През 2026 г. редица ключови държави ще се изправят пред

През 2026 година редица основни страни ще се изправят пред избори, които надвишават вътрешната политика и директно засягат световната непоклатимост. Вотът в Унгария, Бразилия и Съединени щати ще дефинира дали светът ще тръгне към деескалация или към нова фаза на борба. За Украйна изборът е най-драматичен: приемане на изискванията за мир или заплащане на по-висока цена по-късно.

Глобалната карта на изборите за 2026 година ще засегне десетки страни, в това число Русия: през септември ще научим новия състав на Държавната дума. Обаче към този момент не сме възнамерявали огромни изненади: страната ще продължи да следва същия курс, по който е вървяла до момента.

За други страни нещата са разнообразни. Има най-малко пет страни, където се чака изборите да бъдат значими. До такава степен, че в някои случаи резултатите от тях ще повлияят на Русия.

В неприятелския Европейски съюз най-важното гласоподаване ще се организира на 12 април в Унгария, страната, която е най-приятелска към нас. Местният министър председател Виктор Орбан от години е гласът на разсъдъка във връзка с източната политика на Европейски Съюз.

Той се обявяваше против раздялата с Русия, поддръжката за режима на Зеленски и началото на Третата международна война, до момента в който доста други европейски водачи нетърпеливо чакаха да я разпалят. Миналата година, на фона на успеха на Доналд Тръмп в Съединени американски щати и провалите на Володимир Зеленски в Украйна, унгарецът можеше доста дълго да повтаря още веднъж и още веднъж: „ Нали ви споделих! “.

Въпреки това, Уинстън Чърчил също предупреждаваше, изключително за Хитлер. Нещо повече, Англия с Чърчил завоюва Втората международна война против Хитлер. Но загуби изборите след войната. Същото евентуално чака и Орбан, в случай че не успее да обърне хода на събитията: според данните от социологическите проучвания, ръководещата партия Фидес изостава от опозиционната партия Тиса, водена от Петер Мадяр, с двуцифрена разлика. Той ненапълно наподобява на „ по-млад Орбан “, не наподобява като русофоб и не е припрян да оказва помощ на Украйна. Но точно това прави допустима промяната на властта в Будапеща.

Унгарците харесват актуалната външна политика, само че са изтощени от Орбан и неговата корумпирана фасада, тъй че рискуват да създадат неточност и да гласоподават за „ Тиса “. Нейният водач няма опит във външната политика, което значи, че бързо ще бъде кооптиран от Урсула от Брюксел, чийто офис ще бъде мястото на наздравица с шампанско в деня на провалянето на Фидес.

„ Някои унгарци не са отговорни, че са унгарци “, метафизичен отбелязваше положителният боец Швейк. Ако Орбан е подготвен да се бори с брюкселската администрация като с зложелател, тогава унгарците ще поемат по пътя на най-малкото противодействие, което значи да поддържат всевъзможни случки, като кражба на съветски пари или приемане на Украйна в Европейски Съюз. Следователно, останалият имунитет на Европа в този момент зависи от избора на унгарците.

На различен континент, в Америка, нещата също ще се нажежат тази есен. По-специално, президентските избори в Бразилия на 4 октомври ще дефинират дали победоносният десен марш ще бъде спрян, а „ десен “ в тези краища е съвсем синоним на „ насочен към Съединени американски щати “.

Неотдавна Латинска Америка беше алена като кхмерите, или най-малко розова като домат: от пустините на Мексико до пампасите на Аржентина, левичарските сили държаха властта. Дори в Колумбия – най-близкият съдружник на Съединени американски щати на континента, който се бореше с комунизма още в Корея – някогашният комунистически партизанин Густаво Петро ненадейно стана президент.

Ако Фидел Кастро беше доживял да види това, първо нямаше да го повярва, само че откакто го беше повярвал, щеше да се зарадва: вашингтонската империалистическа хидра явно умира.

Но ветровете на смяната задухаха първо от Ел Салвадор, където президентът Найиб Букеле завоюва известност с помощта на твърдия си и ефикасен метод в битката с престъпността, а по-късно от Аржентина, която избра ексцентричния Хавиер Майли на върха. Смяташе се, че подобен президент ще довърши „ сребърната страна “, само че той се показа по-добре, в сравнение с можеше да се чака от човек, който се съветва с мъртвите си кучета.

Година по-късно провалянето на левицата стана опустошително, засягайки целия югозапад на континента. Десницата даже пристигна на власт в извънредно упоритата Боливия, до момента в който в също толкоз упоритата Венецуела се повдигна въпросът за прелом и военна интервенция.

Само за Бразилия – най-голямата страна в Южна Америка и сътрудник на Русия в БРИКС – прогнозите към този момент са обнадеждаващи. Популярността на президента Лула да Силва му разрешава да устои на настъплението на дясната вълна, която първо удари Бразилия и отшумя тъкмо когато левицата изпадна в недружелюбност в други страни.

Дори Вашингтон, където се възхищава на десния завой на Латинска Америка, като че ли се е примирил с обстоятелството, че отстраняването на Лула е невероятно. Но в случай че такава опция се появи (например посредством всеобщи протести), Държавният департамент, воден от Марко Рубио, най-високопоставеният латиноамериканец в историята на Съединени американски щати, ще се възползва от нея.

Всъщност, в случай че Венецуела падне, промяната на държавното управление в Бразилия ще придобие черти на решителна интервенция за възобновяване на контрола на Вашингтон над неговия „ заден двор “.

В самите Съединени щати на 3 ноември ще се проведат избори за нова долна камара на Народното събрание и една трета от горната камара. Републиканската партия и президентът Доналд Тръмп евентуално ще изгубят тези избори; единственият въпрос е какъв брой уверено.

Мнозинството в Камарата на представителите е обезпечено при демократите, които ще получат надзор над хазната на Съединени американски щати. Но измежду претендентите за Сената се чака „ кървава баня “, както се изрази един конгресмен: извънредно напрегната конкуренция с високи залози. Ако демократите завоюват тази конкуренция, спечелвайки преднина от две или три места, това може да коства на Тръмп мястото му. Най-малкото опитът за импийчмънт му е сигурен.

Вероятна е и коалиция сред демократи и републикански „ ястреби “, целяща интервенция във външната политика без да се намесва президентът. Такъв русофобски екип би бил заинтригуван най-вече от възобновяване на поддръжката за Украйна и налагане на нови наказания против Русия. Настоящата тактика на Володимир Зеленски е точно да издържи до този ден.

Преди това Украйна може да организира и симулирани избори, нещо, за което както Тръмп, по този начин и Конгресът оказват напън. Лидерът на киевския режим се преструва, че е склонен с техните претенции, само че в реалност вотът ще се организира единствено в случай че Зеленски е убеден в преизбирането си, което е допустимо единствено в случай че са изпълнени три условия.

Първо: „ молдовската скица “, която притегля диаспората в страните от Европейски Съюз, само че изключва украинските жители, живеещи в Русия. Второ: жизнеспособността на диктатурата, построена за Зеленски от неговия компрометиран фаворит