Голям празник е днес, черпят над 10 прекрасни имена!
През 312 година Константин Велики потеглил с войските си към Рим, с цел да избави столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и по тази причина той изискал поддръжка от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, Константин видял на небето лъчезарен кръст с надпис под него " С това ще победиш ".
Вечерта самичък Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, сходно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на бойците си. Така със силата на кръста Константин Велики съумял да победи войските на тиранина и влезнал тържествено в Рим, написа Блиц.
Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, кралица Елена, отива да посети светите места в Палестина. През 326 година тя разкрила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм. През 614 година персийският цар Хозрой влезнал във война с Византийската империя и завладял Ерусалим, след това разрушил църквите и откраднал планове на Голгота заветен Кръст. След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след успеха си над персите. След страданията и разпятието Христови, кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството.
На този ден църквата прави поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. Такова поклонение има още три пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово и на 1 август. По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. Според националния бит на този ден се свързва с края на лятото и началото на есента - времето се става студено, водите на морето и реките изстиват.Осветява се семето за посев и се стартира гроздоберът.
В националната традиция съществува поверието, че говеенето на празника оказва помощ против болки в кръста. Народът има вяра още, че на Кръстовден " денят и нощта се кръстосват ", което ще рече, че стават равни по времетраене. Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен На 14 септември Православната християнска черква отбелязва един от най-важните си и тържествени празници. Според непокътнато поверие част от Светия Кръст бил заровен и в българската околност, наречена Кръстова гора, която се намира покрай град Пловдив, Южна България. Местността е с форма на кръст, а вярващите настояват, че нощем небето над нея се отваря и човек може да почувства Божиите послания.
През 1995 година там бе осветлен новият храм " Покров Богородичен ", издигнат с дарения на християни, българомохамедани и даже мюсюлмани от всички краища на света. Сега на това място има две църкви и 15 параклиса. На Кръстова гора всяка година изключително тържествено се отбелязва и празника Кръстовден. Наричат Кръстова гора българският Йерусалим. Около мястото витаят митове, загадки и видения. С любопитно поверие е обвързван и Кръстът, пред който се прекланят вярващите християни.
Според разказите мястото е намерено за българите от локален врач и ясновидец. През 30-те години на ХХ век той изпратил сестрата на цар Борис III да се лекува на върха. За една нощ тя била излекувана, а от признателност царят издигнал 66-килограмов кръст. Поставил го на посоченото от ясновидеца място, от което по-късно бликнала лековита светена вода. На доста места в планината има лековити извори. Взет от Кръстова гора камък се счита за благословия, притежател на Божията благосклонност и на здраве.
Някога откривателят на това място е споделил: " Нека хората знаят, че след 150 години на Кръстова гора ще идват за излекуване християни от целия свят … както в миналото и в този момент се върви в Йерусалим в деня на Пасха, и че това място е отредено за втори Божи гроб ". Много поклонници и в този момент считат, че поради парчето Христов Кръст страната ни е благословена, земя на " излекуване на тялото и душата ". Както на Симеоновден, по този начин и на Кръстовден, в някои български краища се слага началото на есенната оран и сеитба. С празника стартира и гроздоберът.
В обособени селища на Североизточна България на този ден се провеждат общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, съпроводени с песни и танци. На тази дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 година, когато на процедура се слага началото на проведеното пожарно дело у нас.
Имен ден имат всички, носещи имена: Кръстьо, Кръстина, Красимир, Красимира, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кънчо, Ставри и други
Вечерта самичък Господ се явил в съня на императора и му заповядал да направи знаме, сходно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на бойците си. Така със силата на кръста Константин Велики съумял да победи войските на тиранина и влезнал тържествено в Рим, написа Блиц.
Намирането на Кръста на Голгота става няколко години по-късно, когато майката на Константин, кралица Елена, отива да посети светите места в Палестина. През 326 година тя разкрила Кръста и на същото място наредила да се построи Божи храм. През 614 година персийският цар Хозрой влезнал във война с Византийската империя и завладял Ерусалим, след това разрушил църквите и откраднал планове на Голгота заветен Кръст. След 14 години император Ираклий го върнал тържествено в Ерусалим след успеха си над персите. След страданията и разпятието Христови, кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството.
На този ден църквата прави поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. Такова поклонение има още три пъти през годината: на третата неделя от Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък преди Възкресение Христово и на 1 август. По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. Според националния бит на този ден се свързва с края на лятото и началото на есента - времето се става студено, водите на морето и реките изстиват.Осветява се семето за посев и се стартира гроздоберът.
В националната традиция съществува поверието, че говеенето на празника оказва помощ против болки в кръста. Народът има вяра още, че на Кръстовден " денят и нощта се кръстосват ", което ще рече, че стават равни по времетраене. Въздвижение на Светия животворящ Кръст Господен На 14 септември Православната християнска черква отбелязва един от най-важните си и тържествени празници. Според непокътнато поверие част от Светия Кръст бил заровен и в българската околност, наречена Кръстова гора, която се намира покрай град Пловдив, Южна България. Местността е с форма на кръст, а вярващите настояват, че нощем небето над нея се отваря и човек може да почувства Божиите послания.
През 1995 година там бе осветлен новият храм " Покров Богородичен ", издигнат с дарения на християни, българомохамедани и даже мюсюлмани от всички краища на света. Сега на това място има две църкви и 15 параклиса. На Кръстова гора всяка година изключително тържествено се отбелязва и празника Кръстовден. Наричат Кръстова гора българският Йерусалим. Около мястото витаят митове, загадки и видения. С любопитно поверие е обвързван и Кръстът, пред който се прекланят вярващите християни.
Според разказите мястото е намерено за българите от локален врач и ясновидец. През 30-те години на ХХ век той изпратил сестрата на цар Борис III да се лекува на върха. За една нощ тя била излекувана, а от признателност царят издигнал 66-килограмов кръст. Поставил го на посоченото от ясновидеца място, от което по-късно бликнала лековита светена вода. На доста места в планината има лековити извори. Взет от Кръстова гора камък се счита за благословия, притежател на Божията благосклонност и на здраве.
Някога откривателят на това място е споделил: " Нека хората знаят, че след 150 години на Кръстова гора ще идват за излекуване християни от целия свят … както в миналото и в този момент се върви в Йерусалим в деня на Пасха, и че това място е отредено за втори Божи гроб ". Много поклонници и в този момент считат, че поради парчето Христов Кръст страната ни е благословена, земя на " излекуване на тялото и душата ". Както на Симеоновден, по този начин и на Кръстовден, в някои български краища се слага началото на есенната оран и сеитба. С празника стартира и гроздоберът.
В обособени селища на Североизточна България на този ден се провеждат общоселски сборове, на които се колят курбани, устройват се тържествени трапези, съпроводени с песни и танци. На тази дата е и професионалният празник на българските огнеборци. Отбелязва се годишнината от първия пожарникарски събор през 1905 година, когато на процедура се слага началото на проведеното пожарно дело у нас.
Имен ден имат всички, носещи имена: Кръстьо, Кръстина, Красимир, Красимира, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана, Кънчо, Ставри и други
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ