Дългосрочната безработица в България за 2024 година е по-висока от средната за ЕС
През 2024 година равнището на безработица за лицата на възраст 15-74 години в Европейски Съюз спада до 5,9 на 100 от работната мощ, което е исторически най-ниско равнище от началото на времевата поредност през 2009 година, регистрира Евростат.
Равнището на дълготрайната безработица като % от работната мощ е 1,9 на 100 през 2024 година Това също е най-ниското равнище от началото на отчитането.
Дългосрочната безработица в България през 2024 година е на равнище 2,2 на 100, което е нищожен спад по отношение на записаното през 2023 година равнище от 2,3 на 100.
Сред страните от Европейски Съюз, Гърция записва най-високото равнище на дълготрайна безработица - 5,4 на 100, следвана от Испания (3,8 на сто) и Словакия (3,5 на сто). Нидерландия (0,5 на сто), Малта (0,7 на сто) и Чехия, Дания и Полша (всички с 0,8 на сто) имат най-ниските равнища на безработица през 2024 г.
По отношение на младежите на възраст от 15 до 24 години, равнището на безработица в Европейски Съюз е 14,9 на 100, което е с 0,4 процентни пункта повече спрямо 2023 година За България Евростат регистрира 12,3 на 100, което е с 0,2 на 100 по-високо от 2023 година.
За другите възрастови групи равнищата на безработица са доста по-ниски през 2024 година и леко понижават спрямо миналата година. За жителите на Европейски Съюз на възраст 25-54 години равнището на безработица е 5,4 на 100 (намаление с 0,1 процентни пункта), до момента в който за тези на възраст 55-74 години е 4,1 на 100 (намаление с 0,2 процентни пункта.)
Общото равнище на безработица измежду лицата на възраст от 15 до 74 години понижава с 0,2 процентни пункта от 6,1 на 100 през 2023 година до 5,9 на 100 през 2024 г.
