Национална програма за развитие: През 2030-та България трябва да е страна с висок жизнен стандарт
През 2030 година България е страна с висок витален стандарт и конкурентноспособна, нисковъглеродна стопанска система. Това написа в план на Националната стратегия за развиване България 2030. Проектът е оповестен през днешния ден на Портала за публични съвещания към Министерския съвет.
Документът дефинира три стратегически цели, за чието осъществяване групира държавните планове в пет области на развиване и издига 13 национални целта. Ангажиментът за създаване на народен стратегически документ за развиване на страната в средно- и дълготраен интервал е залегнал в Програмата за ръководство на държавното управление на Република България за интервала 2017-2021 година, призната с Решение 447 на Министерския съвет от 2017 година, напомня 24 часа.
Основните три цели в програмата са: Технологична трансформация; Демографски напредък и Намаляване на неравенствата. Първата съществена цел на държавното управление за интервала до 2030 година е софтуерна промяна на стопанската система, повишение на ресурсната успеваемост и наваксване на изоставането в цифровизацията й. Въвеждането на съвременни технологии в браншове като опазване на здравето, обучение и обществени грижи ще обезпечи повече и по-висококачествени услуги за обществото, написа в плана. Като цяло, настоящата демографска картина в страната и вероятностите за нейното развиване в средносрочен и дълготраен проект демонстрират, че при непроменени политики демографският фактор ще компрометира опцията на икономическата система да генерира висок и резистентен напредък и ще намалява успеваемостта на икономическата политика, ориентирана към обезпечаването на предпоставки за подобен напредък. Ето за какво, съществена стратегическа цел на държавното управление е смекчаването на неподходящите демографски трендове и обръщането им в по-дългосрочна вероятност, показват създателите на документа.
Въпреки следения развой на плавна действителна конвергенция след присъединението на България към Европейски Съюз и постигнатия забележителен прогрес в подобряването на стандарта на живот на популацията, осъщественият стопански напредък не е задоволително приобщаващ, с цел да способства намаляването на обществените неравенства, се показва в претекстовете за поставената трета цел на Националната стратегия. Относителният дял на лицата, изложени на риск от беднотия, е измежду най-високите в Европейски Съюз. Неравенството в приходите продължава да се усилва, при лимитирано влияние на обществените прехвърляния върху намаляването на бедността и неравенството.
Същевременно се задълбочават районните диспропорции в развиването във всички социално-икономически сфери и области на политиката, се отбелязва в плана. Основна цел на политиката за интервала до 2030 година е реализиране на по-включващ и по-устойчив напредък, при понижаване на обществените и териториални неравенства и способстване на споделен разцвет, сочи проектопрограмата. Делът на прибързано напусналите обучение и образование би трябвало да падне от 12 % в този момент на 7 % при приблизително равнище в Европейски Съюз от 10,6 на 100 все още, се отбелязва в документа. Възобновяема сила в брутното извънредно енергийно ползване би трябвало да се вдигне от 18,7 на 100 /към 2017 г./ до 27 % през 2030 година, планува програмата. Продължителност на живота в положително здраве в България съгласно данни на Евростат за 2017 година е 66.2 години за дамите и 62.9 години за мъжете. Целта на програмата е да се доближат равнища 67.5 години за дамите и 64.0 години за мъжете.
Документът дефинира три стратегически цели, за чието осъществяване групира държавните планове в пет области на развиване и издига 13 национални целта. Ангажиментът за създаване на народен стратегически документ за развиване на страната в средно- и дълготраен интервал е залегнал в Програмата за ръководство на държавното управление на Република България за интервала 2017-2021 година, призната с Решение 447 на Министерския съвет от 2017 година, напомня 24 часа.
Основните три цели в програмата са: Технологична трансформация; Демографски напредък и Намаляване на неравенствата. Първата съществена цел на държавното управление за интервала до 2030 година е софтуерна промяна на стопанската система, повишение на ресурсната успеваемост и наваксване на изоставането в цифровизацията й. Въвеждането на съвременни технологии в браншове като опазване на здравето, обучение и обществени грижи ще обезпечи повече и по-висококачествени услуги за обществото, написа в плана. Като цяло, настоящата демографска картина в страната и вероятностите за нейното развиване в средносрочен и дълготраен проект демонстрират, че при непроменени политики демографският фактор ще компрометира опцията на икономическата система да генерира висок и резистентен напредък и ще намалява успеваемостта на икономическата политика, ориентирана към обезпечаването на предпоставки за подобен напредък. Ето за какво, съществена стратегическа цел на държавното управление е смекчаването на неподходящите демографски трендове и обръщането им в по-дългосрочна вероятност, показват създателите на документа.
Въпреки следения развой на плавна действителна конвергенция след присъединението на България към Европейски Съюз и постигнатия забележителен прогрес в подобряването на стандарта на живот на популацията, осъщественият стопански напредък не е задоволително приобщаващ, с цел да способства намаляването на обществените неравенства, се показва в претекстовете за поставената трета цел на Националната стратегия. Относителният дял на лицата, изложени на риск от беднотия, е измежду най-високите в Европейски Съюз. Неравенството в приходите продължава да се усилва, при лимитирано влияние на обществените прехвърляния върху намаляването на бедността и неравенството.
Същевременно се задълбочават районните диспропорции в развиването във всички социално-икономически сфери и области на политиката, се отбелязва в плана. Основна цел на политиката за интервала до 2030 година е реализиране на по-включващ и по-устойчив напредък, при понижаване на обществените и териториални неравенства и способстване на споделен разцвет, сочи проектопрограмата. Делът на прибързано напусналите обучение и образование би трябвало да падне от 12 % в този момент на 7 % при приблизително равнище в Европейски Съюз от 10,6 на 100 все още, се отбелязва в документа. Възобновяема сила в брутното извънредно енергийно ползване би трябвало да се вдигне от 18,7 на 100 /към 2017 г./ до 27 % през 2030 година, планува програмата. Продължителност на живота в положително здраве в България съгласно данни на Евростат за 2017 година е 66.2 години за дамите и 62.9 години за мъжете. Целта на програмата е да се доближат равнища 67.5 години за дамите и 64.0 години за мъжете.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




