През 30-те години на миналия век максималната скорост на серийните

През 30-те години на предишния век оптималната скорост на серийните коли е от порядъка на 110-120 км/ч. На този декор наподобява зашеметяващо достижението от 432,7 км/ч, записано през зимата на далечната 1938-а от немския водач Рудолф Карачиола. Той е най-хубавият авто играч от времето преди Втората международна война. На 28 януари 1938 година Карачиола развива 432,7 км/ч с пробен модел Mercedes W125 на аутобан A5 сред Франкфурт и Дармщад. Този връх за придвижване с висока скорост по всеобщи пътища е усъвършенстван чак в края на 2017 година от Koenigsegg Agera RS. Тогава шведската кола с мощ 1342 к.с. фиксира 445 км/ч на затворена права от автомагистрала в Невада.



При равнището на развиване на автомобилната техника преди 80 години скорости над 400 км/ч наподобяват като научна фантастика. Инженерите на Mercedes хвърлят доста труд за конструирането на кола, с която да си върнат от съперника Auto Union (предшественик на Audi) редица върхове, в това число този за най-висока скорост. При историческото си достижение Карачиола ръководи модифициран вид на спортния модел W125, с който Mercedes победи в европейския шампионат (най-престижните серии до основаването на „ Формула 1 “). Шасито е „ облечено “ в аеродинамичен пакет с коефициент на челно противодействие единствено 0,17. В мощната охладителна система циркулира 48 л течност, конфигуриран е и контейнер за 5 кг лед. Двигателят V12 с размер 5600 кубика генерира 736 конски сили, а цялото тегло на автомобила е по-малко от 750 кг. „ Сребърната стрела “ оправдава изцяло името си и осем десетилетия държи неповторимия връх.