През 30-те години на миналия век, астрономите откриха, че Вселената

През 30-те години на предишния век, астрономите откриха, че Вселената е в положение на разширение. До 90-те години те осъзнаха, че скоростта, с която се уголемява, се форсира и поражда теорията за „ тъмната сила “. Поради това се прави оценка, че през идващите 100 милиарда години всички звезди в границите на локалната група – частта от Вселената, която включва общо 54 галактики, в това число Млечния път – ще се разшири отвън галактическия небосвод.

В този миг тези звезди повече няма да бъдат следени, а ще бъдат недостъпни, което значи, че нито една развита цивилизация няма да може да употребява тяхната сила. В тази връзка доктор Дан Хоупър – астрофизик от Националната лаборатория на Ферми (Fermi National Accelerator Laboratory FNAL) и Чикагския университет – наскоро разгласява доктрина, показваща по какъв начин задоволително развита цивилизация може да събере тези звезди и да им попречи да се разширят.

В неговото проучване, което неотдавна се появи и онлайн, със заглавието „ Животът против тъмната сила: Как една напреднала цивилизация може да предотврати ускоряващото се разширение на Вселената “, доктор Дан Хоупер изяснява, по какъв начин цивилизациите биха могли да извърнат и спрат процеса на галактическото разширение. Освен това той предлага способи, по които човечеството може да търси признаци за съществуването на такава супер високоразвита цивилизация.

Казано обикновено, теорията за тъмната сила гласи, че пространството е изпълнено с тайнствена невидима мощ, която противодейства на гравитацията и кара Вселената да се уголемява с ускоряваща се скорост. Теорията произлиза от Космологичната константа на Айнщайн – термин, който прибавя към своята доктрина на общата релативност, с цел да изясни по какъв начин вселената може да остане статична, вместо да бъде в положение на разширение или стесняване.

След като се оказа че Айнщайн бърка, и наблюденията демонстрираха, че Вселената се уголемява, учените преразгледаха концепцията, с цел да обяснят по какъв начин галактическата агресия се е ускорила през последните няколко милиарда години. Единственият проблем с тази доктрина съгласно проучването на доктор Хопър е, че тъмната сила в последна сметка ще се трансформира в преобладаваща и скоростта на галактическата агресия ще се усили експоненциално.

В резултат на това Вселената ще се разшири до точката, където всички звезди са толкоз отдалечени, че интелигентните типове даже няма да могат да ги видят, да не приказваме за това да ги изследват или да употребяват силата им. Както споделя доктор Хоупер пред изданието Universe Today:

„ Учените схванаха през последните 20 години, че нашата галактика се уголемява с ускоряващ се ритъм. Това значи, че през идващите 100 милиарда години множеството звезди и галактики, които в този момент можем да забележим в небето, ще изчезнат вечно и ще паднат оттатък всички области на космоса, които бихме могли да достигнем, даже теоретично. Това ще ограничи способността на далечната бъдеща напреднала цивилизация да събира сила и по този метод ще ограничи всичко, което тя може да желае да реализира “.

Освен че е началник на групата по теоретична астрофизика в FNAL, доктор Хоупер също е доцент в катедрата по астрономия и астрофизика в Чикагския университет. Като подобен, той е добре информиран, когато става въпрос за огромните въпроси на извънземната просветеност (ETI) и по какъв начин галактическата еволюция ще засегне интелигентните типове.

За да се оправят с метода, по който тези развити цивилизации биха живели в такава Вселена, доктор Хоупер приема допускането, че въпросните цивилизации ще бъдат Тип III по скалата на Кардашев. Наречена в чест на съветския астрофизик Николай Кардашев, цивилизацията от Типа III би достигнала космически пропорции и би могла да управлява силата в космически мащаби.

Както отбелязва Хоупер:

„ В моята книга предлагам рационалната реакция на този проблем да бъде, че мощно развитата цивилизация бързо ще стане способна да улавя звездите и да ги транспортира до централната цивилизация в галактиката, където те могат да бъдат употребявани. Тези звезди могат да бъдат превозени, употребявайки силата, която създават сами. “

Според доктор Хоупър, това умозаключение се основава на две догатки – първо, че една високо развита цивилизация ще се опита да усили до най-много своя достъп до използваема енергия; и второ, че актуалното ни схващане за тъмната сила и бъдещото разширение на нашата Вселена е почти вярно. С оглед на това доктор Хоупър се пробва да пресметна кои звезди могат да бъдат събрани като се употребяват Дайсънови сфери и други мегаструктури. Дайсъновата сфера е концепция на Фриман Дайсън, съгласно която към слънцето може да се построи гигантска сфера от слънчеви панели, които да оползотворяват силата от слънчевата светлина.

Според доктор Хоупър, построяването на неконвенционални Дайсънови сфери, които ще употребяват силата, която събират от звездите, ще помогне звездите да бъдат ориентирани и придвижени към центъра на цивилизацията. Звездите с огромна маса евентуално ще се развиват оттатък основната поредност, преди да стигнат до местоназначението на централната цивилизация, а звездите с ниска маса няма да генерират задоволително сила (и затова ускоряване), с цел да избегнат рухването отвън хоризонта.

По тези аргументи доктор Хоупър заключава, че звездите с маси сред 0,2 и 1 слънчеви маси ще бъдат най-атрактивните цели за събиране на енергийна годишна продукция. С други думи, звезди, които са като нашето Слънце (G-тип или жълто джудже), оранжеви джуджета (K-тип) и някои звезди вид М (червено джудже), биха били подобаващи за задачите на цивилизацията Тип III. Според доктор Хоупър обаче, ще има ограничаващи фактори, които би трябвало да бъдат взети под внимание:

„ Много дребни звезди постоянно не създават задоволително сила, с цел да си коства да ги върнат назад в централната цивилизация. От друга страна, доста огромните звезди имат временен живот и нуклеарно им гориво ще  изчезне преди да стигнат до местоназначението си. По този метод най-хубавите цели на този тип стратегия биха били звезди с сходни размери (или малко по-малки) от нашето Слънце. “

Въз основа на догатката, че такава цивилизация може да се движи с 1 до 10% от скоростта на светлината, доктор Хоупър счита, че тя ще успее да събере звездите в радиус от към 65 до 163 милиона светлинни години.

В допълнение към обезпечаването на рамка за това по какъв начин една задоволително развита цивилизация може да оцелее при галактическо разширение, анализът на доктор Хоупер също по този начин предлага нови благоприятни условия в търсенето на информация за извънземен разсъдък (SETI). Докато проучването му се занимава най-вече с опцията такава мега-цивилизация да се появи в бъдеще (може би даже и да е на човешкия вид), той признава и опцията тя към този момент да съществува някъде.

В предишното учените предложиха да се търсят Дайсънови сфери и други мегаструктури във Вселената, като се търсят доказателства в инфрачервените или под-милиметровите ленти. Мегаструктури, които са били издигнати, с цел да съберат изцяло силата на една звезда, и да я употребяват, с цел да ги транспортират в космоса при релативистични скорости, ще излъчват напълно разнообразни подписи.

В допълнение, съществуването на такава мега-цивилизация може да се разграничи от гледането на други галактики и пространства, с цел да се види дали процесът на събиране и превозване към този момент е почнал (или е в напреднал стадий). Докато откриватели от предишното на Дайсънови сфери се концентрираха върху откриването на структури към обособените звезди в границите на Млечния път, този тип търсене ще се концентрира върху галактики или групи от галактики, в които множеството звезди ще бъдат заобиколени от Дайсънови сфери и преместени.

„ Това ни дава доста друг сигнал, който да търсим “, споделя доктор Хоупер. „ Развитата цивилизация, която е в развой на тази стратегия, би трансформирала разпределението на звездите над галактическите области на десетки милиони светлинни години и евентуално ще докара до други сигнали вследствие на звездното задвижване “.

В последна сметка тази доктрина освен дава опция за решение за това до каква степен рационалните типове могат да оцелеят в галактическата агресия, само че също по този начин предлага нови благоприятни условия за търсене на извънземна просветеност. С инструментите от последващо потомство, които гледат все по-навътре във Вселената и с по-голяма резолюция, може би би трябвало да сме нащрек за странни звезди, които са струпани в еднакъв район на космоса.

Публикувано в universetoday.com