Дневниците на клюкарките: Хеда Хопър срещу Луела Парсънс
През 30-те години единствено накратко двете кралици на жълтите вести коронясват звезди и разрушават кариери, унищожават бракове и бизнеси, хвърлят сянка върху другояче безупречни репутации, жонглират с подправени интриги и същински злословия, знаят всичко за всички, само че най-много си знаят цената. Холивудските горгони Хеда Хопър и Луела Парсънс водят гневна война една с друга през целия си живот, само че държат в ръцете си публика от към 75 милиона души, които всяка заран стартират деня си с техните вестникарски колонки. А в тези години това, както и да го считаме, си е половин Америка!През 1948-а, три години след края на Втората международна война, в фамозния ресторант Romanoff’s на Родео Драйв в Холивуд завършила (или най-малко такава била първичната идея) една друга, много по-продължителна междуособна война. Междуособна, тъй като се водила сред две особи – Хеда Хопър и Луела Парсънс, най-известните, остроезични, нахални и ненавиждани холивудски клюкарки. Битката им за извънредни пикантни истории от живота на звездите в продължение на десетилетия раздрусва света на шоубизнеса, а бизнес връзките им с магнати, продуценти и политически фигури ги трансформират в богати дами със сериозна власт и въздействие.Говори се, че на този обяд Хеда била поставила най-екстравагантната си шапка (а тя имала стотици и всичките били шедьоври). Менюто било изцяло уместно за тези две придворни дами на дявола – жабешки бутчета, великански омари и фламбирани змийски опашки, като единствено последното си го измислихме ние. Между другото, мястото на срещата също било изцяло уместно – ресторантът Romanoff’s е учреден 8 години по-рано от някой си принц Майкъл Димитри Александрович Оболенски-Романов, който разправял наляво и надясно, че е племенник на съветския цар Николай Втори. Фейк личност отвред, както излиза наяве по-късно. Човекът бил изселник от Литва, казвал се Херсхел Гегузин и бил виждал Николай Втори единствено на портрет. Затова пък бързо схванал, че в Холивуд е противопоказно да казваш истината, и си сътворил личен мит, който скоро почнал да му се отплаща. Та в онази вечер, когато двете фурии Хопър и Парсънс си разменяли любезности през зъби над изисканите блюда, псевдопринц Романов седял на прилежаща маса (за да хвърля едно ухо на разговора) и обядвал, както нормално, с трите си кучета – от общи чинии. Да, в Холивуд няма по какъв начин да скучае човек.След като изяли „ омарите на мира “, Хеда и Луела излезли от ресторанта един до друг и усмихнати. За благополучие, примирието траяло ден до пладне и скоро двете още веднъж се захапали. Светът траял да се върти постарому. Съперничеството посред им достигнало такива комични контури, че един път Хеда написала за артиста Джордж Бърнс, че е най-лошият артист на света, а след излизането на обявата Луела му се обадила – да, на него самия! – с цел да му се скара, че не е получила тя първа тази информация.
Луела Парсънс, положителната магьосница В началото била Луела. Според документите тя е родена през 1881 година, а съгласно самата нея – чак през 1893 година (Съперничката й Хеда Хопър е родена през 1885 година и, естествено, също лъжела за възрастта си, само че по-скромно, единствено с някакви си 5 години.) Била ниска, цялостна и грубовата, само че съгласно дългогодишната й секретарка имала с нищо непонятен триумф измежду мъжете.Родена във Фрийпорт, Илинойс, в еврейско семейство, Луела още като ученичка посочила писателски гений и незабавно след гимназията почнала работа в локалния вестник, като не серпантина да мечтае за света отвън Фрийпорт, Илинойс. Бързо осъзнала, че единствено положителният брак можел да я направи същински свободна (и при започване на 20. век това било тъкмо така), и напълно скоро намерила най-подходящия от позиция на банковата му сметка брачен партньор – Джон Парсънс.На идната година родила щерка им Хариет, на която й било писано да стане една от първите дами продуценти в историята. После се примолила на брачна половинка си да се реалокират в по-голям град и фамилията се открило в Чикаго, където Луела почнала да написа за локалния „ Чикаго Трибюн “ денем и сюжети за бъдещи филми – през нощта. Работата й я срещнала с преди малко изгрелите кинозвезди Мери Пикфорд и Глория Суонсън и тя внезапно направила откритието на откритията – известните от света на шоубизнеса имали живот, изпълнен с завършения и опасности, с секрети любови и грехове, за които никой не подозирал. До този миг, колкото и да е необикновено, никой не се интересувал от тях.Луела решила, че има самун в тази концепция, и споделила на основния си редактор, че ще върви всеки ден на жп гарата, с цел да причаква звездите на перона. В тези години – самото начало на 20. век – най-бързият и комфортен метод да стигнеш от Ню Йорк до Калифорния, т.е. до Холивуд (макар че тогава Холивуд към момента не съществувал) бил с трен през Чикаго, където влакът имал двучасов престой. Луела „ арестувала “ звездите на перона, водела ги в някое близко бистро и ги разпитвала за бъдещите им креативен проекти и… още нещо. Все още непредубедени и неосъзнаващи по какъв начин всяка непремерена дума може да предопредели кариерата и ориста им, те й споделяли всичко. Статиите й имали голям триумф. И до през днешния ден се счита, че точно Луела Парсънс е отговорна за обсебеността на американците от звезди. Обсебеност, която във времето се трансформира в същинска таблоидна зараза.
Илюзии, не истини На Парсънс й хрумва същото, което и на така наречен „ принц Романов “, единствено че много по-рано – не е добра концепция да разказваш нещата такива, каквито са. Шоубизнесът се храни с илюзии, не с истини. И Луела, която въпреки всичко опитвала шанса си и като сценарист, решила, че може просто да слее двете си занимания и върху всичко, което й споделят наивните и жадни за популярност начинаещи като Мери Пикфорд и Глория Суонсън, просто да надстрои въздушна кула от измислици. Сценарий за филм, нещо такова. И почнала да им измисля вълнуващи биографии – тежко детство, секрети любовници и така нататък Резултатът? Статиите й почнали да се харчат като топъл самун. Но вторичният резултат за самите звезди и за техните продуценти бил още по-впечатляващ – филмите с тяхно присъединяване се превръщали в същински шлагери. Луела Парсънс разкрила златна мина.
Луела Парсънс, положителната магьосница В началото била Луела. Според документите тя е родена през 1881 година, а съгласно самата нея – чак през 1893 година (Съперничката й Хеда Хопър е родена през 1885 година и, естествено, също лъжела за възрастта си, само че по-скромно, единствено с някакви си 5 години.) Била ниска, цялостна и грубовата, само че съгласно дългогодишната й секретарка имала с нищо непонятен триумф измежду мъжете.Родена във Фрийпорт, Илинойс, в еврейско семейство, Луела още като ученичка посочила писателски гений и незабавно след гимназията почнала работа в локалния вестник, като не серпантина да мечтае за света отвън Фрийпорт, Илинойс. Бързо осъзнала, че единствено положителният брак можел да я направи същински свободна (и при започване на 20. век това било тъкмо така), и напълно скоро намерила най-подходящия от позиция на банковата му сметка брачен партньор – Джон Парсънс.На идната година родила щерка им Хариет, на която й било писано да стане една от първите дами продуценти в историята. После се примолила на брачна половинка си да се реалокират в по-голям град и фамилията се открило в Чикаго, където Луела почнала да написа за локалния „ Чикаго Трибюн “ денем и сюжети за бъдещи филми – през нощта. Работата й я срещнала с преди малко изгрелите кинозвезди Мери Пикфорд и Глория Суонсън и тя внезапно направила откритието на откритията – известните от света на шоубизнеса имали живот, изпълнен с завършения и опасности, с секрети любови и грехове, за които никой не подозирал. До този миг, колкото и да е необикновено, никой не се интересувал от тях.Луела решила, че има самун в тази концепция, и споделила на основния си редактор, че ще върви всеки ден на жп гарата, с цел да причаква звездите на перона. В тези години – самото начало на 20. век – най-бързият и комфортен метод да стигнеш от Ню Йорк до Калифорния, т.е. до Холивуд (макар че тогава Холивуд към момента не съществувал) бил с трен през Чикаго, където влакът имал двучасов престой. Луела „ арестувала “ звездите на перона, водела ги в някое близко бистро и ги разпитвала за бъдещите им креативен проекти и… още нещо. Все още непредубедени и неосъзнаващи по какъв начин всяка непремерена дума може да предопредели кариерата и ориста им, те й споделяли всичко. Статиите й имали голям триумф. И до през днешния ден се счита, че точно Луела Парсънс е отговорна за обсебеността на американците от звезди. Обсебеност, която във времето се трансформира в същинска таблоидна зараза.
Илюзии, не истини На Парсънс й хрумва същото, което и на така наречен „ принц Романов “, единствено че много по-рано – не е добра концепция да разказваш нещата такива, каквито са. Шоубизнесът се храни с илюзии, не с истини. И Луела, която въпреки всичко опитвала шанса си и като сценарист, решила, че може просто да слее двете си занимания и върху всичко, което й споделят наивните и жадни за популярност начинаещи като Мери Пикфорд и Глория Суонсън, просто да надстрои въздушна кула от измислици. Сценарий за филм, нещо такова. И почнала да им измисля вълнуващи биографии – тежко детство, секрети любовници и така нататък Резултатът? Статиите й почнали да се харчат като топъл самун. Но вторичният резултат за самите звезди и за техните продуценти бил още по-впечатляващ – филмите с тяхно присъединяване се превръщали в същински шлагери. Луела Парсънс разкрила златна мина.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ