Априлското въстание - духът на един поробен народ
През 2026 година се навършват 150 години от експлоадирането на Априлското въстание - едно от най-значимите събития в българската история. Юбилейната годишнина е мотив още веднъж да си напомним героизма на българите, саможертвата на въстаниците и историческото значение на събитията, довели до Освобождението на България.
Подготовка на Априлското въстание
Най-активно за подготовката за въстание работи Васил Левски. В продължение на години той обикаля страната и основава революционни комитети. Но след обесването на Апостола през 1873 година революционното придвижване в страната изпада в тежка рецесия. В него поражда разединение и се
оформят две крила - умерено и революционно
Революционното крило е управлявано от Христо Ботев. Създаден е Български революционен комитет, който си слага за задача подготовка на въстание.
След неуспеха на Старозагорското въстание през 1875 година нова група революционни дейци образуват Гюргевския революционен комитет, който взема решение да провежда въстание напролет на 1876 година, употребявайки рецесията в Османската империя.
Гюргевският революционен комитет разделя страната на 5 революционни окръга - Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски. Определени са основни апостоли, които да управляват и координират активността по подготовката на въстанието. Но действителни дейности са осъществени в Първи революционен окръг - Търновски и Пловдивски окръг.
В Четвърти революционен окръг - Пловдивски за основен деятел е избран Панайот Волов, само че по-късно той отстъпва управлението на Георги Бенковски, който провежда и фамозната Хвърковата чета.
На 14 април 1876 година в местността Оборище, покрай Панагюрище, е свикано общо заседание, което взема решение въстанието да избухне на 1 май, само че изменничество принуждава уредниците да работят по-рано.
Априлското въстание избухва прибързано на 20 април в Копривщица. Тук предния ден идва конна полицейска група отпред с Неждеб ага. Заптиетата вършат опит да арестуват Тодор Каблешков, който е началник на локалния революционен комитет. Опитът за задържане не е сполучлив. Разбирайки, че е обект на изменничество, на идващия ден, 20 април
Тодор Каблешков афишира въстанието
Въстаниците се насочват към локалния конак и го завладяват. Църковните камбани забили тържествено, пушките гърмели, а от всички улици на Копривщица заприиждали въстаници, облечени с униформи.
Веднага след началото на въстанието Тодор Каблешков написва писмо, с което уведомява апостолите в Панагюрище за събитията в Копривщица. Това писмо оказва се като „ Кървавото писмо ”, защото е подписано алегорично с кръвта на едно от убитите заптиета. Писмото е пренесено до Панагюрище от 19-годишния Георги Салчев, който взима дистанцията сред двата града за рекордните два часа.
Получил вестта за оповестяване на въстанието Георги Бенковски работи неотложно и Панагюрище въстава. Властта в града е завзета от въстаниците и е основан Военен съвет отпред с Павел Бобеков.
На 22 април тържествено е осветено въстаническото знаме, ушито от Райна Княгиня, трансформирала се в един от знаците на въстанието.
Османските управляващи реагират бързо, изпращайки постоянна войска башибозушки елементи. Най-силна е била реакцията против центъра на въстанието в Средногорието. Панагюрище, Перущица и Батак са подложени на жестоки опустошения, като Батак се трансформира в знак на нещастието.
В Батак са избити или изгорени живи над 3000 души. Всичко това се случва откакто първенците на селото вземат решение да предат непринудено своето оръжие в подмяна на опрощение.
Най-жестоко и всеобщо е клането
в локалната черква „ Св. Неделя ”. Тук в продължение на три дни са обкръжени търсещи избавление майки и деца. На 3 май църквата е атакувана и настава всеобщо кръвопролитие. По разнообразни оценки жертвите в Априлското въстание доближават към 30 000 души, а близо 200 селища са разрушени или опожарени. />
Проф. Андрей Пантев
Провалът на един успех
Ако нямаше Априлско въстание, нямаше да има Освободителна война. Нямаше да се чуе за българите като едни от създателите на славянската цивилизация. Нямаше да се чуе за нашето средновековно книжовно величие. Най-вероятно щяхме да вегетираме в такава степен, че евентуално също щяхме да бъдем сполетени от ориста на арменците, които в края на XIX в. се пробваха да създадат нещо, само че нищо не се получи и заплатиха с кръв за това.
Този интервал назовавам и схващам като сантиментален, тъй като всичко, което води до съзидание, до подвиг и страдалчество, е сантиментален интервал от нашата история. Тук няма място за бакали, няма място за търговци, няма място за дюкянджии.
Има едно изпитание, при което българите вземат решение да бъдат такива каквито са били в миналото, без значение дали са гладни, жадни или голи. Защото по това време българите се усещат угнетени, че единствено те нямат страна от всичките балкански страни (без Албания), при изискване, че са първата балканска страна в предишното.
Един възпитаник бих го увлякъл към историята за Априлското въстание като кажа, че макар всичките неволи на една непозната и враждебна власт, каквато е била османската, българите не са били най-бедният народ на Балканите, само че в това време са усещали едно възприятие, че са длъжници на своите прародители и прародители и по тази причина са решили да рискуват освен парцели, освен къщи, освен с добитък, решили са да пожертват живота си.
Те не са се интересували толкоз какъв е курсът на еврото, те са решили, че би трябвало да загинат за една концепция, един блян. Те са решили да бъдат равни на тогавашните си славни прародители. Така бих разказал и не бих използвал бомбастични приказки, само че не бих употребявал и актуалната терминология на пазарната стопанска система.
Като че ли всичко знаем за това събитие, само че не изключвам, че е допустимо да бъдем сюрпризирани с фотографски открития и новости. Все отново не знаем, че значително сме имали и огромен шанс, че Априлското въстание избухва наоколо с Пловдив, относително близо и до Цариград.
Априлското въстание и особено неговото грубо потушаване е обект на европейската преса - публицисти, мисионери, пътешественици, дипломати. Те занасят тази вест от Копривщица, Панагюрище, Батак до Цариград и оттова тя потегля по света с британската преса, а да не приказваме за стотиците прояви на състрадание към българите. Нашето страдалчество се оказва един самобитен, въпреки и абсурден исторически шанс.
Според мен незадоволително е отразена вълната на пробългарската благосклонност, която залива цяла Европа. Недостатъчно се знае, че видни писатели, учени, религиозни дейци застават на страната на българите, без безусловно да знаят къде тъкмо се намира България. Това съгласно мен е парадоксът.
Ако приемем, че Априлското въстание е един неуспех като военно начинание, то е успех като причина за Освобождението на България. И тогава Русия, без да е европейска страна в актуалните понятия, извършва една велика европейска освободителна задача.
В подобен случай може да кажем, че макар всичките благосклонности, които имат към българите в чужбина, въпреки всичко съветското оръжие реши въпроса. А другояче можем да кажем, че особено в Англия няма огромен британски град, в който да няма протест в поддръжка на българските страдалци.
Въпреки обстоятелството, че въстанието е несполучливо като боен акт, саможертвата си е заслужавала. Благодарение на нея през днешния ден има българска страна, байрак, парламент, президент, министър председател, изпитваме удоволствието от чувството да приказваме родния си език.
Все отново главната цел на това въстание е появяването на България на европейската политическа карта. Това нямаше да бъде допустимо, в случай че не беше Априлското въстание като най-върховната част на българското националноосвободително придвижване. И можем да кажем, че сенките на Ботев, Левски и всички останали мъченици от XVI в. нататък са си отдъхнали на небето.
Подготовка на Априлското въстание
Най-активно за подготовката за въстание работи Васил Левски. В продължение на години той обикаля страната и основава революционни комитети. Но след обесването на Апостола през 1873 година революционното придвижване в страната изпада в тежка рецесия. В него поражда разединение и се
оформят две крила - умерено и революционно
Революционното крило е управлявано от Христо Ботев. Създаден е Български революционен комитет, който си слага за задача подготовка на въстание.
След неуспеха на Старозагорското въстание през 1875 година нова група революционни дейци образуват Гюргевския революционен комитет, който взема решение да провежда въстание напролет на 1876 година, употребявайки рецесията в Османската империя.
Гюргевският революционен комитет разделя страната на 5 революционни окръга - Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски. Определени са основни апостоли, които да управляват и координират активността по подготовката на въстанието. Но действителни дейности са осъществени в Първи революционен окръг - Търновски и Пловдивски окръг.
В Четвърти революционен окръг - Пловдивски за основен деятел е избран Панайот Волов, само че по-късно той отстъпва управлението на Георги Бенковски, който провежда и фамозната Хвърковата чета.
На 14 април 1876 година в местността Оборище, покрай Панагюрище, е свикано общо заседание, което взема решение въстанието да избухне на 1 май, само че изменничество принуждава уредниците да работят по-рано.
Априлското въстание избухва прибързано на 20 април в Копривщица. Тук предния ден идва конна полицейска група отпред с Неждеб ага. Заптиетата вършат опит да арестуват Тодор Каблешков, който е началник на локалния революционен комитет. Опитът за задържане не е сполучлив. Разбирайки, че е обект на изменничество, на идващия ден, 20 април
Тодор Каблешков афишира въстанието
Въстаниците се насочват към локалния конак и го завладяват. Църковните камбани забили тържествено, пушките гърмели, а от всички улици на Копривщица заприиждали въстаници, облечени с униформи.
Веднага след началото на въстанието Тодор Каблешков написва писмо, с което уведомява апостолите в Панагюрище за събитията в Копривщица. Това писмо оказва се като „ Кървавото писмо ”, защото е подписано алегорично с кръвта на едно от убитите заптиета. Писмото е пренесено до Панагюрище от 19-годишния Георги Салчев, който взима дистанцията сред двата града за рекордните два часа.
Получил вестта за оповестяване на въстанието Георги Бенковски работи неотложно и Панагюрище въстава. Властта в града е завзета от въстаниците и е основан Военен съвет отпред с Павел Бобеков.
На 22 април тържествено е осветено въстаническото знаме, ушито от Райна Княгиня, трансформирала се в един от знаците на въстанието.
Османските управляващи реагират бързо, изпращайки постоянна войска башибозушки елементи. Най-силна е била реакцията против центъра на въстанието в Средногорието. Панагюрище, Перущица и Батак са подложени на жестоки опустошения, като Батак се трансформира в знак на нещастието.
В Батак са избити или изгорени живи над 3000 души. Всичко това се случва откакто първенците на селото вземат решение да предат непринудено своето оръжие в подмяна на опрощение.
Най-жестоко и всеобщо е клането
в локалната черква „ Св. Неделя ”. Тук в продължение на три дни са обкръжени търсещи избавление майки и деца. На 3 май църквата е атакувана и настава всеобщо кръвопролитие. По разнообразни оценки жертвите в Априлското въстание доближават към 30 000 души, а близо 200 селища са разрушени или опожарени. />
Проф. Андрей Пантев
Провалът на един успех
Ако нямаше Априлско въстание, нямаше да има Освободителна война. Нямаше да се чуе за българите като едни от създателите на славянската цивилизация. Нямаше да се чуе за нашето средновековно книжовно величие. Най-вероятно щяхме да вегетираме в такава степен, че евентуално също щяхме да бъдем сполетени от ориста на арменците, които в края на XIX в. се пробваха да създадат нещо, само че нищо не се получи и заплатиха с кръв за това.
Този интервал назовавам и схващам като сантиментален, тъй като всичко, което води до съзидание, до подвиг и страдалчество, е сантиментален интервал от нашата история. Тук няма място за бакали, няма място за търговци, няма място за дюкянджии.
Има едно изпитание, при което българите вземат решение да бъдат такива каквито са били в миналото, без значение дали са гладни, жадни или голи. Защото по това време българите се усещат угнетени, че единствено те нямат страна от всичките балкански страни (без Албания), при изискване, че са първата балканска страна в предишното.
Един възпитаник бих го увлякъл към историята за Априлското въстание като кажа, че макар всичките неволи на една непозната и враждебна власт, каквато е била османската, българите не са били най-бедният народ на Балканите, само че в това време са усещали едно възприятие, че са длъжници на своите прародители и прародители и по тази причина са решили да рискуват освен парцели, освен къщи, освен с добитък, решили са да пожертват живота си.
Те не са се интересували толкоз какъв е курсът на еврото, те са решили, че би трябвало да загинат за една концепция, един блян. Те са решили да бъдат равни на тогавашните си славни прародители. Така бих разказал и не бих използвал бомбастични приказки, само че не бих употребявал и актуалната терминология на пазарната стопанска система.
Като че ли всичко знаем за това събитие, само че не изключвам, че е допустимо да бъдем сюрпризирани с фотографски открития и новости. Все отново не знаем, че значително сме имали и огромен шанс, че Априлското въстание избухва наоколо с Пловдив, относително близо и до Цариград.
Априлското въстание и особено неговото грубо потушаване е обект на европейската преса - публицисти, мисионери, пътешественици, дипломати. Те занасят тази вест от Копривщица, Панагюрище, Батак до Цариград и оттова тя потегля по света с британската преса, а да не приказваме за стотиците прояви на състрадание към българите. Нашето страдалчество се оказва един самобитен, въпреки и абсурден исторически шанс.
Според мен незадоволително е отразена вълната на пробългарската благосклонност, която залива цяла Европа. Недостатъчно се знае, че видни писатели, учени, религиозни дейци застават на страната на българите, без безусловно да знаят къде тъкмо се намира България. Това съгласно мен е парадоксът.
Ако приемем, че Априлското въстание е един неуспех като военно начинание, то е успех като причина за Освобождението на България. И тогава Русия, без да е европейска страна в актуалните понятия, извършва една велика европейска освободителна задача.
В подобен случай може да кажем, че макар всичките благосклонности, които имат към българите в чужбина, въпреки всичко съветското оръжие реши въпроса. А другояче можем да кажем, че особено в Англия няма огромен британски град, в който да няма протест в поддръжка на българските страдалци.
Въпреки обстоятелството, че въстанието е несполучливо като боен акт, саможертвата си е заслужавала. Благодарение на нея през днешния ден има българска страна, байрак, парламент, президент, министър председател, изпитваме удоволствието от чувството да приказваме родния си език.
Все отново главната цел на това въстание е появяването на България на европейската политическа карта. Това нямаше да бъде допустимо, в случай че не беше Априлското въстание като най-върховната част на българското националноосвободително придвижване. И можем да кажем, че сенките на Ботев, Левски и всички останали мъченици от XVI в. нататък са си отдъхнали на небето.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ