В основата на руския бомбардировач на бъдещето може да легне проектът Ту-260
През 60-80-те години на предишния век Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати интензивно развиват перспективни авиационни системи, които и до през днешния ден остават в основата на въздушните сили на Руската федерация и Америка.
Корпорациите в отбранителната промишленост овладяха две съществени области: фронтова и стратегическа авиация, написа "Поглед инфо.
Инженерите и на двете сили бяха уверени, че бъдещето на авиацията е хиперзвуково. Въпреки това, в ерата на Студената война, макар няколкото перспективни авиационни плана, способни да преодолеят заветните 5 МаХ, по-надеждните свръхзвукови самолети минаха в всеобщо произвеждане.
И по този начин, Ту-160 и американският B-1A развиха скорост от 2300 км/ч (1,8 М). От своя страна изтребителят F-16 развива 2100 км/ч, до момента в който съветският Су-27 преодолява 2500, а МиГ-31 - 3000.
С времето американската отбранителна промишленост мина от скорост към ниска забележимост, което докара до появяването на ултра скъпия дозвуков стратегически бомбардировачи B-2.
Американците отстъпиха и с новия F-35, кадърен да развива единствено 1800 км/ч против 2,45 Маха (почти 3000 км/ч. Скоростта ще бъде налична след слагането на моторите на "втори стадий ") при Су-57.
Вече няколко години се приказва за създаване на перспективен авиационен комплекс за далечни дистанции в Руската федерация, с други думи - бомбардировач на бъдещето.
Има доста малко информация и мненията се разграничават радикално.
Някои споделят, че това ще бъде подзвуков стратегически бомбардировач, други настояват, че съветската отбранителна промишленост няма да следва стъпките на Съединени американски щати и има намерение да сътвори първия хиперзвуков бомбардировач. Нещо повече, развиването е останало от 80-те години.
2 години след първия полет на Ту-160, през 1983 година, конструкторското бюро „ Туполев “ стартира да проектира перспективния бомбардировач под код „ 230 “, или Ту-260. Още през 1985 година плановата документи за самолета лежеше на масата на партийното управление.
Според показаните данни стратегическият бомбардировач с излитаща маса от 180 тона трябваше да издържи на скорост 3 МаХ (3600 км/ч) и да преодолее бариерата на 3.5 МаХ (4200 км/ч) с оптималната скорост.
Обхватът би бил 8000-10000 километра, а практичният таван - 27000 метра. В същата година стартира Перестройката и скоро Съюз на съветските социалистически републики изчезва.
Перспективният аероплан е останал в историята, само че не може да се изключи, че разработките на Ту-260 може да са в основата на бъдещия бомбардировач.
Възможно е редом в Русия да работят по едно и също време по два плана на ПАК ДА: дозвукови, с оптимален обсег до 15 000 километра, и свръхзвукови/хиперзвукови, с половината от обсега за най-ефективно решение на дилемите.
Превод: В.Сергеев
Корпорациите в отбранителната промишленост овладяха две съществени области: фронтова и стратегическа авиация, написа "Поглед инфо.
Инженерите и на двете сили бяха уверени, че бъдещето на авиацията е хиперзвуково. Въпреки това, в ерата на Студената война, макар няколкото перспективни авиационни плана, способни да преодолеят заветните 5 МаХ, по-надеждните свръхзвукови самолети минаха в всеобщо произвеждане.
И по този начин, Ту-160 и американският B-1A развиха скорост от 2300 км/ч (1,8 М). От своя страна изтребителят F-16 развива 2100 км/ч, до момента в който съветският Су-27 преодолява 2500, а МиГ-31 - 3000.
С времето американската отбранителна промишленост мина от скорост към ниска забележимост, което докара до появяването на ултра скъпия дозвуков стратегически бомбардировачи B-2.
Американците отстъпиха и с новия F-35, кадърен да развива единствено 1800 км/ч против 2,45 Маха (почти 3000 км/ч. Скоростта ще бъде налична след слагането на моторите на "втори стадий ") при Су-57.
Вече няколко години се приказва за създаване на перспективен авиационен комплекс за далечни дистанции в Руската федерация, с други думи - бомбардировач на бъдещето.
Има доста малко информация и мненията се разграничават радикално.
Някои споделят, че това ще бъде подзвуков стратегически бомбардировач, други настояват, че съветската отбранителна промишленост няма да следва стъпките на Съединени американски щати и има намерение да сътвори първия хиперзвуков бомбардировач. Нещо повече, развиването е останало от 80-те години.
2 години след първия полет на Ту-160, през 1983 година, конструкторското бюро „ Туполев “ стартира да проектира перспективния бомбардировач под код „ 230 “, или Ту-260. Още през 1985 година плановата документи за самолета лежеше на масата на партийното управление.
Според показаните данни стратегическият бомбардировач с излитаща маса от 180 тона трябваше да издържи на скорост 3 МаХ (3600 км/ч) и да преодолее бариерата на 3.5 МаХ (4200 км/ч) с оптималната скорост.
Обхватът би бил 8000-10000 километра, а практичният таван - 27000 метра. В същата година стартира Перестройката и скоро Съюз на съветските социалистически републики изчезва.
Перспективният аероплан е останал в историята, само че не може да се изключи, че разработките на Ту-260 може да са в основата на бъдещия бомбардировач.
Възможно е редом в Русия да работят по едно и също време по два плана на ПАК ДА: дозвукови, с оптимален обсег до 15 000 километра, и свръхзвукови/хиперзвукови, с половината от обсега за най-ефективно решение на дилемите.
Превод: В.Сергеев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ