Каква част от заплатата ни отива за осигуравки и данъци
През 2025 година общата осигурителна тежест върху труда е към 32% от брутната заплата. Последните официално се разделят на такива за сметка на служащия и за сметка на работодателя, само че в действителност и двете се поемат от работодателя с наемането на служащия, пресмятат от Института за пазарна стопанска система.
Това, обаче, не е всичко, тъй като с изключение на с осигуровки трудът се полза и с налог върху приходите от 10%.
Taka общата тежест на облагането на приходите от труд в България през 2025 година е от порядъка на към 42% върху брутната заплата по контракт, или към 35% от общия разход на работодателя за наемане на служащия.
Факт 2
Правителството си мисли, че като вдигне осигуровките с 2 процентни пункта ще реши някакъв проблем с приходите на Национален осигурителен институт. Това, обаче, въобще не е по този начин.
Национален осигурителен институт разгласява всяка година Актюерски отчет. В този за 2024 година се показва, че:
„ При настоящото законодателство, размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3%, а на нужната – 37,5%. Този забележителен раздор е резултат от това, че щедростта на системата е повишена с темпове, които не подхождат напълно на демографските действителности, на динамичността на обезпечените лица и осигурителните им приходи, както и на възрастовата конструкция на обезпечените в ДОО лица, в която доминират лица, осигуряващи се с по-нисък размер на вноската заради това, че се обезпечават и в УнПФ. Възможностите за привличане в държавния бюджет на по-големи неданъчни доходи в изискванията на COVID-19 и на по-големи доходи от косвени налози в изискванията на висока инфлация, сътвориха спомагателни тласъци да бъдат вземани политически решения, които доведоха до нарастване на разноските за пенсии и финансирането им посредством прехвърляния от централния бюджет, а не от осигурителни доходи. “
С други думи, съгласно изчисленията на Национален осигурителен институт, с цел да няма въобще недостиг е належащо вноската за пенсия да е 37,5%, а настрана към нея би трябвало да се прибавят здравната вноска и вноските за фонд „ Безработица “, фонд „ Трудова акцидент и професионална болест “, т.е. общата осигурителна тежест ще стане 45,5% и по-късно да се заплати и 10% налог върху приходите. Изземването на повече от половината приход няма по какъв начин да работи и просто ще докара до сив бранш и освобождение на служащи, по тази причина и никой не мисли, че с високи осигуровки може да се покрие дефицитът на пенсионната система.
Повишени налози и осигуровки: Откъде ще дойдат парите за 600 хиляди работещи
България е имала сходно високо данъчно-осигурително задължение и резултатът беше скръбен – насърчи се голяма сива стопанска система, бюджетните дефицити бяха непрекъснати и растящи, стопанската система стагнираше, безработицата се усилваше, непознати вложения ни подминаваха. На процедура това би се получило още веднъж в случай че се тръгне в посока увеличение на облагането.
Факт 3
Почвата за повдигане на здравната осигуровка от 8% на 10% се приготвя стремително – здравни специалисти, представители на лечебни заведения и на лекарите настояват, че 11 милиарда лева (5,6 милиарда евро) разноски на НЗОК, планувани за 2026 година няма да са задоволителни за системата.
Равносметката:
Обща данъчна тежест върху труда за 2025 година – 42% върху брутната заплата
Предложена обща данъчна тежест върху труда за 2026 година – 44%
Очаквана обща данъчна тежест върху труда за 2027 година – 46%
istock
Какво в действителност би трябвало да се прави?
Национален осигурителен институт го е споделил, непосредствено:
„ Щедростта на системата е повишена с темпове, които не подхождат напълно на демографските действителности “ – т.е., би трябвало да се понижи щедростта на пенсионната система като се лимитират всевъзможни благоприятни условия за ранно пенсиониране, предварително пенсиониране, приемане на инвалидни пенсии от хора, които не са с увреждания и други сходни.
„ Динамиката на обезпечените лица “ – т.е., би трябвало повече хора да работят (по последни данни, към 600 хиляди лица у нас не работят и не търсят работа), а това се подтиква и с ниска данъчна тежест, т.е. би трябвало да се понижат осигуровките.
„ Осигурителните приходи “ – приходите би трябвало да порастват. Това се случва със претовареност и вложения, а не с по-високи налози.
Нищо от това не се планува в бюджет 2026 година
Ефектът от повдигането на осигуровките върху икономическия напредък би бил не просто отрицателен, само че и дълготраен с продължителни негативни последствия върху благосъстоянието на българските жители. Вдигането на осигуровките не е решение, а основава спомагателен проблем пред стопанската система и заетостта. А без растяща стопанска система и претовареност проблемите на пенсионната система ще се усилват прогресивно, заключват от ИПИ.
За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News ShowcaseПо тематаВижте дали получавате междинната заплата за вашата областЩе одобри ли властта рекомендациите на МВФ за по-високи налози и осигуровки Източник: pariteni.bg
Това, обаче, не е всичко, тъй като с изключение на с осигуровки трудът се полза и с налог върху приходите от 10%.
Taka общата тежест на облагането на приходите от труд в България през 2025 година е от порядъка на към 42% върху брутната заплата по контракт, или към 35% от общия разход на работодателя за наемане на служащия.
Факт 2
Правителството си мисли, че като вдигне осигуровките с 2 процентни пункта ще реши някакъв проблем с приходите на Национален осигурителен институт. Това, обаче, въобще не е по този начин.
Национален осигурителен институт разгласява всяка година Актюерски отчет. В този за 2024 година се показва, че:
„ При настоящото законодателство, размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3%, а на нужната – 37,5%. Този забележителен раздор е резултат от това, че щедростта на системата е повишена с темпове, които не подхождат напълно на демографските действителности, на динамичността на обезпечените лица и осигурителните им приходи, както и на възрастовата конструкция на обезпечените в ДОО лица, в която доминират лица, осигуряващи се с по-нисък размер на вноската заради това, че се обезпечават и в УнПФ. Възможностите за привличане в държавния бюджет на по-големи неданъчни доходи в изискванията на COVID-19 и на по-големи доходи от косвени налози в изискванията на висока инфлация, сътвориха спомагателни тласъци да бъдат вземани политически решения, които доведоха до нарастване на разноските за пенсии и финансирането им посредством прехвърляния от централния бюджет, а не от осигурителни доходи. “
С други думи, съгласно изчисленията на Национален осигурителен институт, с цел да няма въобще недостиг е належащо вноската за пенсия да е 37,5%, а настрана към нея би трябвало да се прибавят здравната вноска и вноските за фонд „ Безработица “, фонд „ Трудова акцидент и професионална болест “, т.е. общата осигурителна тежест ще стане 45,5% и по-късно да се заплати и 10% налог върху приходите. Изземването на повече от половината приход няма по какъв начин да работи и просто ще докара до сив бранш и освобождение на служащи, по тази причина и никой не мисли, че с високи осигуровки може да се покрие дефицитът на пенсионната система.
Повишени налози и осигуровки: Откъде ще дойдат парите за 600 хиляди работещи
България е имала сходно високо данъчно-осигурително задължение и резултатът беше скръбен – насърчи се голяма сива стопанска система, бюджетните дефицити бяха непрекъснати и растящи, стопанската система стагнираше, безработицата се усилваше, непознати вложения ни подминаваха. На процедура това би се получило още веднъж в случай че се тръгне в посока увеличение на облагането.
Факт 3
Почвата за повдигане на здравната осигуровка от 8% на 10% се приготвя стремително – здравни специалисти, представители на лечебни заведения и на лекарите настояват, че 11 милиарда лева (5,6 милиарда евро) разноски на НЗОК, планувани за 2026 година няма да са задоволителни за системата.
Равносметката:
Обща данъчна тежест върху труда за 2025 година – 42% върху брутната заплата
Предложена обща данъчна тежест върху труда за 2026 година – 44%
Очаквана обща данъчна тежест върху труда за 2027 година – 46%
istock Какво в действителност би трябвало да се прави?
Национален осигурителен институт го е споделил, непосредствено:
„ Щедростта на системата е повишена с темпове, които не подхождат напълно на демографските действителности “ – т.е., би трябвало да се понижи щедростта на пенсионната система като се лимитират всевъзможни благоприятни условия за ранно пенсиониране, предварително пенсиониране, приемане на инвалидни пенсии от хора, които не са с увреждания и други сходни.
„ Динамиката на обезпечените лица “ – т.е., би трябвало повече хора да работят (по последни данни, към 600 хиляди лица у нас не работят и не търсят работа), а това се подтиква и с ниска данъчна тежест, т.е. би трябвало да се понижат осигуровките.
„ Осигурителните приходи “ – приходите би трябвало да порастват. Това се случва със претовареност и вложения, а не с по-високи налози.
Нищо от това не се планува в бюджет 2026 година
Ефектът от повдигането на осигуровките върху икономическия напредък би бил не просто отрицателен, само че и дълготраен с продължителни негативни последствия върху благосъстоянието на българските жители. Вдигането на осигуровките не е решение, а основава спомагателен проблем пред стопанската система и заетостта. А без растяща стопанска система и претовареност проблемите на пенсионната система ще се усилват прогресивно, заключват от ИПИ.
За повече финансови вести и други потребни препоръки, по отношение на персоналните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News ShowcaseПо тематаВижте дали получавате междинната заплата за вашата областЩе одобри ли властта рекомендациите на МВФ за по-високи налози и осигуровки Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ