През 2024 година Паркс Стивънсън стои до Титаник“ и бавно

...
През 2024 година Паркс Стивънсън стои до Титаник“ и бавно
Коментари Харесай

Добре дошли в XXI век! Да посетите „Титаник“ внезапно стана много по-лесно

През 2024 година Паркс Стивънсън стои до „ Титаник “ и постепенно го обикаля, взирайки се в останките на кораба. Той стопира, с цел да огледа вътре в едно от котелните пространства и позицията на контролите на моторите. Забелязва цифрата 401, идентификаторът на кораба, гравиран върху витлото. Усукани железни и персонални движимости са разпилени по дъното.

 

Пенсионираният морски офицер и откривател на „ Титаник “, несъмнено, не е бил на 3 800 метра дълбочина в Северния Атлантик. Той е в Лондон, инспектирайки цифровия близнак на кораба – прецизен компютърен модел, станал вероятен с помощта на напредъка в технологията за отдалечено 3D сканиране и картографиране.

Моделът е толкоз кондензиран с елементи, че видео изобразяването му може да бъде проектирано в действителен размер, с цел да могат откривателите да се разхождат до него и да усилват и понижават обособени характерности.

 

Така да вземем за пример изследват парен клапан от котелното помещение, за който сканирането разкрива, че е оставен отворен, евентуално с цел да поддържа спешния генератор работещ, до момента в който корабът потъва.

Методът демонстрира и нови елементи от илюминатор, който евентуално е бил разрушен от удара с айсберга – удостоверение на свидетелствата, че лед е влезнал в някои от каютите при конфликта.

Стивънсън е виждал същинския транспортен съд два пъти. Първото му гмуркане е през 2005 година, само че не е уловил толкоз доста детайлности, колкото посредством новата технология.

„ Можете да видите единствено това, което е директно пред вас “, споделя той за гмуркането си с подводница. „ Все едно сте в тъмна стая и имате фенерче, което не е доста мощно “.

Цифровият близнак, въпреки това, му дава 360-градусов аспект до всяко кътче и междина.

Сканирането на именития транспортен съд е осъществено в продължение на три седмици през 2022 година от компанията за дълбоководни карти Magellan. Процесът е разказан в новия документален филм на National Geographic „ Титаник: Дигиталното възкресение “.

Това е най-мащабното подводно 3D сканиране, правено в миналото, възлизащо на 16 терабайта данни. За да бъде основано, два отдалечено ръководени робота, наречени сантиментално Ромео и Жулиета, пътуват до останките и систематично обикалят мястото, като вършат към 715 000 фотоси и милиони лазерни измервания.

За Стивънсън качеството на детайлите в сканирането открива нови линии за проучване от самото поглъщане. Корабът лежи строшен на две елементи, като носът и кърмата са на към 600 метра разстояние. Корпусът се е спуснал по права линия и значително е към момента недокоснат.

Сканирането демонстрира, че е добре вкопан в океанското дъно. Кърмата, въпреки това, е разрушена и откривателите в никакъв случай не са съумели да кажат дефинитивно по какъв начин се е случило това.

Когато обаче Стивънсън поглежда данните от сканирането, той незабавно си показва по какъв начин задната половина на кораба се върти спираловидно, до момента в който потъва и се разпада на части.

Новият цифров модел дава спомагателни улики за онази студена нощ през 1912 година, само че ще са нужни години, с цел да бъде изцяло оценена всяка детайлност от 3D репликата.

„ Титаник ни разкрива своите истории по малко, всякога. И постоянно ни оставя с готовност за още ”, споделя Стивънсън.

На 15 април стават 113 години от конфликта на именития транспортен съд с айсберга – случай, който погубва 1 500 души. Макар да е минал повече от век от нещастието, любознанието, неразгаданите детайлности и изследователските следствия не стопират.

Митовете и историческите данни са доста. И не престават да генерират вести и филми. Ето единствено някои от любопитните обстоятелства:

През нощта на 14 април морякът Фредерик Флийт поел вахтата на „ Титаник “. Твърди се, че той пръв забелязал тъмна маса във водата, след което докладвал на началниците си. Първият офицер реагирал неотложно, само че към този момент било прекомерно късно.

Флийт оживял при злополуката и по-късно декларирал, че не е имал бинокъл на разположение. Убеден е, че в случай че е разполагал с подобен, нещастието е можела да бъде предотвратена.

В обезверената обстановка след конфликта с айсберга, музикантите на кораба решили да свирят на палубата. Така те се пробвали да успокоят изплашените хора на борда в продължение на повече от 2 часа след удара. Всички осем музиканти починали.

Нито един от инженерите на „ Титаник “ не е оживял. Твърди се, че капитан Едуард Джон Смит е насърчавал екипажа си с думите: „ Бъдете британци, момчета, бъдете британци “.

Други също предпочели да загинат с чест. Смята се, че магнатът Джон Джейкъб Астор отбелязал:

„ Поръчах си сладолед, само че това в този момент е просто смешно “.

Той оказал помощ на млада жена и дете бежанец да се качат в избавителна лодка. От почти 2200 пасажери на борда оцеляват единствено 700.

Температурата на морската вода във съдбовната нощ е била към 0 градуса. Човек нормално може да оцелее най-вече 15 минути в ледено студената вода. Чарлз Джогин, основният пекар на кораба, е измежду най-известните оживели.

Макар да бил определен за капитан на една от избавителните лодки, той се отказал от мястото си. Джогин изпил толкоз доста алкохол, че не усещал ледената вода. Той оживял, откакто е спретнат от транспортен съд, притекъл се на помощ.

В реалност на „ Титаник “ имало влюбени, които починали. Исидор Щраус и брачната половинка му Ида, съдружници в магазините „ Мейсис “, прекарали зимата в Европа и желали да се завърнат назад вкъщи в Ню Йорк. И двамата получили предложение за места в избавителната лодка, само че Исидор отказал.

Той не желал да се изтегля, до момента в който децата и брачната половинка към момента били на борда. А Ида не поискала да се избави без своя мъж.

„ Няма да се разделя със брачна половинка си. Както сме живели, по този начин и ще умрем дружно “, споделила Ида съгласно разкази на оживели очевидци.

Мнозина се пробвали да открият потъналия транспортен съд. Чак 73 години след съдбовния конфликт с айсберга подводният археолог Робърт Балард съумял да открие останките му в Северния Атлантик и да ги снима за пръв път.

 

 

Източник: National Geographic/ превод: SafeNews

Още вести четете в: Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News
Източник: safenews.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР