През 60-те години на миналия век ще открием, че китайското

През 60-те години на предишния век ще открием, че китайското посолство в Берн получава ново име. „ Червен китайски шпионски център “ е заглавието на всеки локален вестник в  Швейцария. Мнозина с интерес осъзнават, че Китайската национална република е почнала своята акция и по нищо не отстъпва на настоящото Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

Единствената разлика е, че като страна с голям капацитет и войска, измерваща се в милиони, те не одобряват развиването на Съюз на съветските социалистически републики и избират да бъдат чистата форма на комунизъм, както и сами ще настояват. Мао просто не може да се разбере с настоящия Съюз на съветските социалистически републики, което води до други въоръжени спорове. Ето какво гласят заглавията и някои от главните материали:

„ Зад сиянието на тежките пердета, Червен Китай управлява цяла войска от сътрудници под прикритие, които се ширят из тъмните улички на Европа, както и в горещите джунгли на Африка. Намиращ се на улица Калчегвег номер 10, посолството на Китай в Швейцария работи и като учебно заведение за дипломати, пропагандисти, шпиони, саботьори и преследвачи. “

И това е най-интересното, обществото в никакъв случай не схваща каква тъкмо е функционалността на китайските шпиони, а мнозина даже не подозират, че една цяла мрежа работи подривно в цяла Европа. Истината се разкрива през последните години, когато Швейцария декласифицира някои от главните си архиви и демонстрира, че огромна част от китайските сътрудници са търсили информация за войска, промишленост, развиване на технология и рекрутиране на други сътрудници.

Народната република на Китай е построена през 1949 година и единствено една година по-късно ще отвори своето посолство в Швейцария. Впрочем избират се и още няколко дестинации, само че единствената неутрална страна може да се счита за безспорен любимец, откакто продължава да се счита за безпристрастен център на Европа, както и банка на света. През 60-те години единствено Холандия и Скандинавия имат дипломатически връзки с Европа.

Впрочем не би трябвало да забравяме, че в миналото даже Северна Корея закупуват дипломатически коли от Volvo, които и до през днешния ден не са заплатени на доставчика, делото продължава да върви, както и войната сред Северна Корея и Южна Корея. Китай няма такива проблеми и заплаща всички услуги, само че по някаква причина постоянно удря на камък с дипломацията си във Англия. Установяването на стопански връзки идва едвам през 1972 година Като централна локация Швейцария се трансформира в съвършен хъб на Европа и в границите на 20 години ще открием, че се прави бурна дипломация, съпроводена с още по-атрактивна търговия.

След като Швейцария резервира неутралитет и квартирата на ОН се намира точно в Женева, дипломатите от всички страни се озовават рано или късно точно там. Китай осъзнава това преимущество и бърза да построи своята шпионска мрежа, с която освен да следи видните персони, само че и да открива недостатъци, които по-късно могат да се трансфорат в капитал. Нещо повече, цялата дипломатическа задача е насочена напълно към шпионите и работи за тях, затова е много мъчно даже да се разяснява някаква форма на дипломация, откакто същата даже не работи в интерес на своите съграждани.

Куриозен случай е, че някои от жителите на Китай, присъстващи в Швейцария, по този начин и не съумяват да уредят документите си, до момента в който се пробват да се върнат в Китай. Оказва се, че мнозина са били изпращани до прилежащи страни, където могат да получат някакво внимание. Китай минава много съществено границите, откакто даже консулът е член на разузнаването, а по-късно тази процедура се ползва върху първия министър и даже по-късния дипломат Фенг Юан.

С идването на Ву Джинши през 1956 година и поемането на консулството през 1959 година той към този момент е формален член на китайската диаспора и управлява европейската мрежа от шпиони, а същата пък продължава да бъде член на световната мрежа от сътрудници и информатори. С други думи, Китай се оказва даже по-добрата версия на Съюз на съветските социалистически републики във връзка с разузнаване.

До 1966 година Бундесполицей (швейцарското контраразузнаване) ще пресметна, че повече от половината представители на китайската дипломатическа задача са разузнавачи и разполагат със събрана информация, както и диалози сред високите постове на властта. Нещо повече, домакините стартират да наблюдават всички и се пробват да запазят положителния звук, да не заплашват живота на никого, най-много на личните си жители в Китай.

Износа на Швейцария за Китай

Това е изключително комплицирана игра, откакто Швейцария има стопански изгоди от Китай и явно дава освен това от артикули – информация. Поради неналичието на опция да се изтеглят всички поданици, както и да стартира някакво деяние и противопоставяне, Швейцария не може да прогони съвсем нито един китайски посланик. Само на един е отказано да заеме позицията на дипломат от страна на Швейцария.

В интервала от 50-те и 60-те години ще открием, че китайските дипломати в Берн не престават своята агитация и се пробват да доведат колкото се може повече учени и студенти. Някои от тях са вербувани и стартират да крадат редица индустриални проекти, които по-късно ще стартират да се копират в китайската промишленост.

Самата шпионска промишленост на Китай е повече от впечатляваща, всеки един човек, който замине за Европа, би трябвало да премине през обучителен курс и да стартира да работи. Нареждането е множеството да стоят надалеч от светлината на прожекторите и да бъдат оптимално политкоректни, само че даже това е комплицирана задача, откакто един китаец не може да се смеси толкоз елементарно с тълпата.

Една щастлива звезда изгрява по време на Корейската война, когато Швейцария отхвърля да се включи в НАТО. Посолството стартира да работи като хъб за най-различни скъпи артикули, откакто ембаргото им е наложено от съвсем цяла Европа. Мнозина даже не подозират, че някои от най-важните артикули, пренасяни от Западна Германия, Швейцария и даже Лихтенщайн ще се трансфорат в добра площадка за превоз на артикули като твърда вода, плутоний, камери и други. Информацията обаче идва доста късно в Интерпол и дотогава Китай към този момент разполага с информацията за създаването на нуклеарно оръжие.

Износа на Китай за Швейцария

Британското разузнаване показва, че посолствата в тези страни са се трансформирали по-скоро в комерсиално сдружение, само че техния отчет е публично показан през 1965 година Те откриват, че китайски учени са се пробвали да вземат високоскоростна камера, която е употребена от британците за тестване на нуклеарно оръжие. Не е ясно какъв брой тъкмо са били закупени, само че при следенето на последната пратка излиза наяве, че е открита и иззета в Германия.

Повечето търговци са построили толкоз добра мрежа и лист с доставки, че от време на време даже наподобява ужасно по какъв начин търговията продължава да се покачва с невероятна степен. Един от дилърите в Западна Германия е задържан по съмнение за машинация, подправяне на документи, кражба и разпространение на държавни секрети. В него откриват и подправен английски паспорт, употребен за по-свободно придвижване сред границите.

Швейцария в никакъв случай не споделя какво тъкмо е съумял да достави на Китай, само че го счита за един от най-опасните хора в тази мрежа. Никога няма да разберем какво са съумели да внесат сътрудниците, само че тази интервенция и до през днешния ден се счита за една доста сполучлива задача и то тъкмо под носа на всяка една власт. По-важното е, че точно мрежата в Берн е помогнала за по-бързото основаване на нуклеарно оръжие.

Известно е, че посолствата в Женева и Берн са имали свободата да вербуват и да откриват дипломати с по-слаби ангели и празни джобове. Индустриалния шпионаж продължава да се развива, само че тук към този момент вниманието се насочва към армията и въздействието при нея. През 1968 година постъпва недоволство от представители като Роджър Тъби от ОН, който твърди, че китайското посолство се е възползвало от делегацията на ОН и най-много е обърнало по-особено внимание на азиатци и африканци, пробвайки се да откри редица контакти посредством специфична стратегия от вечери и обеди.

Много скъп кадър е Ши Женгин, който съумява да се внедри в Световната Здравна организация и да остане в Женева даже и след приключването на неговата дипломатическа задача. Ши изиграва основна роля за страната си през последните 8 години и едвам след разкриването на шпионска  активност е изпъден. Оказва се, че той препраща цялостната поща от СЗО до Китай. Швейцарците имат и някои по-сериозни триумфи. След следенето на китайски посланик, който се среща с преводач от ОН, двамата би трябвало да извикат такси, с цел да не се вижда количеството документи.

Китайските заведения за хранене също стават подозрителни в Западна Европа. Някои се трансформират в шлагер измежду локалните, други са затворени поради неприятна хигиена, само че никой не може да изясни сериозните доходи, които генерират точно в дейния интервал на шпионска активност, прочут към този миг.

Фу Манчу е китайски изверг от филмите, известен със характерните си мустачки

Властите ги подозират като настояща и настояща пералня за пари. След като китайския ресторант Фу Манчу влиза във вечерните вести за престъпни действия, единствените доказателства и издънки се броят на пръсти. Оказва се, че просто някои шпиони са употребявали опцията да продават информация точно там. Ресторантите остават и до през днешния ден, само че към този момент нямат потребност от тази светлина и прикритие. Апетитът към екзотичните храни е повече от факт.