега аз и татко ми продължаваме тази традиция и следваме стъпките на Нодар. Това, че мисля за него ми носи болежка. Но също по този начин ми носи и мощ “.
Така през 2012 година по време на игрите във Ванкувър неговият правнук Нодар би трябвало да се трансформира в първия член на семейството участник на Олимпийски игри. Само няколко часа преди формалната гала по откриването, при един от подготвителните му опити, се стига до съдбовен случай, в който той получава тежки контузии и губи живота си. Олимпийската общественост, фамилията на спортните шейни, Грузия и цялата фамилия на състезателя са потресени, а в идващите години за случая се приказва на съвсем всяко съревнование.
Въпреки всичко това през днешния ден Грузия и семейство Кумариташвили имат нова причина за наслада и горделивост. Братовчедът на Нодар – Саба се класира за най-голямата конкуренция и ще започва в надпреварата по спортни шейни 10 години след трагичния случай във Ванкувър.
Мотивацията е огромна и ще дам всичко от себе си за тях
„ Щастлив и горделив съм, че имам опцията да представям фамилията и страната си на тези игри. Сега изпитвам отговорност по отношение на тях, тъй като чакат от мен положителни резултати. Мотивацията е огромна и ще дам всичко от себе си за тях “, споделя Саба.
Смъртта на Нодар съпровожда Саба през целия му професионален път до момента. Той е едвам на 12 години, когато случаят с братовчед му се случва. Неговата гибел има голямо влияние върху спорта. Преди случая редица състезатели се оплакват, че улеят е прекомерно бърз, както и че не се вземат задоволително защитни ограничения за здравето на състезателите.
Само два месеца след игрите във Ванкувър Феликс Лох, който става олимпийският първенец в спортните шейни, отива до Грузия, където се среща със фамилията на Нодар и им връчва златния си орден. Управляващите в спорта в международен мащаб пък вършат всичко по силите си да трансформират наклоните на улеите и да основат по-безопасни условия за състезателите.
Последиците от историята, настроенията в фамилията и основаните упования не отхвърлят и не отчайват Саба. Напротив.
„ Работих крепко и имах вяра мощно в себе си. Сега се усещам благополучен и задоволен, че съм постигнал една от задачите си. Мисля, че всеки играч мечтае да взе участие в Олимпийски игри, а аз взех решение преди две години да се опитам да го реализира. И ето ме, тук съм “, споделя Саба.
Между пътя на Саба и Нодар има доста прилики. И двамата, несъмнено, са въведени в шейните от фамилията още като деца. После и двамата стават професионални състезатели и се класират за Олимпийски игри без съвсем никакъв опит на международни шампионати. Въпреки това Саба споделя, че е подготвен.
За това се приказва във всяка вдъхновяваща история. За постоянството
„ Гледам тази история и си споделям, че това е смисъла на Олимпийските игри. Значението на живота. За това се приказва във всяка вдъхновяваща история. За постоянството. Забравянето на предишното, страховете и нещастията на предишното и вглеждането напред. Да не живееш в боязън и да не разрешаваш някой да те забавя “, споделя някогашният играч по шейни и олимпиец от Съединени американски щати Кристиан Никуум пред Асошиейтед прес.
С тази настройка Саба е един от едвам деветте спортисти от Грузия, които ще се включат в игрите в Пекин. Сега той ще стане първият член на фамилията си, който ще се състезава на Олимпиада, а до него ще бъде татко му, който му е предал любовта към спорта.
„ Всяко потомство в нашето семейство има най-малко един играч в спортните шейни. Сега аз и татко ми продължаваме тази традиция и следваме стъпките на Нодар. Това, че мисля за него ми носи болежка. Но също по този начин ми носи и мощ “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ