През 2025 г. 159 български общини (60% от всички) са

През 2025 година 159 български общини (60% от всички) са изпълнили тъкмо 400 плана, включени в Инвестиционната стратегия за общински планове. Общата изплатена сума по тях е 220 млн. евро.

Какви са общинските планове?

Над половината от плановете (215) са в региона на пътната инфраструктура – главно за улици и пътища, само че има планове и за площади, пазари, мостове, паркинги.

Около ¼, или 112 плана, са за водоснабдяване и канализация на обитаемоте места.

Проектите за локалния сграден фонд (общо 38) включват работа по детски градини, учебни заведения, читалища, галерии, лечебни заведения, театри.

Със спортна инфраструктура са свързани 25 плана за игрища, стадиони, спортни площадки и зали, басейни. Десет от плановете пък са за градски паркове. Обобщават в собствен разбор от ИПИ, представен от ФОКУС .

Какъв е казусът?

Едва 25% от приходите от общините в България са лични, тъй като моделът е подобен:

1. Всички значими налози се събират централно,

2. После парите се разпределят назад и

3. Общините чакат прехвърляния и вероятно някаква стратегия като тази.

Това води до мудни решения, финансова – а оттова и политическа –  зависимост и липса на отговорност . По-важното е, че капиталовата стратегия за общините от държавния бюджет зависи от решенията на всяко държавно управление, може да бъде манипулирана през критериите по метод, който облагодетелства съответни общини, а най-важният резултат е, че няма предвидимост за общините. Другата значима отлика е, че това е стратегия за финансови вложения, до момента в който на доста места са нужни средства за поддръжка и ремонт да вземем за пример. Съвсем обособен проблем е, че редица дребни общини имат напълно други потребности – те биха избрали да финансират с по-голям запас локални услуги, съобразени с популацията, като патронажна грижа, услуги в образованието, грижи за фамилии с деца и така нататък – нещо, което финансовата стратегия не покрива.

Какво е решението?

Има решение през действителна децентрализация . Ако 2 процентни пункта, или една пета от налога върху приходите на работещите оставаха в общината, в която живеят и работят, локалните проблеми щяха да се адресират бързо и съгласно другите потребности и цели на място.

ИПИ направи калкулации какъв брой ще е нарастването на личните доходи на всяка община при шерване на 2 от 10-те % налог върху приходите.

Съпоставянето демонстрира, че над ¾ от тези инвестиционни проекти (308 от 400) можеха да се осъществят със лични средства и да останат още два пъти по толкоз (близо 400 млн. евро) средства разполагаем на локалните общности. С други думи, финансовата стратегия е инструментът за въздействие на централната власт над локалната. Дори да приемем, че част от тези планове в действителност са нужни и потребни, няма никаква причина да считаме, че това е верният метод те да се ръководят и финансират.

Ето 15 образеца за това какви локални проблеми можеха да се решат без да се чака централната стратегия, в случай че част от налога върху приходите остава в бюджета на всяка община:

– В община Никопол (Плевенско) щеше да има водопровод;

– Лекоатлетическата писта в Павликени (Великотърновско) щеше да е ремонтирана;

– В Шумен щеше да има закрит състезателен басейн;

– В Брезник (Пернишко) щеше да има мост над река Турска;

– Парковете в Крумовград и Панагюрище щяха да са благоустроени;

– Детска градина " Ален мак “ в Кочериново (Кюстендилско) щеше да е ремонтирана;

– Покривът на учебното заведение в с. Венец (Шуменско) щеше да е ремонтиран;

– Читалището в с. Прелез (Разградско) щеше да е реновирано;

– В Ружинци (Видинско) щеше да има Център за даване на обществени услуги;

– В с. Голяма Желязна (Ловешко) щеше да има здравна служба;

– В с. Въглен (Варненско) към този момент щяха да се случили неотложните възстановителни работи на улиците и отводнителните канавки;

– Щеше да има път от с. Мулдава (Пловдивско) до манастир " Света Петка Мулдавска “;

– Покритият пазар в Момчилград (Кърджалийско) щеше да е обновен;

– Площадът в с. Корница (Благоевградско) щеше да е благоустроен;

– В м. Хисарлъка (Кюстендилско) щеше да има паркинг.

Ако не просрочен, то най-малко е назрял моментът общините в България да получат част от това, което по този начин или другояче се генерира като данъчен доход от локалното население. Кампанията на ИПИ " 2% в твоята община "  предлага преотстъпване на 1/5 от приходите от подоходното облагане към общините. Така 2% от приходите на българските жители биха останали в общинските бюджети, с цел да вземат решение локални проблеми. И освен свързани с финансовите разноски (за каквито е Националната програма), само че и обществени, здравни, просветителни и други потребности на популацията. А и какъв по-голям тласък за локалните управляващи да работят за повече вложения и добре платени работни места?