Не отстъпваме. Умираме на място до последния човек.
През 2024 година се навършват 147 години от героичната защита на Шипченския проход от българските опълченци във войната сред Русия и Турция през 1877-1878 година и 112 години от гибелта на командира на Опълчението военачалник Николай Столетов.
„ Пътнико, когато пристигнеш в Спарта, кажи там, че си ни видял паднали както повелява законът. ” Тези думи, донесли до нас вестта за героизма на бранителите на Термопилите стават стихове за храбростта, верността и дълга и на българските опълченци и съветските воини, чийто героизъм през август 1877 година е въплътен във величествения монумент на връх Св. Никола.
На 3 октомври 1876 година Александър II привиква заседание за разискване на въпроса за война на Русия с Турция. Участниците в съвещанието Милютин, Игнатиев, Горчаков и други разискват докладна бележка на ген. Николай Обручев „ Главни учредения за хипотетичен зимен поход в Турция ”. На това заседание се взема решение и за основаване на Българско опълчение.
Съгласно замисъла на съветското държавно управление, опълчението би трябвало да бъде ядро на бъдещата българска войска. По предписание на военния министър ген. Милютин, ген. Обручев създава „ Основания за организацията на Българската армия ”.За шеф на опълчението е избран ген. Николай Григориевич Столетов. Той сформира „ Правила за образуване на Българското опълчение ”, според които се основават 6 дружини (батальони), които образуват 3 бригади – по две дружини във всяка. Численият състав на дружината, състояща се от 5 роти, възлиза на 930 души. На 17 април 1877 година почетният ескорт на главнокомандващия, както се е наричало до тогава опълчението, публично се преименува в Българско опълчение, шеф на което е Столетов.
На 06 (18) май 1877 година делегация от гр. Самара връчва в Плоещ Самарското знаме на Българското опълчение. То е ушито от монахините на Самарския Иверски женски манастир, а в живописен аспект е квалифицирано от художника Симаков. Ветеранът Цеко Петков, в национална носия, с хайдушко оръжие, целува знамето и споделя: „ Нека това знаме да премине от край до край през цялата българска земя. Пред него да бягат турците, а след него да настане мир, успокоение и култура. ” Знамето е връчено на 3-та тайфа. Като го приема Калитин споделя: „ Ще умра под него, само че знамето на врага няма да дадем. ” На 18 (30) юни опълчението влиза в състава на Предния отряд на военачалник Гурко. На 21 юни (3 юли) българските дружини в състав от 7444 души редови бойци и 81 офицери отпред с ген. Столетов минават Дунава и стъпват на родна земя.
След освобождението на Велико Търново и под въздействието на първите триумфи на съветските войски, командващият на Дунавската войска Николай Николаевич взема решение да настъпи уверено с основните сили зад Балкана и да форсира завършването на войната с преодоляването на Босфора и Дарданелите, която задача е основната стратегическа цел на войната. Александър II и военният министър Милютин отхвърлят това решение като криещо доста опасности.
За три дни предният отряд и опълченците с интензивен марш от В. Търново преодоляват прохода Хаинбоаз, който не се охранява от турски елементи, тъй като турците го смятат за непристъпен. С цел да прикрие проходите Хаинбоаз и Шипка, ген. Гурко взема решение да овладее Нова Загора. Сюлейман паша настава към Стара Загора с основните сили, а главната част от отряда на Гурко е ориентирана към Нова Загора в три колони: лява, междинна и дясна. Пътят на дясната колона в състав от 3500 души е заграден от Реуф паша. Колоната с нейния пълководец херцог Лейхтенберски, се отдръпва към Стара Загора, където опълченските дружини в състав от 2000 души получават своето бойно кръщение.
На левия фланг 1-а и 3-а тайфа заемат възвишенията пред града, преграждайки пътя за Казанлък. Турците имат предимство в сили и средства. Калитин повежда опълченците в контраофанзива. Преди всички със Самарското знаме устремно контраатакува 3-та рота отпред с кап. Попов. Адютантът на 3-а тайфа поручик Поликарпов ранен от патрон в челюстта в галоп разнася заповедите на Калитин под мощния огън на съперника. Българският доктор Вязенков оказва помош на ранените. Възниква заплаха от обграждане и крах. Калитин дава сигнал за оттегляне. Опълченците стартират отход, само че съперникът се стреми към Самарското знаме. Последователно са убити няколко знаменосци и командира на дружината Калитин. Капитан Попов с група опълченци в пердах с щикове отразява офанзивата на турците и избавя знамето.
Ген. Гурко, откакто получава уведомление за тежкото състояние на отряда при Стара Загора, потегля към него с интензивен марш, разрушава отряда на Реуф паша, само че идва до Стара Загора, когато градът е овладян от съперника. Шест часа две хиляди опълченци и хиляда и петстотин съветски кавалеристи водят неравномерен пердах с съперника. Столетов споделя, че „ многострадалният български народ е заслужен за своята независимост ”. Николай Николаевич в донесението си написа: „ Българското опълчение се бори с блестяща смелост ”.
След разформирането на отряда на ген. Гурко, опълчението се отдръпва на Шипченски проход, към който уверено се устремява Сюлейман паша с тридесет хилядна войска. Пет опълченски дружини, 36-и пехотен Орловски полк, 35-и пехотен Брянски полк в повърхностен състав, две сотни казаци и отряда на ген. Дерожински дошъл от Габрово съставляват Шипченския отряд на Столетов, с бройка 7500 души и 28 оръдия. Шеста тайфа заема позиции за защита на прохода Твърдица – Елена.
Шипченската позиция с дължина километър и половина и дълбочина от 70 до 1000 метра, включваща връх. Св. Никола и Орлово гнездо, се обстрелва от артилерията на съперника от прилежащите височини.Сюлейман паша получава заповед да деблокира армията на Осман паша при Плевен и съединявайки се с неговата 40-хилядна войска, да отхвърли съветските войски зад Дунава.
На 09 (21) август 1877 година, турците минават в нахлуване. Колоната на Шакир паша се насочва към предната позиция – връх Св. Никола и Орлово гнездо, където за защита са ситуирани един батальон от Орловския полк и двете батареи – Стоманената и Голямата под командването на полк. Толстой. Пехотата и оръдията откриват огън, а сапьорите взривяват фугасите. Столетов заповядва 1-а и 4-а тайфа и две роти от Орловския полк, които са в запас, да се насочат към застрашения ляв фланг на позицията. В първия ден на боевете за прохода са отбити 11 офанзиви на съперника. Кореспондентът Немирович-Данченко оповестява в дописка: „ Цялата популярност на първия ден от боевете принадлежи на шепа орловци и на българските дружини, които се държали удивително. ”
Решителният ден за защита на Шипченския проход е 11 (23) август. Този ден принадлежи на историята. Четиринадесет офанзиви отразяват в този ден бранителите на прохода. Хора ли отбиваха офанзивите на съперника с безумството на храбрите – смъртни ли са те?
Особено яростни са офанзивите на десния фланг. Към 14,00 часа патроните на бранителите на Волинската височина свършват. На помощ идва самичък граф Толстой с рота от Брянския полк, която заема съвсем мъртвата отбранителна линия. Липински, като по-старши, на въпроса на Толстой, какви са заповедите дава отговор: „ Заповеди няма да има. Решението е: „ В никакъв случай да не се отстъпва. Да умрем на място до последния човек. ”
На централния сектор оръжието на бранителите излиза от строя, патроните свършват, в ход са скали, камъни, дървета, удари с щик и окопни принадлежности. Към края на деня отрядът на ген. Столетов се оказва в сериозно състояние. Пет табора се появяват в тила на позицията и доближават на 200 метра от пътя за Габрово. Настъплението им е спряно от две роти на Брянския полк. Силите са неравни. Вейсел паша се стреми да затвори краищата на подковата. За очистване на заплахата, Столетов изпраща от левия фланг три опълченски роти под командването на храбрия подп. Кесяков. Турски кавалеристи проникват в тила на позицията и затварят обръча на обкръжението. Ген. Столетов е в предните окопи и вдъхва кураж на опълченците.
Командирът на прославената знаменна 3-а тайфа майор Чиляев извиква: „ Братци, неприятелят ни обкръжи от всички страни. Път за оттегляне няма. Ще се държим до момента в който пристигна помощ, а в случай че не пристигна, ние ще поставим костите си за свободата на България. ” Изведнъж на позицията настава тишина. Зловеща, тягостна тишина. Руските батареи замлъкват. Снарядите са свършили. Ген. Дерожински заповядва да се извадят пандизите на оръдията. На връх Св. Никола и Орлово гнездо опълченците и орловците са свършили патроните. Оръдията са застинали в спокоен захлас. Сапьорите на ген. Кренке взривяват скалите.
Останала е вярата за подкрепление. Но едвам на 10 (22) август ген. Радецки изпраща помощ. Отговорност за това носи ген. Борейша, който рапортува на Радецки погрешни сведения за придвижване на Сюлейман паша през прохода Твърдица – Елена. Сутринта на 10 (22) август от Търново Радецки отпред на 4-а стрелкова бригада и четири батальона от 2-а бригада на 14-а пехотна дивизия с интензивен марш потеглят за прохода. Стрелците от 16-ти стрелкови батальон, по двама на казашки коне, вечерта на 11 (23) август се появяват на прохода в най-критичната минута и вземат решение изхода на сражението. Те с „ устремна офанзива отхвърлят намиращите се на шосето турци. Пристига цялата бригада, която на чело с Радецки нападна врага и го обръща в бягство до укрепената позиция, чиято целокупност е възобновена. Шипченският проход е избавен.
На 12 (24) август на прохода идват Житомирския и Подолския полк. Радецки поема командването на защитата на прохода. В боевете за прохода дружините изгубват 531 души. Загубите на русите са 3411 души, убити и ранени. В своето донесение Столетов написа: „ В този тридневен, съвсем непрестанен пердах, всички бранители стояха по-високо от всички похвали. ”
Кореспондентите пишат: „ Българският легион потвърди, че българите са почтени за свободата си. Опълчението се покри с гръмка популярност. ”
Преди 105 година, на 10 юли 1912 година, сърцето на ген. Столетов престава да тупти. Угасва светилникът на Българското опълчение. В сраженията за прохода и в Шипко-Шейновското стълкновение вземат присъединяване бъдещите български пълководци Данаил Николаев, Стефан Тошев, Н. Генев, Атанас Узунов, Олимпи Панов, Георги Тодоров, Н. Иванов.
Със своя героизъм и жертвен подвиг съветските бойци и българските опълченци не разрешиха съединяването на армиите на Сюлейман и Осман паша и взеха решение изхода на войната.
Тяхната популярност няма да помръкне.
„ Пътнико, когато пристигнеш в Спарта, кажи там, че си ни видял паднали както повелява законът. ” Тези думи, донесли до нас вестта за героизма на бранителите на Термопилите стават стихове за храбростта, верността и дълга и на българските опълченци и съветските воини, чийто героизъм през август 1877 година е въплътен във величествения монумент на връх Св. Никола.
На 3 октомври 1876 година Александър II привиква заседание за разискване на въпроса за война на Русия с Турция. Участниците в съвещанието Милютин, Игнатиев, Горчаков и други разискват докладна бележка на ген. Николай Обручев „ Главни учредения за хипотетичен зимен поход в Турция ”. На това заседание се взема решение и за основаване на Българско опълчение.
Съгласно замисъла на съветското държавно управление, опълчението би трябвало да бъде ядро на бъдещата българска войска. По предписание на военния министър ген. Милютин, ген. Обручев създава „ Основания за организацията на Българската армия ”.За шеф на опълчението е избран ген. Николай Григориевич Столетов. Той сформира „ Правила за образуване на Българското опълчение ”, според които се основават 6 дружини (батальони), които образуват 3 бригади – по две дружини във всяка. Численият състав на дружината, състояща се от 5 роти, възлиза на 930 души. На 17 април 1877 година почетният ескорт на главнокомандващия, както се е наричало до тогава опълчението, публично се преименува в Българско опълчение, шеф на което е Столетов.
На 06 (18) май 1877 година делегация от гр. Самара връчва в Плоещ Самарското знаме на Българското опълчение. То е ушито от монахините на Самарския Иверски женски манастир, а в живописен аспект е квалифицирано от художника Симаков. Ветеранът Цеко Петков, в национална носия, с хайдушко оръжие, целува знамето и споделя: „ Нека това знаме да премине от край до край през цялата българска земя. Пред него да бягат турците, а след него да настане мир, успокоение и култура. ” Знамето е връчено на 3-та тайфа. Като го приема Калитин споделя: „ Ще умра под него, само че знамето на врага няма да дадем. ” На 18 (30) юни опълчението влиза в състава на Предния отряд на военачалник Гурко. На 21 юни (3 юли) българските дружини в състав от 7444 души редови бойци и 81 офицери отпред с ген. Столетов минават Дунава и стъпват на родна земя.
След освобождението на Велико Търново и под въздействието на първите триумфи на съветските войски, командващият на Дунавската войска Николай Николаевич взема решение да настъпи уверено с основните сили зад Балкана и да форсира завършването на войната с преодоляването на Босфора и Дарданелите, която задача е основната стратегическа цел на войната. Александър II и военният министър Милютин отхвърлят това решение като криещо доста опасности.
За три дни предният отряд и опълченците с интензивен марш от В. Търново преодоляват прохода Хаинбоаз, който не се охранява от турски елементи, тъй като турците го смятат за непристъпен. С цел да прикрие проходите Хаинбоаз и Шипка, ген. Гурко взема решение да овладее Нова Загора. Сюлейман паша настава към Стара Загора с основните сили, а главната част от отряда на Гурко е ориентирана към Нова Загора в три колони: лява, междинна и дясна. Пътят на дясната колона в състав от 3500 души е заграден от Реуф паша. Колоната с нейния пълководец херцог Лейхтенберски, се отдръпва към Стара Загора, където опълченските дружини в състав от 2000 души получават своето бойно кръщение.
На левия фланг 1-а и 3-а тайфа заемат възвишенията пред града, преграждайки пътя за Казанлък. Турците имат предимство в сили и средства. Калитин повежда опълченците в контраофанзива. Преди всички със Самарското знаме устремно контраатакува 3-та рота отпред с кап. Попов. Адютантът на 3-а тайфа поручик Поликарпов ранен от патрон в челюстта в галоп разнася заповедите на Калитин под мощния огън на съперника. Българският доктор Вязенков оказва помош на ранените. Възниква заплаха от обграждане и крах. Калитин дава сигнал за оттегляне. Опълченците стартират отход, само че съперникът се стреми към Самарското знаме. Последователно са убити няколко знаменосци и командира на дружината Калитин. Капитан Попов с група опълченци в пердах с щикове отразява офанзивата на турците и избавя знамето.
Ген. Гурко, откакто получава уведомление за тежкото състояние на отряда при Стара Загора, потегля към него с интензивен марш, разрушава отряда на Реуф паша, само че идва до Стара Загора, когато градът е овладян от съперника. Шест часа две хиляди опълченци и хиляда и петстотин съветски кавалеристи водят неравномерен пердах с съперника. Столетов споделя, че „ многострадалният български народ е заслужен за своята независимост ”. Николай Николаевич в донесението си написа: „ Българското опълчение се бори с блестяща смелост ”.
След разформирането на отряда на ген. Гурко, опълчението се отдръпва на Шипченски проход, към който уверено се устремява Сюлейман паша с тридесет хилядна войска. Пет опълченски дружини, 36-и пехотен Орловски полк, 35-и пехотен Брянски полк в повърхностен състав, две сотни казаци и отряда на ген. Дерожински дошъл от Габрово съставляват Шипченския отряд на Столетов, с бройка 7500 души и 28 оръдия. Шеста тайфа заема позиции за защита на прохода Твърдица – Елена.
Шипченската позиция с дължина километър и половина и дълбочина от 70 до 1000 метра, включваща връх. Св. Никола и Орлово гнездо, се обстрелва от артилерията на съперника от прилежащите височини.Сюлейман паша получава заповед да деблокира армията на Осман паша при Плевен и съединявайки се с неговата 40-хилядна войска, да отхвърли съветските войски зад Дунава.
На 09 (21) август 1877 година, турците минават в нахлуване. Колоната на Шакир паша се насочва към предната позиция – връх Св. Никола и Орлово гнездо, където за защита са ситуирани един батальон от Орловския полк и двете батареи – Стоманената и Голямата под командването на полк. Толстой. Пехотата и оръдията откриват огън, а сапьорите взривяват фугасите. Столетов заповядва 1-а и 4-а тайфа и две роти от Орловския полк, които са в запас, да се насочат към застрашения ляв фланг на позицията. В първия ден на боевете за прохода са отбити 11 офанзиви на съперника. Кореспондентът Немирович-Данченко оповестява в дописка: „ Цялата популярност на първия ден от боевете принадлежи на шепа орловци и на българските дружини, които се държали удивително. ”
В своето донесение Столетов написа: „ В този тридневен, съвсем непрекъснат бой, всички бранители стояха по-високо от всички похвали. ”На 10 (22) август турското командване изкарва на височините Малък Бедек и Малуша нови оръдия. През целия ден се води артилерийски двубой и пушечен огън. Пушките Шаспо бързо стават негодни за пукотевица, по тази причина опълченците се въоръжават с Бердана и Кринка, които вземат от убитите и ранените съветски бойци. Под прикритието на тъмнината ген. Столетов усъвършенства укрепването на позицията и отдава заповед за кръгова защита. Храна няма. В дружините са останали малко патрони и сухари. Водоизточникът източно в подножието на позицията се обстрелва от турската артилерия.
Решителният ден за защита на Шипченския проход е 11 (23) август. Този ден принадлежи на историята. Четиринадесет офанзиви отразяват в този ден бранителите на прохода. Хора ли отбиваха офанзивите на съперника с безумството на храбрите – смъртни ли са те?
„ Заповеди няма да има. В никакъв случай да не се отстъпва. Да умрем на място до последния човек. ”Турската артилерия открива натоварен огън по Шипченската позиция. В 05.00 часа турската пехота минава в уверено нахлуване след осъщественото прегрупиране. Грохотът на снарядите, свистенето на патроните и бойния зов „ Аллах ” се сливат с общия гръм на сражението. Сюлейман паша е разпоредил да се разстрелва на място всеки низам, който побегне обратно. Пленници да не се вземат. Настъплението се организира против десния фланг с пълководец полк. Липински, против връх Св. Никола и Орлово гнездо, където пълководец е полк. Толстой и против левия фланг с пълководец полк. Вяземски.
Особено яростни са офанзивите на десния фланг. Към 14,00 часа патроните на бранителите на Волинската височина свършват. На помощ идва самичък граф Толстой с рота от Брянския полк, която заема съвсем мъртвата отбранителна линия. Липински, като по-старши, на въпроса на Толстой, какви са заповедите дава отговор: „ Заповеди няма да има. Решението е: „ В никакъв случай да не се отстъпва. Да умрем на място до последния човек. ”
На централния сектор оръжието на бранителите излиза от строя, патроните свършват, в ход са скали, камъни, дървета, удари с щик и окопни принадлежности. Към края на деня отрядът на ген. Столетов се оказва в сериозно състояние. Пет табора се появяват в тила на позицията и доближават на 200 метра от пътя за Габрово. Настъплението им е спряно от две роти на Брянския полк. Силите са неравни. Вейсел паша се стреми да затвори краищата на подковата. За очистване на заплахата, Столетов изпраща от левия фланг три опълченски роти под командването на храбрия подп. Кесяков. Турски кавалеристи проникват в тила на позицията и затварят обръча на обкръжението. Ген. Столетов е в предните окопи и вдъхва кураж на опълченците.
Командирът на прославената знаменна 3-а тайфа майор Чиляев извиква: „ Братци, неприятелят ни обкръжи от всички страни. Път за оттегляне няма. Ще се държим до момента в който пристигна помощ, а в случай че не пристигна, ние ще поставим костите си за свободата на България. ” Изведнъж на позицията настава тишина. Зловеща, тягостна тишина. Руските батареи замлъкват. Снарядите са свършили. Ген. Дерожински заповядва да се извадят пандизите на оръдията. На връх Св. Никола и Орлово гнездо опълченците и орловците са свършили патроните. Оръдията са застинали в спокоен захлас. Сапьорите на ген. Кренке взривяват скалите.
Кореспондентите: „ Българският легион потвърди, че българите са достойни за свободата си. Опълчението се покри с гръмка популярност. ”
Останала е вярата за подкрепление. Но едвам на 10 (22) август ген. Радецки изпраща помощ. Отговорност за това носи ген. Борейша, който рапортува на Радецки погрешни сведения за придвижване на Сюлейман паша през прохода Твърдица – Елена. Сутринта на 10 (22) август от Търново Радецки отпред на 4-а стрелкова бригада и четири батальона от 2-а бригада на 14-а пехотна дивизия с интензивен марш потеглят за прохода. Стрелците от 16-ти стрелкови батальон, по двама на казашки коне, вечерта на 11 (23) август се появяват на прохода в най-критичната минута и вземат решение изхода на сражението. Те с „ устремна офанзива отхвърлят намиращите се на шосето турци. Пристига цялата бригада, която на чело с Радецки нападна врага и го обръща в бягство до укрепената позиция, чиято целокупност е възобновена. Шипченският проход е избавен.
На 12 (24) август на прохода идват Житомирския и Подолския полк. Радецки поема командването на защитата на прохода. В боевете за прохода дружините изгубват 531 души. Загубите на русите са 3411 души, убити и ранени. В своето донесение Столетов написа: „ В този тридневен, съвсем непрестанен пердах, всички бранители стояха по-високо от всички похвали. ”
Кореспондентите пишат: „ Българският легион потвърди, че българите са почтени за свободата си. Опълчението се покри с гръмка популярност. ”
Преди 105 година, на 10 юли 1912 година, сърцето на ген. Столетов престава да тупти. Угасва светилникът на Българското опълчение. В сраженията за прохода и в Шипко-Шейновското стълкновение вземат присъединяване бъдещите български пълководци Данаил Николаев, Стефан Тошев, Н. Генев, Атанас Узунов, Олимпи Панов, Георги Тодоров, Н. Иванов.
Със своя героизъм и жертвен подвиг съветските бойци и българските опълченци не разрешиха съединяването на армиите на Сюлейман и Осман паша и взеха решение изхода на войната.
Тяхната популярност няма да помръкне.
Паметникът на падналите в Руско-турската война на връх Свети Никола, преди да бъде издигнат паметникът Шипка
фотография: „ Изгубената България ”
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ