Плаващите хора на Хонконг
През 50-те години на колониалното държавно управление на Хонконг и малко преди началото на Втората Световна война, едно красиво общество се разпростира на повърхност от към 1600 квадратни километра, заемайки крайбрежието и част от водната повърхнина. Наричат я колонията на короната и една от най-малките на Англия. Най-далечната и сухоземна посока се намира в скалистия архипелаг и може да се доближи единствено благодарение на лодка.
По това време и самата популация на дребната територия е към 3 пъти по-голяма, в сравнение с площта, която заема. Ето за какво с малко повече предпочитание, британците вземат решение да създадат броене, което се случва за първи път от последните 30 години. Локацията е била известна и като лагер за бежанци по време на китайската комунистическа гражданска война, както и към края на Китайската революция през 1949 година Хонконг е урбанизиран и към този момент има задоволително села, които към този момент са пренаселени и малко на брой желаят да се задържат повече в територията. Освен това, връзката с локалните поданици също не е изключително очарователна, въпреки всичко, те не престават да приказват на собствен локален език и от време на време не споделят с новите пришълци.
И в случай че има една добавка, на която би трябвало да се обърне внимание, това е по този начин наречената су сенг ян – водните хора. Те живеят на кантони и постоянно ги назовават танка, като нормално нервират и локалните поданици още от 1881 година Смятат се за обособена етническа група и към този момент няколко генерации живеят във водата, употребявайки дребни лодки и разнообразни плаващи отпадъци.
Популацията е известна с това, че се изхранва най-вече с лов на риба, само че от време на време работят като по-далечен фар за моряците, насочват цивилни и бойни кораби към заетото пристанище на Хонконг, както и други сходни комунални услуги. Твърди се, че в никакъв случай не се връщат на сушата, а в случай че в миналото се случи чудото, множеството хора стартират да страдат от морска болест – за тях е немислимо да вървят по твърда повърхнина, без да има полюшкване от водата.
Като малко по-далечна точка от сушата, тази територия е съществена комерсиална точка и доста постоянно носи нужните хранителни запаси до брега, където да се разтоварват. По това време Китай се развива стопански и може да създаде безусловно всичко. Въпреки недоволството, Хонконг не може да пренебрегва тази колония от номади и във времето даже я приема.
Англия държи територията и я счита за влиятелен безценен камък в своята корона, изключително откакто търговията се развива. Единственият проблем е, че даже британците не знаят доста за нея и би трябвало да я показват като нещо скъпо и належащо.
Отношението към плаващите хора не може да се счита за изключително положително. През 1901 година има много проблеми, в това число налагането на нови закони, потреблението на водна полиция и даже налагането на цензура. Преброяването на жителите е на второ място, първото е непокътнато за лодките. Поставят се бели отличителни знаци, основава се списък на броя плавателни съдове и по-късно стартира преброяването на хората.
Първият опит за установяване на популацията е неуспех, множеството жители не могат да четат и пишат. През 1921 година преброяващите ще питат за народност, а не за отечество, което да им даде такава. На този въпрос, дребната колония се обърква много съществено и ще покаже единствено дома си, което води до още повече проблеми. Ако се приказва за години, тези хора нямат визия по какъв начин да ги броят, те не вършат разлика сред обичайния календар и лунния.
През 1961 година има същите проблеми, ОН насоява да се дефинира територия и да се избере човек, който да съставлява хората. Освен бяла маркирковка върху лодките, в този момент би трябвало да има и алена багра. Започват да летят хеликоптери, които да снимат протичащото се от високо. Преброяващите се пробват да сравнят данните от лодките и от това, което се вижда от въздуха. По думите на К.М.А. Барнет, разликите са минимални.
През 1966 година се прави втора фотография от въздуха за картографиране, още една следва и през 1971 година Модерното заплашва плаващите хора и те са съгласни да бъдат преброени. Другата причина за съдействието е, че множеството имат цялостната независимост да се измъкнат когато и да е със своите лодки.
По данни на архивите, колонията в никакъв случай не е имала някакви закононарушения или нарушавания на закона, всички са се опитвали да спомагат, а също така били и гостоприемни към някои от формалните представители.
От 1961 до 1971 година по радиото се приказва за формалното броене и явно тъкмо тази история е съумяла да помогне на всички да се оправят с настояванията. В началото на този интервал, радиото непрекъснато подваря, че плаващите хора имат потребност от учебници и книги, с цел да се образоват. През идващото десетилетие ще бъдат доставени учебници, провежда се превоз до учебните заведения и доста други. Накрая даже се кара и по-голяма лодка, която да служи като учебно заведение.
Защо британците пазят толкоз положително отношение с тази дребна колония и какво тъкмо е носила за тях? Плаващите хора са били необикновен и добър източник на информация, когато стане дума за Китай. Мнозина са били част от имперската администрация, когато са прокудени от Китай и са формирали тази секта. В доста връзки, това е точката, която знае всичко за Хонконг и за Китай, а в случай че британците заплащат задоволително, съвсем всяка една стока може да бъде изведена, освен това без такси и ограничавания. Най-голямата победа е точно през Първата Опиумова война. Малките лодки могат да създадат чудеса и в случай че плават в точното време, управляващите не могат да спрат пратките с скъпия опиат.
Парите се появяват доста по-късно, когато хора от Лоо Аква вземат решение да влагат малко от средствата си в околните градове. Преди войната, преброяването показва, че към 17.2% от хората са съумели да се реалокират на суша, само че единствено 2.3% от тях са имали английски паспорт. 35.4% са били притежатели на земя от новите територии, а някои от останалите са идвали непосредствено от Китай.
Данните за този интервал демонстрират, че не може даже да се приказва за другарство или потребност от съдействие. Никой не знае в какво въодушевление са домакините по време на броене, въпреки всичко и локалните управляващи имат въздействие върху тях.
На финалът излиза наяве, че номадите няма да влязат в архиви. Друг забавен факт е, че ще останат без територия, поданство или други по-интересни фактори като страна. Странното е, че не престават да живеят по този метод, урбанизират се до степен, в която могат да заменят радиото с тв приемник, само че остават едно от доста дивите места в света. Накрая не са и колония на никого, като отхвърлят да съществуват на картата.
