Проблемът с лукса в Древна Гърция
През 405 година прочие н. е. древногръцкият смешен драматург Аристофан написа за човек, който живее в Атина, наименуван Алкивиад. „ Градът – споделя Аристофан – копнее за него, ненавижда го, само че желае да го има. “
Изглежда, че Алкивиад е комплицирана и поляризираща фигура. Хората обичат харизматичния му сексапил, само че са подозрителни към упоритостта му. Те недоволстват против първокласния му метод на живот. Плутарх по-късно приказва за метода, по който Алкивиад носи дълги лилави одежди, които се влачат по пода (сигурен симптом за разкош в просвета, където почистването и подмяната на облеклата не е по никакъв начин толкоз елементарно, колкото днес). Той също по този начин преустройва военния си транспортен съд, с цел да може леглото му, когато е в морето, да е по-удобно; прекарва огромна част от времето си в разгулен купони и, което е най-лошото, подкопава обичайния неустрашим облик на атински войник, като рисува купидон на златния си щит.
Алкибиад е упрекват от атиняните в кощунствени закононарушения, изпращан е като съ-командир на една от най-важните им военни експедиции, изправян е пред съда още веднъж, приветстван е назад в лоното на Атина, прекарвал е време в съветване на враговете си и най-после е гонен още веднъж, в последна сметка с цел да бъде погубен някъде във Фригия (днешна Турция)…
Историята на Алкивиад е историята на непрекъснатата борба на атинската народна власт със самата себе си за това по какъв начин да се употребяват качествата и силата на надарените персони в границите на демократична система, в която всички са равни. Но това е и историята на връзките на обич и ненавист на атиняните към лукса.
Завръщането на Алкивиад
Тези връзки имат дълга история. В края на 7 и през 6 век прочие н. е. аристократичните фамилии се състезават между тях за власт в Атина, постоянно посредством все по-луксозни разноски за дарове към боговете и за личните си погребения. Междувременно по-бедните съсловия от ден на ден изпадат в иго на задължения. Подобни разделения провокират цивилен раздори, закърпвани от законодатели като Солон, които по-специално се насочват към първокласните разноски – постоянно в съответни детайлности. Твърди се, че той контролира даже дължината на тръстиковата поставка, която може да се употребява при погребения.
И въпреки всичко общественото разделяне, изявявано посредством първокласни разноски, продължава. Градът най-сетне избухва в комплицирана поредност от цивилен войни, които в последна сметка, по знамение, а някои споделят и инцидентно, довеждат до развиването на демокрацията.
Управлението на лукса в границите на една народна власт е, както потвърждава Алкибиад, сложна работа. Но това е забавен проблем за тези, които се интересуват от нашата лична заплетена връзка с лукса през днешния ден.
От една страна, атиняните се стремят да подсигуряват, че луксът сплотява тяхната общественост и е от изгода за всички. Резултатите варират от архитектурни чудеса като Партенона, издигнат от града за града, до системи, в които благосъстоянието на хората е употребявано за даване на публични услуги. Те включват слагане на пиеси или покриване на разноските за поддържане на боен транспортен съд, за което богатите благодетели могат да получат чест и благодарности в „ следена степен “.
Но луксът е употребен и за сливане на атиняните в тяхната най-централна религиозна активност: жертвоприношението. Месото е рядка стока в античната диета и най-хубавото място за приемане му е на огромните публични празници, където се принасят в жертва огромен брой животни и месото им се раздава на хората.
От друга страна, луксът продължава даже в демократична Атина да бъде метод, по който хората да се отличават един от различен. Независимо дали става дума за богато украсени погребални монументи (периодично ограничавани от демокрацията), обич към изключително скъпи типове риба (ястието, което, както се твърди, сигурно значи, че сте освен фен на лукса, само че и податлив към тирания) или за известна първокласна женственост като тази, показана от Алкивиад, луксът продължава да основава проблеми на атиняните.
По-широко видяно гърците също са привикнали да употребяват лукса като средство за идентифициране на това, което ги прави разнообразни от непознатите култури, освен посред им. Персите, техният смъртен зложелател след персийските нашествия при започване на 5 век прочие н. е., се характеризират с първокласна женственост, която от своя страна способства за противоположното чувство за гръцката еднаквост като такава, която изключително заобикаля лукса.
И в Гърция луксът може да се употребява като разграничителна линия. Разкошът за спартанците е в благородната гибел, а не в постройките, скулптурите или в изисканата храна. За разлика от това гърците, които живеят в Италия и Сицилия, са известни със своя долче вита метод на живот.
И въпреки всичко такива твърди и бързи дефиниции и разделения също са непрестанно обсъждани. До края на 5 век историци като Херодот още повече усложняват картината на първокласния чужденец и Тукидид слага под подозрение личната стратегия за обществено строителство на Атина, като я съпоставя с развратница, която се покрива с бижута.
С развиването на гръцкото общество се развива и езикът на лукса, създавайки цяла поредност от термини от „ мекушав разкош “ през „ изискан разкош “ до „ мълниеносен разкош “. Но в границите на тази все по-сложна първокласна мрежа се появяват и уроци за това по какъв начин най-добре да се ръководи и ползва. Към 371 година прочие н. е. Спарта е сложена на колене частично заради непрекъснатите си опити да прогони лукса напълно, вместо да го управлява. Полученото напрежение взривява обществото й. Атиняните, въпреки това, като обрисуват курс, който да овладее и ръководи лукса (или най-малко да опита), оцеляват непокътнати за по-дълго.
Но, несъмнено, нито Спарта, нито Атина не могат да се опълчват на напълно друг тип консуматори на лукса: македонците, пристигнали да преобладават в Гърция по време на ръководството на Филип II и Александър Велики, и чиито монархически правила задават звук на династиите от идния елинистичен интервал.
