Делото на архитект Дабков: От Варненска Търговско-индустриална камара до Щаб на ВМС
През 2025 година означаваме 150 години от рождението на проектант Дабко Дабков – индивидът, който остави незабравим отпечатък върху образа на модерна Варна.
В поредност варненската медия Moreto.net ви описваме за живота и делото на един от най-бележитите архитекти на България, който вечно промени лицето на Варна.
В сърцето на Варна, на улица „ Преслав “ – тогавашната артерия на търговията, банковото дело и стопанската самодейност – се издига внушителната постройка на Варненската Търговско-индустриална камара и Стоковата борса. Днес позната като Щаба на Военноморски сили.
Проектът е дело на проектант Дабко Дабков и Арх. Стефан Попов. Строителството й стартира през 1929 година.
Тук, преди повече от век, се е намирала цитаделата Барут хане – част от западната зона на остарялата турска цитадела Кале ичи. Барутният склад е опустошен през 1908 година, а върху неговите основи се построява новият знак на икономическия напредък на града.
Но пътят към тази величествена постройка не е къс. Варненската камара е основана още през 1895 година, само че ще минат над три десетилетия, преди да се снабди със собствен дом.
На 12 ноември 1926 година общината дава терен от 700 квадратни метра на ул. „ Преслав “, а няколко години по-късно постройката е приключена. Тя е публично открита и тържествено осветена от свещеник Андрей на 23 ноември 1935 година.
Цената на градежа? Почти 15,5 милиона лв.. От тях Стоковата борса заплаща към 6,8 милиона, а Индустриалната камара – 8,6 милиона. В сумата са включени и 2,5 милиона лв., предопределени за построяването на театъра – част от съглашението с общината, която подарява земята.
Сградата впечатлява с мащабите и архитектурния си жанр. Централната ѝ фасада е подчертана от величествен полукръгъл ризалит, а до основния вход водят тържествени полукръгли стълбища. Те освен акцентират величествения ѝ образ, само че и компенсират денивелацията на терена.
Входовете са рамкирани от шест коринтски колони, които поддържат необятен балкон с балюстради. Всички прозорци са с декоративни парапети, а тежък корниз, построен върху П-образни конзоли, обрамчва цялата постройка.
Според първичния план, върху купола е трябвало да бъде сложена внушителна статуя на господ Меркурий – покровителят на търговците. Това обаче по този начин и не се случва, по неразбираеми аргументи.
След 1944 година постройката е национализирана, а през 1952 година минава към Министерството на защитата. Оттогава тя се употребява като Щаб на Военноморските сили, а достъпът до нея е стеснен – оповестена е за боен обект.
Днес, въпреки и с друга функционалност, постройката остава един от емблематичните монументи на Варна – удостоверение за икономическия подем на града при започване на XX век., напомняща за архитектурното завещание на Дабков.
Виж и:
В поредност варненската медия Moreto.net ви описваме за живота и делото на един от най-бележитите архитекти на България, който вечно промени лицето на Варна.
В сърцето на Варна, на улица „ Преслав “ – тогавашната артерия на търговията, банковото дело и стопанската самодейност – се издига внушителната постройка на Варненската Търговско-индустриална камара и Стоковата борса. Днес позната като Щаба на Военноморски сили.
Проектът е дело на проектант Дабко Дабков и Арх. Стефан Попов. Строителството й стартира през 1929 година.
Тук, преди повече от век, се е намирала цитаделата Барут хане – част от западната зона на остарялата турска цитадела Кале ичи. Барутният склад е опустошен през 1908 година, а върху неговите основи се построява новият знак на икономическия напредък на града.
Но пътят към тази величествена постройка не е къс. Варненската камара е основана още през 1895 година, само че ще минат над три десетилетия, преди да се снабди със собствен дом.
На 12 ноември 1926 година общината дава терен от 700 квадратни метра на ул. „ Преслав “, а няколко години по-късно постройката е приключена. Тя е публично открита и тържествено осветена от свещеник Андрей на 23 ноември 1935 година.
Цената на градежа? Почти 15,5 милиона лв.. От тях Стоковата борса заплаща към 6,8 милиона, а Индустриалната камара – 8,6 милиона. В сумата са включени и 2,5 милиона лв., предопределени за построяването на театъра – част от съглашението с общината, която подарява земята.
Сградата впечатлява с мащабите и архитектурния си жанр. Централната ѝ фасада е подчертана от величествен полукръгъл ризалит, а до основния вход водят тържествени полукръгли стълбища. Те освен акцентират величествения ѝ образ, само че и компенсират денивелацията на терена.
Входовете са рамкирани от шест коринтски колони, които поддържат необятен балкон с балюстради. Всички прозорци са с декоративни парапети, а тежък корниз, построен върху П-образни конзоли, обрамчва цялата постройка.
Според първичния план, върху купола е трябвало да бъде сложена внушителна статуя на господ Меркурий – покровителят на търговците. Това обаче по този начин и не се случва, по неразбираеми аргументи.
След 1944 година постройката е национализирана, а през 1952 година минава към Министерството на защитата. Оттогава тя се употребява като Щаб на Военноморските сили, а достъпът до нея е стеснен – оповестена е за боен обект.
Днес, въпреки и с друга функционалност, постройката остава един от емблематичните монументи на Варна – удостоверение за икономическия подем на града при започване на XX век., напомняща за архитектурното завещание на Дабков.
Виж и:
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ