Смъртта на Сократ е живот за философията му
През 399 година прочие Хр. Сократ е екзекутиран за своите учения, тогава мнозина са виждали и рационална причина, само че през днешния ден има редица философи, които са на доста друго мнение. Сократ стартира да печели внимание в Атина, говорейки за мъдрост, добродетели и правдивост. Това е нещо, което атиняните са желали да усвоят, само че до момента в който ученията на този мъдрец са носили позитиви, през днешния ден модерните философи виждат този акт по няколко метода.
В самата основа на ученията на Сократ е била позиционирана и свободата на словото. Повечето атиняни имали правото да приказват свободно, тяхното изкуство, обучение и даже литература са се раждали с ограничавания и тематики, посочващи защо може да се приказва и защо не може да се приказва. Следователно и доста философи са търсили пробойни в статуквото.
Сократ не ги е търсил, той е намирал най-логичния метод да ги употребява, с цел да преподава и по този метод да кара младите не просто да се развращават, както е най-често преподавано, само че и да проглеждат в диверсиите на главното ръководство. И тъкмо затова и самата екзекуция се счита като посягане на свободата на словото, която не би трябвало да бъде в окови или парфюмирана под формата на друга не толкоз същинска истина.
Повечето модерни учени считат, че обвиняванията към Сократ са пристигнали непосредствено от ръководещите. Младите към момента не са имали способността да поемат надзор над Атина, само че тези, които са имали власт, предусещали бурите, които се задават за техните деца. Сократ в никакъв случай не е обичал елитните фамилии и тези с повече власт, той е предпочитал радикалните подръжници и хора с по-сериозни хрумвания за развиване на Атина. Смъртната присъда не се издава елементарно в Атина, само че с изключение на обстоятелството, че Сократ се е считал повече за пакостник, в сравнение с за педагог на идващото потомство, на практика основава още повече въпроси за ръководството.
Смъртното наказване продължава да е обект на проучване, изключително откакто приказваме за страна или ръководство, което взема решение да отстрани човек за обещано закононарушение. Атиняните не са подозирали, че Сократ ще разсъни доста повече въпроси, защото самият той не е направил закононарушение, което да изисква неговата гибел. Проблемът става политически, законов, честен и ще накара останалите философи да стартират да недоволстват. Мнозина считат, че такова грубо наказване не може да бъде употребявано за толкоз леко нарушение. И откакто Сократ е погубен, стартират най-различни етични въпроси по отношение на размерът на закононарушението и неговото съответно наказване.
Странно или не, името на философа ще получи и още една купа – страдалец. Това е оня, който жертва нещо доста скъпо – в този случай приказваме за човешки живот – в името на правила и концепция. Терминът най-често се употребява в религията и не е изненада, че множеството християни, дали живота си в името на религията, намират място в разнообразни храмове, само че делото на Сократ също намира място, въпреки и не тъкмо в религията. Спокойно можем да го назовем метафизичен страдалец, изключително откакто избира своето обучение пред всяко друго.
По подигравка на ориста ще открием, че Сократ пътува през вековете и продължава да е един от най-влиятелните философи. Особено елементарно е да се забележи, че участва в съвсем всяко отклонение на философията. Той участва в етиката, политическата философия и още доста други. Системата му за преподаване е употребена и до през днешния ден, въпреки и с леки промени. С други думи можем да кажем, че когато Сократ умира, той е изправен пред сложния избор – да продължи да живее или да остави философията му да продължи напред, както се и случва.
