В България ще има станция на паневропейски телескоп
През 2024 година в България ще стартира построяването на станция за радиоастрономически наблюдения на ниски честоти, част от огромен паневропейски телескоп, описа през днешния ден във Варна доцент доктор Антоанета Антонова, ръководител на Съюза на астрономите в България (САБ) и член на УС на Европейския астрономически съюз, съобщава БТА.
По думите ѝ радиотелескопът у нас ще може да работи по доста задания, като най-важното е, че ще добива информация, която няма по какъв начин да се получи с оптически принадлежности. Станцията ще може да работи както независимо, по този начин и като детайл от Големия европейски радиотелескоп, който се простира от Англия, Нидерландия, Латвия, Швеция, Германия, Италия, Полша, а България е най-югоизточната му точка.
Със станцията ще се работи по космологични и извънгалактични задания, ще се прави характеризиране на атмосфери и магнитни полета на планети, изясни Антонова. Тя посочи, че новото оборудване ще бъде под връх Рожен. Конструирането на станцията и монтажът на телескопа и антените ще бъде осъществено от експерти от Нидерландия.
В близко бъдеще следва да стартира работа новият оптичен телескоп на обсерваторията в Рожен, добави Антонова. По думите ѝ той към този момент е инсталиран и се тества. Телескопът ще дава опция за всевъзможни типове астрономически проучвания - от такива в границите на Слънчевата система до звезди и далечни галактики.
Антонова описа още, че през тази година страната ни е станала съвносител на документ за взимане на ограничения по запазване на нощното небе от нездравословни замърсявания, породени от минисателитни съзвездия, които пречат на наблюденията на астрономите в международен мащаб.
Документът е импортиран в Комисията за мирното потребление на Космоса. България стана съвносител на документа по предложение на Съюза на астрономите и Националния комитет за астрономия, посочи Антонова. Тя разясни, че е належащо да се контролира деликатно изстрелването на такива сателитни съзвездия, по какъв начин са конструирани и по какъв начин излъчват в радиодиапазона, с цел да не компрометират проучванията на астрономите.
Това е международен проблем, освен европейски, уточни Антонова и добави, че няма точни данни какъв брой такива конгломерати от минисателити има в небето. Ясни са тези, за които е дадена поръчка, че ще бъдат изстреляни - на европейски или американски компании, само че не се знае какъв брой са съветските или китайските, да вземем за пример, сподели ръководителят на САБ.
Антонова разяснява още, че през последните години у нас е орязано проучването на физика в учебните заведения, макар че астрономията е атрактивна просвета и притегля вниманието на хората.
По думите ѝ радиотелескопът у нас ще може да работи по доста задания, като най-важното е, че ще добива информация, която няма по какъв начин да се получи с оптически принадлежности. Станцията ще може да работи както независимо, по този начин и като детайл от Големия европейски радиотелескоп, който се простира от Англия, Нидерландия, Латвия, Швеция, Германия, Италия, Полша, а България е най-югоизточната му точка.
Със станцията ще се работи по космологични и извънгалактични задания, ще се прави характеризиране на атмосфери и магнитни полета на планети, изясни Антонова. Тя посочи, че новото оборудване ще бъде под връх Рожен. Конструирането на станцията и монтажът на телескопа и антените ще бъде осъществено от експерти от Нидерландия.
В близко бъдеще следва да стартира работа новият оптичен телескоп на обсерваторията в Рожен, добави Антонова. По думите ѝ той към този момент е инсталиран и се тества. Телескопът ще дава опция за всевъзможни типове астрономически проучвания - от такива в границите на Слънчевата система до звезди и далечни галактики.
Антонова описа още, че през тази година страната ни е станала съвносител на документ за взимане на ограничения по запазване на нощното небе от нездравословни замърсявания, породени от минисателитни съзвездия, които пречат на наблюденията на астрономите в международен мащаб.
Документът е импортиран в Комисията за мирното потребление на Космоса. България стана съвносител на документа по предложение на Съюза на астрономите и Националния комитет за астрономия, посочи Антонова. Тя разясни, че е належащо да се контролира деликатно изстрелването на такива сателитни съзвездия, по какъв начин са конструирани и по какъв начин излъчват в радиодиапазона, с цел да не компрометират проучванията на астрономите.
Това е международен проблем, освен европейски, уточни Антонова и добави, че няма точни данни какъв брой такива конгломерати от минисателити има в небето. Ясни са тези, за които е дадена поръчка, че ще бъдат изстреляни - на европейски или американски компании, само че не се знае какъв брой са съветските или китайските, да вземем за пример, сподели ръководителят на САБ.
Антонова разяснява още, че през последните години у нас е орязано проучването на физика в учебните заведения, макар че астрономията е атрактивна просвета и притегля вниманието на хората.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ