- През 3-те месеца в кулинарния формат кога ви беше

- През 3-те месеца в кулинарния формат по кое време ви беше най-трудно?

- Там няма по-лесно. Никога не знаеш какво ще готвиш, по какъв начин и за какъв брой време. Шеф Ангелов измисляше дилемите директно преди да ги сложи. Всичко беше доста мъчно, само че и забавно. Голямо предизвикателство бяха кулинарните борби. Два пъти мислех да напусна формата по лично предпочитание поради тоталната изолираност и липса на околните ми. За първи път ми пристигна тази мисъл след втория месец, когато нещата станаха много тегави. Така беше и когато се разделихме с половинката ми и детето след предоставената ми опция да прекарам няколко часа с тях. След въпросната разлъка 3-4 дни бях като болен и с никого не говорех. Добре, че в последна сметка устоях и не си събрах багажа. Бях в действителност на косъм да го направя.

- Какво ви караше да си изпускате нервите в предаването?

- Имах много такива обстановки. С Грозев и Едуард много се карахме. Продуценти, сценаристи, психолози и другите участници във формата ме поучаваха да не изпускам нервите си, тъй като ще навредя на себе си. Доста експлозивен съм по природа – запалвам от половин оборот и първо работя, а по-късно мисля. Първичен съм поради което и в действителния живот съм си патил доста.

- С какво сте изменен след присъединяване ви в „ Хелс Китчън “?

- Мога да кажа, че за 3 месеца в кулинарния формат безусловно се промени животът ми. Научих се да се възпирам, да не работя първично. Обмислям думите и дейностите си. Като цяло разбрах, че каквото и да е било, е било и че би трябвало да бъдем положителни хора и да даваме добър образец. Стигнал съм до върха като победител в най-успешния кулинарен формат, а съм имал доста сложен и избухлив живот. Казано с други думи, стига да желае, човек може да си откри излаз от всяка обстановка.

- В какво ще инвестирате премията от 100 000 лв.?

- Мечтата ми е да основа личен бизнес – най-вероятно готина каравана, ресторант или нещо за бързо хранене. След лятото ще реше дефинитивно какво ще е- до тогава имам доста поети задължения в ресторанта, в който работя и желая прецизно да си ги извърша.

- От какъв брой години готвите?

- От към 10 години сготвям, като професионално – от 5. Сам се възпламених. Преминах през сложни моменти в живота ми и те ме насочиха към кулинарията. Преди едни яйца не можех да изпържа. Влизайки в кухнята, ми демонстрираха кое по какъв начин става и на мен ми хареса. Реших да се развъртвам в тази сфера, да стана добър в нея, а не да върша единствено нелепости и бели. След като взех решението, че ще ставам готвач, изкарах няколко курса при огромни експерти във Варна. Сега, откакто устоях и трите месеца в „ Хелс Китчън “ и завоювах успеха, мога да кажа, че предходният Мартин към този момент го няма. Друг човек съм – окуражен съм и надъхан да давам добър образец на младите и да оказвам помощ на хора в потребност.

- Какво друго сте работили през живота си?

- Бил съм барман, търговски представител, снабдител на храна... Какво ли не съм пробвал, преди да попадна в кухнята. Никоя друга работа обаче не ме сграбчи по този начин, както готвенето. Припознах го като нещо, в което желая да се развъртвам.

- Споделяли сте, че сте израснали в беднотия. За нищо ли не стигаха парите?

- Винаги сме били доста небогати. Родителите ми работеха за никакви пари, а баба продаваше вестници. Сестра ми е със 7 години по-малка от мен. Парите все не ни стигаха и е имало моменти, когато сме си делили една филия самун на 4. Съучениците ми бяха от по-заможни фамилии и не ми икономисваха подигравките си поради облеклото ми. Често ходех със закърпени облекла, износени. Бях на 12, когато татко ми умря. Имаше здравословни проблеми той, много време влизаше от болница в болница.

- Кога започнаха проблемите ви със закона?

- Започнах да върша нелепости, с цел да имам пари. Случвало се е да открадна, а и доста се

биех. Подавани са тъжби против мен за тежки и междинни телесни повреди. Занимавах се и с измами, а съм продавал и марихуана. Веднъж пробвах да пуша трева, само че не беше |

моето. Стигнах в последна сметка до Варненския затвор, където лежах 3 години. Там работех в кухнята и пламна любовта ми към кулинарията. Със сигурност в пандиза има и доста положителни хора. Въпреки, че е неприятно място, на мен ми донесе единствено плюсове и животът ми потегли в вярната посока.

- Майка ви и сестра ви по какъв начин я карат през днешния ден?

- Майка ми работеше като камериерка, а е продавала и закуски. По-късно стартира като здравно лице в болница. Сестра ми е касиерка в заведение за бързо хранене. Племенникът ми е роден няколко дни след щерка ми.

- Колко време ви беше належащо да разберете, че дамата до вас – Валерия, е любовта на живота ви?

- Запознаха ни общи другари. Няколко пъти излизахме на кафе и дискотека, а в един миг и двамата разбрахме, че се обичаме. От дълги години живеем на фамилни начала, макар че преди време й предложих брак и сложих на ръката й годежен пръстен. Планувам да вдигнем женитба след лятото.

- Какво работи Валерия?

- Има личен салон за маникюр и педикюр. Успоредно с работата в салона следва във ВВМУ във Варна. И преди години учеше там, само че когато забременя с щерка ни Ерика, прекъсна. Сега, когато детето ни към този момент е по-голямо, половинката ми реши да приключи образованието си, следващата година ще се дипломира,

- Спортувате ли?

- Тренирал съм спортна гимнастика и 8 години, бях доста добър. И до през днешния ден скърбя, че не продължих. Отказах се, тъй като по това време гаджетата и игрите ми се костваха по-интересни от тренировките. По-късно започнах да отивам на фитнес и да упражнявам бокс, което върша и до момента. В един миг станах доста здрав. Бях единствено мускул и тежах 104 кг. понастоящем употребявам тренировките по бокс, с цел да изпусна парата от напрежението.

- Имало ли е опасност за живота ви?

- Да, няколко пъти. Вадили са ми нож и един път ме наръгаха 3 пъти  корема. Приеха ме в болничното заведение с заплаха за живота. Размина ми се, след 20 дни ме изписаха. Като цяло бе много мъчно израстването ми. Навремето беше съвременно да се биеш и да се доказваш. Много се радваха, когато влизах в която и да е локална дискотека ме знаеха кой съм. Детска му работа.

- Побеляха ли косите на майка ви около вас?

- Да. Говореше ми, наказваше ме, дърпаше ми ушите и ме биеше, само че аз си правех каквото си решах. От едното ми ухо влизаха думите й, от другото излизаха. Няколко пъти ме изключваха и от учебно заведение, където бях черната овца. Въпреки това приключих задочно и имам тапия за приблизително обучение.

- Днес може ли някой да ви предизвика да налетите на пердах?

- И през днешния ден имам много дразнители, само че към този момент съм различен човек и няма по какъв начин да скоча на пердах. Вече не се занимавам с мелета, опиати, обири и измами. Имам семейство, а и виждам с други очи на провокаторите и агресорите. Искам да съм добър образец за детето си, а и за оставалите хора. Било, каквото било. Целта ми в този момент е да подсигуря бъдещето на дамата до мен и щерка ни. Не желая детето ми да минава през мизерията и компликациите, с които аз се сблъсках.

Източник: Уикенд