През 60-те и 70-те години на XX век светът вече

През 60-те и 70-те години на XX век светът към този момент се е отърсил от недоимъка на следвоенните години. Хората и от двете страни на " желязната завеса “ стартират да мислят за ваканции и курорти. България през този интервал стартира развиване на туризма и за малко време съумява да притегли доста задгранични туристи както от страните от социалистическия лагер, по този начин и Западна Европа, Съединени американски щати, Австралия, Канада.

Във водещите западни медии през 60-те години се появяват голям брой изявления, които разказват България като забавна туристическа дестинация, в която западният екскурзиант си заслужава да отиде.

Oт архивите на " Ню Йорк Таймс “, " Крисчън Сайънс Монитор “ и " Глоуб енд мейл “ подбрахме за вас някои по-интересни изявления, които демонстрират по какъв начин е изглеждала България в очите на западните туристи, оттатък идеологическите и политически разделения.

В броя си от 11 май 1962 година " Ню Йорк Таймс “, под заглавие " Българската Флорида на Черноморското крайбрежие “, написа за българските плажове, които се простират по продължение на съвсем цялата 400 километрова крайбрежна линия. Най-развити в туристическо отношение, споделя изданието, са регионите към Варна на север и Несебър, който се намира северно от пристанище Бургас. От публикацията читателите научават, че по това време в България към този момент действат 117 туристически хотела с потенциал от 15 352 кревати. През идващите 10 години се чака единствено по Черноморието да се изградят хотели с 60 000 кревати, написа " Ню Йорк Таймс “.

През 1961 година България е посрещнала 250 хиляди задгранични туристи, от които 80 хиляди от Западна Европа – най-вече от Австрия, Скандинавието и Германия, акцентира вестникът и показва, че за 1963 година се чакат 300 хиляди непознати туристи. В обявата се акцентира, че това е единствено началото на развиването на българската туристическа промишленост. Следващата стъпка ще е построяването на зимни курорти и хотели в други региони на страна, като Велико Търново, което античната българска столица. Изданието споделя, че сега в София се строят два нови хотела – единият първокласен, а другият туристическа класа.

Статията осведоми, че туристите могат да избират сред първокласна, първа и втора класа настаняване, чиито цени варират от 8,50 $ за първокласна стая до 3,50 за втора класа. Туристите, които желаят ВИП-обслужване пък би трябвало да платят по 11 $ на нощувка, в което се включва и превоза от и до летището, написа вестникът. Страната има положителни информационни връзки със Западна Европа – националният авиопревозвач ТАБСО (бел.ред. предходното название на БГА " Балкан “) лети до Франкфурт, Виена, Стокхолм и Лондон. Експресните жп влакове " Симплон Ориент " и " Таверн " стопират на гара София. Пътната инфраструктура в страната като цяло е добра, отбелязва " Ню Йорк Таймс “, само че изключение прави правата от югославската граница до София, която публикацията разказва като " същински смут “.

На 20 март 1966 година " Ню Йорк Таймс “ излиза с обширна обява под заглавие " България копира най-хубавото от западния туризъм “. Вестникът написа:

" На крайбрежието има два релативно нови курорта – Златни пясъци и Слънчев бряг – и няколко по-стари. Когато преди 6 години българите започнаха да строят Златни пясъци и Слънчев бряг, те първо изследваха всички огромни курорти по Френската Ривиера, испанската Коста Брава, италианското Адриатическо крайбрежие и Маями бийч. Целта им беше да копират положителното и да избегнат неприятното. Като цяло са съумели. Построили са дребни курорти, разграничени от огромни пространства и девствени плажове. Съхранили са дърветата и растителността и са разположили хотелите и заведенията за хранене измежду тях. Има задоволително успокоение и сянка през лятото, когато температурите надвишават 30 градуса. Човек може да седне пред хотела и да вижда единствено морето и дърветата “, възхищава се " Ню Йорк Таймс “.

В обявата е отделено място на заведенията за хранене, които " са издигнати с въображение “, личният състав приказва британски, а " храната има ароматите на Изтока и е по-добра, в сравнение с в Гърция, въпреки и не толкоз добра, колкото във Франция и Италия “. Авторът на публикацията Артър Еперон споделя и кои български гозби са му харесали най-вече – " печено сирене “, което разказва като бяло сирене, масло и чушки, печени в навита хартия; миш-маш, сарми и пълнени чушки. Той споделя, че се употребява най-вече свинско месо, до момента в който говеждото се предложило по-рядко, което българите обяснявали с шегата, че са " заменили воловете с трактори “.

" Крисчън Сайънс Монитор “ от 24 октомври 1964 година хвали " модерните хотели и отличните плажове край Варна “ и споделя, че единствено допреди 5-6 години задграничните туристи са били главно от социалистическите страни – Унгария, Полша, Чехословакия, до момента в който през 1964 година нещата към този момент са се трансформирали и към 260 хиляди туристи от Западна Европа са посетили българското Черноморие, измежду които доминират западногерманци, австрийци и британци.

Водещият канадски вестник " Глоуб енд мейл “ излиза на 6 август 1965 година със заглавие: " Цветуща България: където туристите имат преимущество пред Виетнам “ (бел.ред. по това време международното внимание е приковано върху кървавата война във Виетнам). " Този комунистически град със скулптура на съветски цар в центъра, това лято се трансформира в събирателен пункт за Европа “, споделя създателят Джон Ръдърфорд. Той не крие изненадата си от напора на западни туристи и по какъв начин единствено за 10 минути пред столичния хотел " Балкан “ (днешният " Шератон “), стопират два рейса с туристи от Турция, два от Австрия и един от Гърция. В обявата се отбелязва също, че миналата година България е посетена от 800 000 непознати туристи, повече от половината от които от западни страни, написа " Блиц ".