Експерти: Пожарът в Пирин вероятно е най-големият горски пожар в новата ни история
През 2024 година в България са регистрирани 379 горски пожара, като засегнатите територии обгръщат забележителна част от страната. Северозападна България е районът с най-вече пожари, а изключително обезпокоителен е фактът, че огромна част от огъня е обхванал предпазени зони от мрежата НАТУРА 2000. Там са изгорели над 23 хиляди декара гори – към 38% от всички наранени площи през годината (или близо 60 хиляди декара общо). Само в НАТУРА 2000 са регистрирани 70 пожара, което е съвсем 1/5 от всички за 2024 година
Тези тревожни данни се оказаха предвестител на тежката обстановка през лятото на 2025 година, когато огромните пожари още веднъж демонстрираха неналичието на задоволителна предварителна защита и подготовка от страна на виновните институции. Климатека насочи питане за коментар на обстановката и данните към специалистите по горите доцент доктор Георги Костов и доцент доктор Момчил Панайотов, представени от " Фокус ".
Георги Костов: Най-уязвими пред огъня са селските региони
Визуализацията на “огнените точки " от предходната година дава статична картина на една наклонност от последното десетилетие, която се вижда и от картата по области с данни до 2019 година в това число (от плана FIRE-RES от 2021 г.). Става ясно, че има повече пожари и повече обгоряла повърхност в селски региони, такива с по-слабо икономическо развиване, с дребна плътност и застаряващо население в дребни обитаеми места. Тази обстановка изцяло дава отговор на анализите на риска и прогнозите в Националния профил на риска от бедствия в България, част " Горски пожари ".
Нашите огнеборци, горски и доброволци стават все по-добри поради насъбрания опит, само че не могат да изпреварят обективните условия, които се утежняват. Изходът е в разширение на предварителната защита с методите и достиженията на 21 век.
Това, че няма значими пожари в Родопите, където е най-вече горивното вещество, демонстрира, че възпитанието и поминъкът на локалното население са доста значими за отношението към опазването на гората.
В същите региони, които са показани на картата, следва да чакаме още пожари през идващите години. Териториите в НАТУРА 2000 са с спомагателни ограничавания и поради това ще стават все по-уязвими към пожари.
Момчил Панайотов: 2024 година беше предизвестието, 2025 година – злополука
Въпреки че през 2024 година имаше доста пожари, 2025 година беше и е още по-пагубна.
През 2024 година имахме няколко съществени огнени бедствия, само че те не бяха толкоз огромни и страшни. Още предходната година имаше няколко огнени стихии, които подсказаха задаващия се проблем, който се развихри през 2025 година – огромни и доста сложни за надзор пожари в иглолистни гори в планински терени.
През 2024 година най-големият подобен пожар беше в Славянка. Той засегна доста скъпа от природозащитна позиция зона с гори от черна мура (Pinus heldreichii). Имаше и доста сложен за преодоляване пожар над Дупница (в Рила), както и няколко – в региона на Кресненско дефиле, над с. Сенокос, където бяха изцяло изпепелени във върхов пожар насаждения от черен бор. Над с. Микрево бяха мощно наранени дъбови гори, в това число най-голямото находище в България от редкия за нас тип пърнар (Quercus coccifera) и борови култури.
Тези пожари бяха ранна индикация на случилото се през юли и август тази година – мощни огнени стихии с неконтролируем темперамент, които изпепелиха големи по повърхност гори.
Пожарът в Пирин през лятото на 2025 година евентуално ще се класифицира като най-големият горски пожар в новата ни история. И това, както означи и доцент Костов, е единствено подсказка за риска, който имаме в Родопите.
Тенденциите са за периодически и за жалост по-чести сходни лета и обстановки. Комбинацията от горещини – съчетани постоянно и със суша, вятър, доста занемарени терени, липса на задоволително добра превантивна активност, неизбежно ще води до повече и по-страшни пожари.
Липсват задоволителни старания за обезопасяване и уединяване на така наречен контактни зони сред обитаемоте места от една страна и горски и селскостопански терени от друга (Wildland-Urban Interface). По тази причина пожари, зародили в пасища, аграрни територии и гори, навлизат елементарно в обитаеми места – изключително във вилни зони и съвсем запуснати села, и по този начин изгарят и къщи. Рискът от човешки жертви при сходни обстановки нараства доста. Примери, непознати в България, са нещастията в Португалия от 2017 година и Атика (Гърция, региона на Атина) през 2018 година При нас сходни сюжети явно също стават вероятни, само че обществото и администрацията не престават да подценяват риска.
Без смяна в предварителната защита – още по-страшни пожари
Изводите са много ясни – превантивните дейности по отношение на пожари и потенциалът за справяне с зародили пожари би трябвало да станат приоритет и да се промени доста методът. Видно е, че сегашната " предварителна защита " постоянно не дава задоволително положителни резултати. Тя се състои най-вече
в целесъобразни ограничения и апели по медиите. Някои горски стопанства и пътни служби извършват доста добре превантивни действия (най-често образците са в Родопите), само че други региони са извънредно небрежни, макар трагичния си опит с пожари от предишното.
Крайно време е да се поучим от образеца на Гърция, Испания и други страни и да въведем доста по-строги забрани за действия в рискови интервали, както и по-добра техническа подготвеност за реакция. Необходимо е наложително използване на превантивни ограничения и следващ надзор, изключително в граничните зони сред аграрни земи и гори, по токови трасета, пътища и жп линии.
При пожари, зародили в сервитутите на железопътни и електропреносни трасета, финансовата отговорност би трябвало да се поема от съответните оператори и виновните институции, а не да тежи върху горските стопанства или Министерство на околната среда и водите.
Необходими са и съществени промени в превантивните действия, които да се основават на задълбочени разбори на горските територии, а не на остаряла " предходна статистика " — изключително при съществуването на към този момент направени експертни разбори и методики, които към този момент са препоръчани на виновните институции.
Защитените територии не са предпазени от огъня
Над 30% от територията на България и над 60% от горската територия са в НАТУРА 2000 и е разумно, че доста пожари ще засягат такива зони. За страдание наподобява, че малко хора се вълнуват от това и е очевидно пренебрежението към опазването на природата и изключително на сериозни за запазване зони от огнени стихии. Почти всяка година горят " блата ", които са доста скъпи за запазване и гнездене на редки птици и не се ползват съществени ограничения. Личното ми мнение е, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) не взе участие задоволително интензивно в процеса по дискутиране на ограничения за отбрана на предпазените зони от пожари.
Завръщане 100 години обратно: злокобни ерозирали скатове и пороища
Поводи за позитивизъм не виждам, като се изключи активирането на доброволчески екипи. Държавата от години не гледа задоволително съществено на казуса и последствията от това са забележими. Изпепеляват се големи насаждения, трудът на един век и няколко генерации лесовъди и доста локални хора отива " напразно " и безусловно в реката – цели скатове гори изчезват и доста от тях евентуално няма да се залесят още веднъж. По този метод в някои елементи на България може да се върнем към картините от преди повече от век – злокобни ерозирали скатове и пороища, които отнасят обитаеми места. Не виждам и предпочитание да се търси експертно мнение за преодоляване на обстановката.
Тези тревожни данни се оказаха предвестител на тежката обстановка през лятото на 2025 година, когато огромните пожари още веднъж демонстрираха неналичието на задоволителна предварителна защита и подготовка от страна на виновните институции. Климатека насочи питане за коментар на обстановката и данните към специалистите по горите доцент доктор Георги Костов и доцент доктор Момчил Панайотов, представени от " Фокус ".
Георги Костов: Най-уязвими пред огъня са селските региони
Визуализацията на “огнените точки " от предходната година дава статична картина на една наклонност от последното десетилетие, която се вижда и от картата по области с данни до 2019 година в това число (от плана FIRE-RES от 2021 г.). Става ясно, че има повече пожари и повече обгоряла повърхност в селски региони, такива с по-слабо икономическо развиване, с дребна плътност и застаряващо население в дребни обитаеми места. Тази обстановка изцяло дава отговор на анализите на риска и прогнозите в Националния профил на риска от бедствия в България, част " Горски пожари ".
Нашите огнеборци, горски и доброволци стават все по-добри поради насъбрания опит, само че не могат да изпреварят обективните условия, които се утежняват. Изходът е в разширение на предварителната защита с методите и достиженията на 21 век.
Това, че няма значими пожари в Родопите, където е най-вече горивното вещество, демонстрира, че възпитанието и поминъкът на локалното население са доста значими за отношението към опазването на гората.
В същите региони, които са показани на картата, следва да чакаме още пожари през идващите години. Териториите в НАТУРА 2000 са с спомагателни ограничавания и поради това ще стават все по-уязвими към пожари.
Момчил Панайотов: 2024 година беше предизвестието, 2025 година – злополука
Въпреки че през 2024 година имаше доста пожари, 2025 година беше и е още по-пагубна.
През 2024 година имахме няколко съществени огнени бедствия, само че те не бяха толкоз огромни и страшни. Още предходната година имаше няколко огнени стихии, които подсказаха задаващия се проблем, който се развихри през 2025 година – огромни и доста сложни за надзор пожари в иглолистни гори в планински терени.
През 2024 година най-големият подобен пожар беше в Славянка. Той засегна доста скъпа от природозащитна позиция зона с гори от черна мура (Pinus heldreichii). Имаше и доста сложен за преодоляване пожар над Дупница (в Рила), както и няколко – в региона на Кресненско дефиле, над с. Сенокос, където бяха изцяло изпепелени във върхов пожар насаждения от черен бор. Над с. Микрево бяха мощно наранени дъбови гори, в това число най-голямото находище в България от редкия за нас тип пърнар (Quercus coccifera) и борови култури.
Тези пожари бяха ранна индикация на случилото се през юли и август тази година – мощни огнени стихии с неконтролируем темперамент, които изпепелиха големи по повърхност гори.
Пожарът в Пирин през лятото на 2025 година евентуално ще се класифицира като най-големият горски пожар в новата ни история. И това, както означи и доцент Костов, е единствено подсказка за риска, който имаме в Родопите.
Тенденциите са за периодически и за жалост по-чести сходни лета и обстановки. Комбинацията от горещини – съчетани постоянно и със суша, вятър, доста занемарени терени, липса на задоволително добра превантивна активност, неизбежно ще води до повече и по-страшни пожари.
Липсват задоволителни старания за обезопасяване и уединяване на така наречен контактни зони сред обитаемоте места от една страна и горски и селскостопански терени от друга (Wildland-Urban Interface). По тази причина пожари, зародили в пасища, аграрни територии и гори, навлизат елементарно в обитаеми места – изключително във вилни зони и съвсем запуснати села, и по този начин изгарят и къщи. Рискът от човешки жертви при сходни обстановки нараства доста. Примери, непознати в България, са нещастията в Португалия от 2017 година и Атика (Гърция, региона на Атина) през 2018 година При нас сходни сюжети явно също стават вероятни, само че обществото и администрацията не престават да подценяват риска.
Без смяна в предварителната защита – още по-страшни пожари
Изводите са много ясни – превантивните дейности по отношение на пожари и потенциалът за справяне с зародили пожари би трябвало да станат приоритет и да се промени доста методът. Видно е, че сегашната " предварителна защита " постоянно не дава задоволително положителни резултати. Тя се състои най-вече
в целесъобразни ограничения и апели по медиите. Някои горски стопанства и пътни служби извършват доста добре превантивни действия (най-често образците са в Родопите), само че други региони са извънредно небрежни, макар трагичния си опит с пожари от предишното.
Крайно време е да се поучим от образеца на Гърция, Испания и други страни и да въведем доста по-строги забрани за действия в рискови интервали, както и по-добра техническа подготвеност за реакция. Необходимо е наложително използване на превантивни ограничения и следващ надзор, изключително в граничните зони сред аграрни земи и гори, по токови трасета, пътища и жп линии.
При пожари, зародили в сервитутите на железопътни и електропреносни трасета, финансовата отговорност би трябвало да се поема от съответните оператори и виновните институции, а не да тежи върху горските стопанства или Министерство на околната среда и водите.
Необходими са и съществени промени в превантивните действия, които да се основават на задълбочени разбори на горските територии, а не на остаряла " предходна статистика " — изключително при съществуването на към този момент направени експертни разбори и методики, които към този момент са препоръчани на виновните институции.
Защитените територии не са предпазени от огъня
Над 30% от територията на България и над 60% от горската територия са в НАТУРА 2000 и е разумно, че доста пожари ще засягат такива зони. За страдание наподобява, че малко хора се вълнуват от това и е очевидно пренебрежението към опазването на природата и изключително на сериозни за запазване зони от огнени стихии. Почти всяка година горят " блата ", които са доста скъпи за запазване и гнездене на редки птици и не се ползват съществени ограничения. Личното ми мнение е, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ) не взе участие задоволително интензивно в процеса по дискутиране на ограничения за отбрана на предпазените зони от пожари.
Завръщане 100 години обратно: злокобни ерозирали скатове и пороища
Поводи за позитивизъм не виждам, като се изключи активирането на доброволчески екипи. Държавата от години не гледа задоволително съществено на казуса и последствията от това са забележими. Изпепеляват се големи насаждения, трудът на един век и няколко генерации лесовъди и доста локални хора отива " напразно " и безусловно в реката – цели скатове гори изчезват и доста от тях евентуално няма да се залесят още веднъж. По този метод в някои елементи на България може да се върнем към картините от преди повече от век – злокобни ерозирали скатове и пороища, които отнасят обитаеми места. Не виждам и предпочитание да се търси експертно мнение за преодоляване на обстановката.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ