През 40-те и 50-те години на миналия век Истанбул е

През 40-те и 50-те години на предишния век Истанбул е витален и разнолик град. В редица квартали преобладаващото население не е било мюсюлманско. След погрома от 1955 обаче образът му се трансформира коренно.

Цяла Турция приказва за продукцията на Netflix „ Клубът “. Тя потапя феновете в атмосферата на Истанбул от 1950-те години и демонстрира града край Босфора като цветен и многоезичен, мултикултурен и мултирелигиозен център. Филмът споделя за живота на сефарадските евреи в истанбулския квартал Бейоглу, който преди се е наричал Пера - в сърцето на града.

Повечето евреи в Турция са сефаради. Те идват през 1492 година от Испания, откакто са прогонени от католическите крале Изабела и Фернандо. Наименованието „ сефаради “ на иврит се асоциира с Испания. Езикът на преселниците, наименуван ладино, с течение на годините се обогатява с доста турски и гръцки думи.
Редакцията предлага
През петдесетте години на предишния век евреите, гърците и арменците са играели доста по-голяма роля в Турция, в сравнение с в наши дни. В доста жилищни квартали преобладаващото население тогава не е било мюсюлманско, имало е музикални клубове и танцувални заведения на съответните общности.

Дискриминация и трудови лагери

Особено 40-те и 50-те години на предишния век са били време на същински подем за християнската и еврейската общности в Истанбул. Това са били години, в които хората от разнообразни вероизповедания са водели съразмерен взаимен живот. И освен това - по това време доста от немюсюлманите са били значими фигури в културния живот на страната.

Преломен миг бележи признатият през 1942 година налог върху имуществото, въведен от независимо управлявалата тогава Републиканската национална партия (CHP). По това време Турция изпитва солидни стопански проблеми, назрява и голямо публично неодобрение, а печатът стартира да упреква най-вече хора от непознатите етнически общности като причинители на обири, черноборсаджии и спекуланти.

Новият налог блъснал най-силно точно тези общности, за които данъчните ставки по този начин или другояче са били по-високи, в сравнение с за мюсюлманското население. Който не можел да си заплати или закъснеел да се издължи, бил изпращан в трудов лагер. Така хиляди парцели и магазини на интернирани хора наложително сменяли притежателите си - това е бил развой на фактическо отчуждаване на имуществата на огромна част от евреите, гърците и арменците.

Сцена от кино лентата на Netflix " Клубът "

Въпросният налог върху имуществото е бил част от държавната политика за турцизиране на популацията, подета през 1950-те години, споделя турският социолог и журналист Айхан Актар. Тази политика поставя и завършек на мултикултурното многообразие в доста области на публичния живот в Турция.

Погромът в Истанбул

На 6 и 7 септември 1955 година избухват безредици, белязани от принуждение против евреите, гърците и арменците, както и против други немюсюлмански общности в Турция. Този разгром е измежду най-срамните страници в турската история. Той е провокиран от подправена вест за осъществен бомбен атентат против родната къща на създателя на актуалната турска страна Мустафа Кемал Ататюрк в Солун.

Впоследствие хиляди къщи и магазини на гърци са плячкосани, а православни църкви и гробища - опустошени и осквернени. По данни на правозащитната организация „ Хелзинкски комитет “ в размириците умират 15 души, а след погрома истанбулският квартал Бейоглу се оказва напълно видоизменен.

Днес в Турция са останали малко на брой сефарадски евреи, споделя Силвио Овадя, началник на фондацията, която стопанисва Музея на турските евреи. Той се намира до най-голямата синагога в Истанбул „ Неве Шалом “ и свидетелства за историята и културата на еврейската общественост в Турция. Ако през 1927 година тя е наброявала повече от 81 хиляди души, през днешния ден се състои от едвам 17 хиляди, споделя Овадя. Повечето от тях живеят в Истанбул, а към 1200 са евреите в Измир. По-малки еврейски общности в Турция през днешния ден има в градовете Бурса, Анкара, Антакия и Адана.