До 2030 г. половината българи ще живеят в шест града
През 2030 година 42% от популацията в страната ще бъде концентрирано в шест града - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. Това предвиждат специалистите по демография доцент Георги Бърдаров и доцент доктор Надежда Илиева, които през днешния ден показаха разбора "Хоризонт 2030: Демографски трендове в България ".
Според прогнозата през 2030 година 20% от обитаемоте места у нас ще бъдат без население. За съпоставяне през 2001 година това са били едвам 2% от обитаемоте места.
Заради процесите на понижение на популацията към 2030 година 60% от територията на страната ще се трансформира в "демографска пустиня ".
За 30 години - от 2001 до 2030 година, популацията в България ще намалее с 1 450 000 души, съгласно прогнозата.
Доц. Бърдаров разяснява, че в последните години за демография у нас се приказва с две клишета и те са свързани с ниската раждаемост и с намаляването на популацията в "абсолютни бройки ".
"В България няма ниска раждаемост, само че в съпоставяне със 100, 200 или 1000 години раждаемостта ни е по-ниска, тогава обаче детската смъртност е била извънредно висока ", означи той.
По думите му в България няма ниска раждаемост, има естествена раждаемост за европейска страна, само че има също "уникално висок негативен натурален приръст ". България е единствената страна в света, която в продължение на 30 години не е излязла от "тройката " на страните с висок негативен натурален приръст ". Половината от тези 30 години страната ни е на печалното първо място по натурален приръст - с минус 6,5 промила, само че повода не е в раждаемостта, а е в извънредно високата смъртност у нас - 15,5 промила, сподели ученият.
Той даде за образец общини като Макреш, Ружинци, и Чупрене в Северозападна България, в които общата смъртност надвишава 30 промила. "Такава смъртност имат единствено райони, които са във боен спор или са изумени от болестна пандемия ", уточни Бардаров.
Според него притеснителни са процесите, които настъпват в етническата и във възрастовата конструкция на популацията у нас. Ромите с висше обучение у нас са 0,5 %, със приблизително обучение са 9 % или над 90% от ромите са с по-ниско от междинното обучение, сподели ученият.
У нас има най-ниската междинна дълготрайност на живота в Европа - 74,8 години, само че и имаме и най-застарялото население, защото доста младежи напущат България, заключи доцент Георги Бърдаров. Той сподели, че преди 10 години на 100 излизащи българи в пенсионна възраст други 124 българи са влизали в дейна възраст. Този коефициент през днешния ден е 100 на 62, само че във Видин, Габрово и Смолян е към 100 на 40.
Доц. Надежда Илиева предвижда, че единствено след 12 години 20 % от обитаемоте места в България ще са без трудоспособно население.
Анализът е направен по поръчка на фондация "Фридрих Еберт ".
Според прогнозата през 2030 година 20% от обитаемоте места у нас ще бъдат без население. За съпоставяне през 2001 година това са били едвам 2% от обитаемоте места.
Заради процесите на понижение на популацията към 2030 година 60% от територията на страната ще се трансформира в "демографска пустиня ".
За 30 години - от 2001 до 2030 година, популацията в България ще намалее с 1 450 000 души, съгласно прогнозата.
Доц. Бърдаров разяснява, че в последните години за демография у нас се приказва с две клишета и те са свързани с ниската раждаемост и с намаляването на популацията в "абсолютни бройки ".
"В България няма ниска раждаемост, само че в съпоставяне със 100, 200 или 1000 години раждаемостта ни е по-ниска, тогава обаче детската смъртност е била извънредно висока ", означи той.
По думите му в България няма ниска раждаемост, има естествена раждаемост за европейска страна, само че има също "уникално висок негативен натурален приръст ". България е единствената страна в света, която в продължение на 30 години не е излязла от "тройката " на страните с висок негативен натурален приръст ". Половината от тези 30 години страната ни е на печалното първо място по натурален приръст - с минус 6,5 промила, само че повода не е в раждаемостта, а е в извънредно високата смъртност у нас - 15,5 промила, сподели ученият.
Той даде за образец общини като Макреш, Ружинци, и Чупрене в Северозападна България, в които общата смъртност надвишава 30 промила. "Такава смъртност имат единствено райони, които са във боен спор или са изумени от болестна пандемия ", уточни Бардаров.
Според него притеснителни са процесите, които настъпват в етническата и във възрастовата конструкция на популацията у нас. Ромите с висше обучение у нас са 0,5 %, със приблизително обучение са 9 % или над 90% от ромите са с по-ниско от междинното обучение, сподели ученият.
У нас има най-ниската междинна дълготрайност на живота в Европа - 74,8 години, само че и имаме и най-застарялото население, защото доста младежи напущат България, заключи доцент Георги Бърдаров. Той сподели, че преди 10 години на 100 излизащи българи в пенсионна възраст други 124 българи са влизали в дейна възраст. Този коефициент през днешния ден е 100 на 62, само че във Видин, Габрово и Смолян е към 100 на 40.
Доц. Надежда Илиева предвижда, че единствено след 12 години 20 % от обитаемоте места в България ще са без трудоспособно население.
Анализът е направен по поръчка на фондация "Фридрих Еберт ".
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ