През 60-те години на миналия век, обещаващият млад вратар Генадий

През 60-те години на предишния век, обещаващият млад вратар Генадий Тишкин се подвизава във футболен клуб Прогрес от Зеленодолск (на 40 километра от Казан).

Вратарят живее в дребен апартамент с майка си и сестра си, а най-голямото забавление за младите в Зеленодолск е да вървят в Двореца на културата „ Родина “, където се провеждат разнообразни развлекателни събития, както и дискотека.

Тишкин е звезда в града и всички го познават, а по-близкото запознанство на 21-годишния футболист с две години по-голямата от него Надежда Токарева се оказва съдбовно за младата жена.

На 18 август 1960-а тя напуща дома си към 20:00 ч. и повече не се прибира вкъщи. Казва на родителите си, че отива в „ Родина “ на оперета, само че в действителност излиза на среща с Тишкин.

Няколко дни след изгубването ѝ милицията се заема със случая.

Разбира се, първото нещо, което вършат следователите, е да огледат жилището на вратаря. Тишкин признава, че Надя е била в дома му, само че твърди, че я е изпратил и се е прибрал да си легне. Същата версия е доказана и от майка му. Милиционерите оглеждат и една барака-плевня на фамилията, близо до блока им. Намират само празна бутилка коняк.

Разпитът на съседите също се оказва ялов. Повечето се изричат отрицателно за футболиста и майка му, само че това не значи нищо. Служителите се срещат с другари на Надежда и ревизират да не е избягала при родственици в градовете към Зеленодолск. Всичките ѝ спестявания и значими документи обаче са непокътнати. Няма знаци да е отпътувала някъде далеко.

Много очевидци описват, че във въпросния ден е била забелязана в компанията на Генадий и неговия съотборник Валери Белов.

Милиционерите не стопират да посещават Тишкин и той разкрива любопитни детайлности. Като тази, че се хванали на бас с Надежда на бутилка коняк, че което и момиче да предложения на дансинга, то ще одобри. Токарева показва една от девойките, която бързо-бързо отпраща футболиста. Започва да му се смее и да се майтапи с него поради неуспеха, макар че работи с машинация. Момичето е нейна братовчедка, която съумява да предизвести преди този момент да отклони поканата за танц от Тишкин.

Генадий ѝ дава 50 рубли и я моли тя да купи коняка, с цел да не му тръгне име, че нарушава режима. Надя взима бутилката и дружно отиват в дома на играча, където са майка му и 13-годишната му сестра. Вратарят споделя на проверяващите органи, че откакто са се почерпили, е изпратил приятелката си, само че тя е решила да отиде в дискотеката. Той отказал, с цел да не си аргументи проблеми в тима поради закъснението.

Милиционерите не одобряват историята за чиста монета, само че нямат никакви доказателства или очевидци на хипотетично закононарушение.

През декември 1961 година в ръководството в Зеленодолск идва сигнал от някой си Николай Кондратов от затворническата колония в Куйбишев, че Токарева е убита от приятеля си. Няколко следователи незабавно го посещават, само че Кондратов не дава никакви детайлности. Бил чул от някого.

През същата година в Череповец се случва любопитен случай. Същият Валери Белов, който е забелязан дружно с Тишкин в деня на изгубването на Токарева, се пробва да изнасили малолетна. След като научава за това, милицията на Зеленодолск стартира да го проверява, само че той има оправдание.

През 1962 година Тишкин минава от Металург в казанския Искра Казан (преименуван на Рубин през 1964 г.). Там се трансформира в любим на почитателите и подписва брак. Става и татко на момче, а фамилията му получава апартамент в центъра на Казан. Но поради систематична корист с алкохол, Тишкин е изпъден от отбора в края на 1964 година и се реалокира в Нефтяник от Бугулма.

Случаят „ Токарева “ не помръдва през цялото това време, а обезверените ѝ родители пишат до Москва и през лятото на 1966 година най-сетне стигат до отговор от столицата. Делото е поверено на старши следовател от прокуратурата на ТАССР.

По това време Тишкин към този момент е амнистиран и се е завърнал в Рубин. В клуба е пристигнал и нов състезател от Динамо, клуба на силовите структури. Новият се сприятелява с вратаря и двамата си стават приятели по чашка. След махленски пердах, провокиран от динамовеца, са арестувани, а в ареста новият другар на Тишкин му споделя по какъв начин умъртвил човек преди няколко години. Генадий е изумен от тази искреност и с цел да не остане по-назад, самият той споделя по какъв начин през лятото на 1960 година е умъртвил момиче и скрил натрупа.

Футболистът на Динамо в действителност е чиновник на Министерство на вътрешните работи, който незабавно предава информацията, и търсенето на доказателства е възобновено. Разпитана е брачната половинка на Тишкин, която разкрива, че мъжът ѝ направил два опита за самоубийство, откогато са дружно, и страдал от грубо бодърствуване. Разпитани са и играчите на Рубин, които описват, че се страхували да бъдат в една стая с Генадий при пътуванията на тима, защото той освен се мятал и въртял в леглото си през нощта, само че и се надвесвал над спящите си съотборници и безмълвно ги следил.

Във съдбовната вечер в действителност изпиват бутилката коняк в жилището на вратаря и в опиянено положение желаят да се усамотят. Отиват в бараката, само че заради погълнатото количество алкохол Тишкин изпитва проблеми с мъжеството си. Токарева още веднъж му се подиграва, както и на дансинга след отхвърли на братовчедка ѝ, а този път Генадий побеснява. Нахвърля се върху нея и стартира да я души. Какво се случва нататък – не си спомня. Момичето стопира да се съпротивлява, а той заспива. Когато се разсънва, намира Надя на пода в неестествена поза. Токарева не диша.

Тишкин се втурва към къщи и споделя на майка си. Тя на собствен ред отива към бараката и се твърди, че момичето е мъртво. „ Ако ни спипат, ще кажем, че съм направила несполучлив аборт на Надя “, споделя тя на сина си.

На третия ден след убийството заравят натрупа в дупка в бараката, която покриват с купчина дърва, тъй че външно всичко наподобява както нормално. Затова и следователите не виждат нищо съмнително.

Но майката на футболиста не стопира дотук. Когато синът ѝ се мести в Казан, тя изравя натрупа на Токарева, разчленява го и го изгаря в домашната пещ. Изкопаната дупка в постройката пък приспособява по този начин, че в нея да съхранява храна.

В бараката въпреки всичко са открити дребни кости, а експертизата демонстрира, че останките са на млада жена.

Причината за гибелта обаче няма по какъв начин да се обясни – или кръвозагуба, или удушаване. Дискусията продължава дълго, а в последна сметка вратарят е упрекнат в съзнателно ликвидиране при утежняващи виновността условия. За това закононарушение футболистът получава смъртна присъда, а майка му е наказана на шест години в колония.

Тишкин чака да бъде екзекутиран, само че не губи кураж да се бори за живота си. Подава касационна тъжба във Върховния съд на Съюз на съветските социалистически републики, изтъквайки, че има дете. Съпругата му също моли за преразглеждане на наказването.

И на 5 април 1967 година закононарушението на футболиста е преквалифицирано на съзнателно причиняване на тежка телесна щета, довела до гибел. Максимумът по този член е 10 години затвор.

На 11 април 1977 година някогашният вратар е освободен, само че още до момента в който е зад решетките, жена му се развежда с него. Тишкин се прибира в Зеленодолск и стартира работа в цех, в който работи и сестра му.