Империята Цин – началото на „поднебесен“ Китай
През 221 година прочие Хр. била основана първата централизирана китайска страна – империята Цин. Периодът от 255 до 222 гг. прочие Хр. съставлява времето на нейния напредък като независимо царство. В този откъслек от време то водило редица сполучливи войни със прилежащите царства, а след това унищожило най-силния си съперник – династията Чжоу, и формирало първата централизирана монархия.
Цинският държател Ин Чжен провеждал твърда политика на сливане на царството, нужна по отношение на развиването на селското стопанство и търговията.
По това време китайците водели дълги и яростни войни с хуните – чергари, обитаващи днешна Монголия. Хуните разполагали с мощна и бърза конница. Нападенията им опустошавали северните провинции на Китай, а битката против тях представлявала сериозна компликация за китайските царства, защото китайците имали малобройна кавалерия. Обикновено хуните елементарно се изплъзвали от ударите и се оттегляли надълбоко в Монголия, до момента в който китайската войска не спре преследването и не се върне обратно заради липса на снабдяване. После организирали нови нападения там, където минимум ги очаквали.
През 221 година прочие Хр. Ин Чжен най-сетне съумял да победи всичките си съперници и приключил обединяването на страната. След това станал пръв от владетелите на Китай, който се оповестил за император под името Цин Ши-хуанди – което в превод значи „ първият император на Цин “. Това събитие имало голямо значение за китайската история.
Императорът основал стройна съгласувана система на централизирана администрация. Цялата страна била разграничена на 36 огромни района, границите на които преднамерено не съвпадали с очертанията на дотогавашните царства и княжества.
Начело били сложени „ цзюн-шоу “ (губернатори). Всички селяни в империята получили имоти земя за култивиране. По време на ръководството на Цин Ши-хуанди в страната били осъществени огромни строителни работи: построили се пощенски станции, напоителни системи, отбранителни уреди. Построили се 7500 километра пътища с широчина 15 метра и три платна. Средното платно било непокътнато за императора.
Друг значим принос в културата след обединяването на Китай била унификацията на писмеността. По-рано другите княжества имали свои лични писмености. Това било сериозна спънка за културния продан. След обединяването под ръководството на Цин, „ сяо-чжуан “ (един от типовете антична китайска писменост) станал общопризнат писмен език. Развитието на китайския писмен знак било уеднаквено и легализирано, което изиграло значима роля в развиването на културата. Освен това, по време на династията Цин била въведена единна система от ограничения и теглилки. Първият император също по този начин въвел обща парична единица, с цел да сътвори удобни условия за икономическо развиване и подсилване на централната власт.
През 213 година прочие Хр. по заповед на Цин Ши-хуанди били изгорени всички антични книги – а през 212 година прочие Хр екзекутирали 460 от най-активните идеологически съперници на императора измежду почитателите на Конфуций.
Още в края на IV-ти век прочие Хр. за защита срещу хунските набези княжествата Ин, Чжоу и Цин построили огромна защитна стена. Останки от нея не са непокътнати.
През 214 година прочие Хр. китайците почнали да строят нова стена – Бян-чен („ погранична стена “), която по-късно европейците нарекли „ Великата китайска стена “. Тя започвала в остарялата китайска крепост-митница Шанхай-гуан и вървяла в посока на запад, по планинските хребети, по крайбрежията на реките, като завършвала в крепостта Дзяюй-гуан.
Великата стена изначало представлявала землен вал, укрепен или облицован с камъни и тухли. На неравномерни шпации по стената били издигнати четириъгълни двуетажни стражеви кули с вътрешни стълби.
Изграждането на Великата стена демонстрира високото равнище на военно инженерство в Древен Китай. По време на империята Цин били построени стратегически пътища, както и централна водна автомагистрала – Великият китайски канал. Територията на страната се нараснала доста – в този момент тя включвала огромна част от Китай.
Лошото било, че цялата тежест на войните, на градежа на Великата стена, дворците, пътищата и т. н. легнала върху гърба на селяните, които били подложени на жестока употреба. Последица от това били огромни селски въстания, под чиито удари в края на краищата паднала и самата династия Цин. През 206 година въстаници, предвождани от Лю Бан, който се провъзгласил за император и положил началото на нова китайска династия – Хан, завладяли столицата Сян (Чанян).
Но империята Цин изиграла своята историческа роля, като обединила Китай. Независимо от всички последващи исторически премеждия, той останал обединен вечно под названието, което му дали самите китайци: „ Поднебесната империя “.
На събития от онази ера и на самия император Цин Ши-хуанди е отдаден фамозният китайски игрален филм „ Герой “ с Джет Ли в основната роля – който, апропо, е разгласен от кинокритиката за „ най-изящният филм в историята на международното кино “.
