През 2024 г. се навършват 100 години от изграждането на

През 2024 година се навършват 100 години от построяването на комплекса

Какви секрети крие дворецът в Балчик, построен за лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбургска. През 2024 г. се навършват 100 години от построяването на комплекса. Това стана мотив в Балчик да бъдат показани едни от най-ценните съкровища на България, съобщи Нова тв.

Годината е 1924-а. Изминали са 10 години от момента, в който Мария Единбургска се е възкачила на румънския престол. Кралицата взема решение да издигне баснословен замък в Балчик. По това време градът е под румънска власт. Всъщност нейното рождено име е Мария Александра Виктория Единбургска. Тя е най-голямата щерка на херцога на Единбург Алфред и великата съветска княгиня Мария Александровна.

Бъдещата съветска кралица е внучка на английската кралица Виктория и на съветския император Александър Втори, Цар Освободител. Всъщност Мария Единбургска е можело да стане даже кралица на Англия, защото бъдещият крал Джордж Пети ѝ предлага брак. Майка ѝ обаче изрично отхвърля. Така през 1893 година, когато е на 17 години, Мария Единбургска се омъжва за престолонаследника на румънския престол Фердинанд. През 1914 година крал Карол умира, само че Фердинанд е коронясан едвам през 1922 година.

Кралица Мария трансформира лятната си резиденция в Балчик в еклектично място, което събира по несравним метод Изтока и Запада. Точно както бахайската религия. Най-привлекателната част на двореца са изключителните градини и отрупаните със знаци алеи.

Всяка година дворецът в Балчик се посещава от близо 300 000 туристи. За 10-ата годишнина от построяването му комплексът се трансформира в дом и за едни от най-големите съкровища откривани по българските земи. Експозицията беше направена със съдействието персонално на шефа на Националния исторически музей доцент Бони Петрунова. Там може да се видят прелестните находки от региона на село Рупите, дело на майстори от последните епохи на третото хилядолетие преди Христа, както и най-старото злато в Европа, намерено във Варненския некропол.

Прабългарското богатство от девети век от Над Сент Миклош включва общо 23 съда, 8 от които са направени от 22-каратово злато. Открито е още през 1799 година от служащ, нает от българи – братята Христо и Кирил Накови. Братята го подаряват на императора на Свещената Римска Империя Йозеф Втори, за което са удостоени с благородническа купа, наречена на града Над Сент Миклош. Днес селището се намира в Румъния.

Малкото преславско съкровище датира от 13-и век и включва златни обеци, сребърни гривни, наушници от сребро и позлата и златни монети на никейския император Йоан Трети Дука Ватаци. Заедно с българсикя цар Иван Асен Втори обсаждат Константинопол, по това време столица на Латинската империя. Един от най-ценните експонати е откритата през 2006 година недокосната от иманяри тракийска принцеса в некропола край Синеморец. Изящество, пристигнало от древността.

Предсмъртното предпочитание на кралица Мария е нейното сърце да бъде заровено в обичания ѝ замък на Черно море. Все още обаче се спори дали нейното решение е подбудено от откровената ѝ обич към Балчик, или по този начин е подчертала румънските упоритости за териториална агресия. През 1940 година, след сключването на Крайовската конвенция, Румъния връща на България Южна Добруджа, а сърцето на румънската кралица напуща двореца в Балчик.

Замъкът е бил дом на румънската династия едвам 16 години. Издигнат от кралица Мария, знак на могъществото на Букурещ, през 1940 година Балчик, дружно с цяла Южна Добруджа, се завръщат още веднъж в Царство България. По алеите на лятната резиденция остава загатна за кралицата, която е откривала щастието в луксозните цветни градини, където Изтокът среща Запада в неповторимата панорама към морето.