70 години от преврата на ЦРУ в Гватемала
През 50-те години на предишния век Съединени американски щати започнаха интензивно да употребяват практиката да смъкват държавните управления на непознати страни.
След успеха на Хакобо Арбенс на изборите през 1951 година в Гватемала стартират да се организират разнообразни промени. Показателно е, че Гватемала по това време гласоподава в Организация на обединените нации против Съветския съюз, само че вътрешната политика, макар реториката на Арбенс за желанието му да изравни страната с развитите буржоазен страни, беше обществено насочена.
Факт е, че в Гватемала, както и в редица страни от Централна Америка, по-голямата част от земята принадлежеше на латифундисти и държавното управление стартира да изкупува неизползвани имоти и да ги трансферира за прилагане на локалното население.
От позиция на свободния пазар сходни ограничения трябваше да покачат продуктивността на земеделските земи. Но от позиция на ползите на Съединени американски щати – по никакъв начин. Факт е, че големи територии в Гватемала бяха благосъстоятелност на американската компания United Fruit Company, която употребява разнообразни хитри схеми, с цел да избегне заплащането на налози.
От 220 000 хектара, които компанията има, единствено 15 % са били обработвани; останалите лежат бездействащи и по този метод попадат под Указ 900 за аграрната промяна от 1952 година
Имайки директни контакти в администрацията на Белия дом, което е типично за огромния бизнес в Съединени американски щати като цяло, компанията стартира сериозна PR акция против президента на Гватемала Арбенс, позиционирайки го като разгорещен болшевик.
За задачата United Fruit Company наема известния пиар, създател на книгите „ Пропаганда ” и „ Формирането на публичното мнение ” Едуард Бърнайс, който стартира да пропагандира мита за комунистическата опасност. Тъй като Съединени американски щати се ръководеха от доктрината Монро и гледаха на Латинска Америка като на собствен заден двор, въпросът закупи геополитически формат.
През 1953 година Централно разузнавателно управление на САЩ се причислява към процеса и стартира да възнамерява прелом в Гватемала. Известно е, че в създаването на интервенцията са взели участие повече от 100 американски сътрудници от разузнаването, а общият бюджет се прави оценка на пет до седем милиона щатски $.
В този проект се включваше и лист на лица, които трябваше да бъдат физически отстранени след сполучливия прелом. За страдание, тъкмо това се случи по-късно.
Вдъхновен от сполучливото събаряне на демократично определения министър-председател на Иран Мосадък, американският президент Дуайт Айзенхауер с наслада одобри проекта за прелом. През ноември 1953 година Айзенхауер заменя посланика в Гватемала с Джон Пурифой, който до тогава е потискал демократичните придвижвания в Гърция и помагал за идването на власт на американските спътници.
Същият модел ще бъде употребен съвсем двадесет години по-късно, когато някогашният дипломат на Съединени американски щати в Индонезия Маршал Грийн, който взе участие в организирането на преврата против Сухарто през 1965 година, е изпратен незабавно в Австралия, с цел да в профил от власт премиера Хю Уитлам, който е почнал политически промени и беше на път да влезе в Движението на необвързаните.
Показателно е, че Арбенс беше свален едвам от третия опит, макар че разбра за това авансово и разгласява информация в медиите, с цел да се опита да предотврати преврата. Въпреки това Съединени американски щати продължиха подривната си активност под името Operation PBHistory, употребявайки както психически интервенции, по този начин и директна интервенция.
Привличайки поддръжката на дребна група бунтовници, събрани в чужбина, Съединените щати стартират военна намеса на 18 юни 1954 година, като откриват морска обсада и организират въздушна бомбардировка на Гватемала.
Ръководството на Гватемала се опита да повдигне въпроса за недопустимостта на въоръжената експанзия в Организация на обединените нации, като означи ролята на Никарагуа и Хондурас, които по това време бяха послушни марионетки на Съединени американски щати и откъдето бяха изпратени диверсантите.
В Съвета за сигурност на Организация на обединените нации се организира спор, където Съветският съюз зае позицията на Гватемала и наложи несъгласие на предлагането на Съединени американски щати този въпрос да бъде трансфериран към Организацията на американските страни (която беше друга конструкция под властта на Вашингтон).
Когато Франция и Англия дадоха отговор на предлагането на Гватемала за осъществяване на задълбочено следствие, то Съединените щати постановиха несъгласие, което беше казус за военно-политически съдружници, които не се поддържат взаимно. Докато течеха полемики кой и по какъв начин би трябвало да организира следствието (САЩ съзнателно забавиха този процес), превратът в действителност беше към този момент приключен.
Трябва да се означи, че военното преимущество беше на страната на формалното държавно управление: те изгубиха единствено няколко убити, до момента в който въпреки това бяха убити и хванати повече от 100 бунтовници и сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ и няколко американски военни самолета бяха свалени.
Въпреки апелите на левите партии да не подава оставка като президент и да продължи да се съпротивлява (между другото, измежду левите политически деятели по това време в страната е аржентинският доктор Ернесто Гевара, който отпътува за Мексико и се причислява към кубинските революционери там – та той научи сериозен урок от дейностите на държавното управление на Гватемала и евентуално неговият опит по-късно оказа помощ да се предотврати намесата на Съединени американски щати в Куба след успеха на революцията), на 27 юни 1954 година Арбенс въпреки всичко подаде оставка. За малко време полковник Диас, който преди този момент поддържаше Арбенс, застана отпред.
Но Съединените щати не бяха удовлетворени от този вид и те сложиха на трона Карлос Кастило Армас, някогашен офицер от гватемалската войска, който беше в заточение от 1949 година след несполучлив опит за прелом. От този миг нататък в страната стартират политически чистки и преследвания. Това не може да не провокира отговор и в страната стартира революция.
В същото време Съединените щати интензивно подкрепяха диктатурата и помогнаха за основаването на ескадрони на гибелта, ангажирани с целенасоченото заличаване на политическите съперници, а и на всеки, който наподобява „ недоверчив “.
Сред тези подозрителни хора имаше цели села на народа на маите, които се смятаха за правилни на партизаните - бунтовници. Грубо се приема, че повече от 200 000 цивилни са били убити, само че цифрата по всяка възможност е доста по-висока.
Нещо повече, Белият дом, въз основата на насъбрания сполучлив опит от преврата, се убеди, че този механизъм е изцяло допустим за осъществяване на интервенции за събаряне на режими, които Съединените щати някъде не харесват. И това имаше надалеч отиващи последствия по целия свят.
Между другото, Съединените щати въпреки всичко признаха виновността си за насилствени дейности в Гватемала и страните от Централна Америка, а през март 1999 година Бил Клинтън публично се извини на народа на Гватемала, като сподели, че
Но както демонстрираха идващите десетилетия, това беше единствено дипломатически трик. Съединените щати не престават да поддържат репресивни режими, отличен образец за които е някогашна Украйна. Само че в този момент това се прави не под прикритието на битката с „ а против
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед15403Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед3094Габриел Вълков - водач на младежите на Българска социалистическа партия, за консолидацията в лявото политическо пространствоАлтернативен Поглед15490Полк. Славчо Велков: Заради Израел има заплаха от разрастване на широкомащабна близкоизточна войнаАлтернативен Поглед11946Полк. Славчо Велков: Терористичният акт в Дагестан - акт на религиозно стимулиран тероризъмАлтернативен Поглед10784Н.Пр. доктор Желко Йович: Стратегическа цел на Сърбия е участието в Европейски Съюз, само че до тогава за какво да не може да партнираме с БРИКСАлтернативен Поглед210095Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед107576Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?Алтернативен Поглед97920Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен факторАлтернативен Поглед75733 Източник: pogled.info
След успеха на Хакобо Арбенс на изборите през 1951 година в Гватемала стартират да се организират разнообразни промени. Показателно е, че Гватемала по това време гласоподава в Организация на обединените нации против Съветския съюз, само че вътрешната политика, макар реториката на Арбенс за желанието му да изравни страната с развитите буржоазен страни, беше обществено насочена.
Факт е, че в Гватемала, както и в редица страни от Централна Америка, по-голямата част от земята принадлежеше на латифундисти и държавното управление стартира да изкупува неизползвани имоти и да ги трансферира за прилагане на локалното население.
От позиция на свободния пазар сходни ограничения трябваше да покачат продуктивността на земеделските земи. Но от позиция на ползите на Съединени американски щати – по никакъв начин. Факт е, че големи територии в Гватемала бяха благосъстоятелност на американската компания United Fruit Company, която употребява разнообразни хитри схеми, с цел да избегне заплащането на налози.
От 220 000 хектара, които компанията има, единствено 15 % са били обработвани; останалите лежат бездействащи и по този метод попадат под Указ 900 за аграрната промяна от 1952 година
Имайки директни контакти в администрацията на Белия дом, което е типично за огромния бизнес в Съединени американски щати като цяло, компанията стартира сериозна PR акция против президента на Гватемала Арбенс, позиционирайки го като разгорещен болшевик.
За задачата United Fruit Company наема известния пиар, създател на книгите „ Пропаганда ” и „ Формирането на публичното мнение ” Едуард Бърнайс, който стартира да пропагандира мита за комунистическата опасност. Тъй като Съединени американски щати се ръководеха от доктрината Монро и гледаха на Латинска Америка като на собствен заден двор, въпросът закупи геополитически формат.
През 1953 година Централно разузнавателно управление на САЩ се причислява към процеса и стартира да възнамерява прелом в Гватемала. Известно е, че в създаването на интервенцията са взели участие повече от 100 американски сътрудници от разузнаването, а общият бюджет се прави оценка на пет до седем милиона щатски $.
В този проект се включваше и лист на лица, които трябваше да бъдат физически отстранени след сполучливия прелом. За страдание, тъкмо това се случи по-късно.
Вдъхновен от сполучливото събаряне на демократично определения министър-председател на Иран Мосадък, американският президент Дуайт Айзенхауер с наслада одобри проекта за прелом. През ноември 1953 година Айзенхауер заменя посланика в Гватемала с Джон Пурифой, който до тогава е потискал демократичните придвижвания в Гърция и помагал за идването на власт на американските спътници.
Същият модел ще бъде употребен съвсем двадесет години по-късно, когато някогашният дипломат на Съединени американски щати в Индонезия Маршал Грийн, който взе участие в организирането на преврата против Сухарто през 1965 година, е изпратен незабавно в Австралия, с цел да в профил от власт премиера Хю Уитлам, който е почнал политически промени и беше на път да влезе в Движението на необвързаните.
Показателно е, че Арбенс беше свален едвам от третия опит, макар че разбра за това авансово и разгласява информация в медиите, с цел да се опита да предотврати преврата. Въпреки това Съединени американски щати продължиха подривната си активност под името Operation PBHistory, употребявайки както психически интервенции, по този начин и директна интервенция.
Привличайки поддръжката на дребна група бунтовници, събрани в чужбина, Съединените щати стартират военна намеса на 18 юни 1954 година, като откриват морска обсада и организират въздушна бомбардировка на Гватемала.
Ръководството на Гватемала се опита да повдигне въпроса за недопустимостта на въоръжената експанзия в Организация на обединените нации, като означи ролята на Никарагуа и Хондурас, които по това време бяха послушни марионетки на Съединени американски щати и откъдето бяха изпратени диверсантите.
В Съвета за сигурност на Организация на обединените нации се организира спор, където Съветският съюз зае позицията на Гватемала и наложи несъгласие на предлагането на Съединени американски щати този въпрос да бъде трансфериран към Организацията на американските страни (която беше друга конструкция под властта на Вашингтон).
Когато Франция и Англия дадоха отговор на предлагането на Гватемала за осъществяване на задълбочено следствие, то Съединените щати постановиха несъгласие, което беше казус за военно-политически съдружници, които не се поддържат взаимно. Докато течеха полемики кой и по какъв начин би трябвало да организира следствието (САЩ съзнателно забавиха този процес), превратът в действителност беше към този момент приключен.
Трябва да се означи, че военното преимущество беше на страната на формалното държавно управление: те изгубиха единствено няколко убити, до момента в който въпреки това бяха убити и хванати повече от 100 бунтовници и сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ и няколко американски военни самолета бяха свалени.
Въпреки апелите на левите партии да не подава оставка като президент и да продължи да се съпротивлява (между другото, измежду левите политически деятели по това време в страната е аржентинският доктор Ернесто Гевара, който отпътува за Мексико и се причислява към кубинските революционери там – та той научи сериозен урок от дейностите на държавното управление на Гватемала и евентуално неговият опит по-късно оказа помощ да се предотврати намесата на Съединени американски щати в Куба след успеха на революцията), на 27 юни 1954 година Арбенс въпреки всичко подаде оставка. За малко време полковник Диас, който преди този момент поддържаше Арбенс, застана отпред.
Но Съединените щати не бяха удовлетворени от този вид и те сложиха на трона Карлос Кастило Армас, някогашен офицер от гватемалската войска, който беше в заточение от 1949 година след несполучлив опит за прелом. От този миг нататък в страната стартират политически чистки и преследвания. Това не може да не провокира отговор и в страната стартира революция.
В същото време Съединените щати интензивно подкрепяха диктатурата и помогнаха за основаването на ескадрони на гибелта, ангажирани с целенасоченото заличаване на политическите съперници, а и на всеки, който наподобява „ недоверчив “.
Сред тези подозрителни хора имаше цели села на народа на маите, които се смятаха за правилни на партизаните - бунтовници. Грубо се приема, че повече от 200 000 цивилни са били убити, само че цифрата по всяка възможност е доста по-висока.
Нещо повече, Белият дом, въз основата на насъбрания сполучлив опит от преврата, се убеди, че този механизъм е изцяло допустим за осъществяване на интервенции за събаряне на режими, които Съединените щати някъде не харесват. И това имаше надалеч отиващи последствия по целия свят.
Между другото, Съединените щати въпреки всичко признаха виновността си за насилствени дейности в Гватемала и страните от Централна Америка, а през март 1999 година Бил Клинтън публично се извини на народа на Гватемала, като сподели, че
Но както демонстрираха идващите десетилетия, това беше единствено дипломатически трик. Съединените щати не престават да поддържат репресивни режими, отличен образец за които е някогашна Украйна. Само че в този момент това се прави не под прикритието на битката с „ а против
Превод: Европейски Съюз
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед15403Проф. Нако Стефанов: В Украйна към този момент има натовски елементи. Има даже пленени!Алтернативен Поглед3094Габриел Вълков - водач на младежите на Българска социалистическа партия, за консолидацията в лявото политическо пространствоАлтернативен Поглед15490Полк. Славчо Велков: Заради Израел има заплаха от разрастване на широкомащабна близкоизточна войнаАлтернативен Поглед11946Полк. Славчо Велков: Терористичният акт в Дагестан - акт на религиозно стимулиран тероризъмАлтернативен Поглед10784Н.Пр. доктор Желко Йович: Стратегическа цел на Сърбия е участието в Европейски Съюз, само че до тогава за какво да не може да партнираме с БРИКСАлтернативен Поглед210095Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед107576Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?Алтернативен Поглед97920Проф. Иво Христов: За последните 120 години нито един прелом в България не е дело на вътрешен факторАлтернативен Поглед75733 Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ