Българското семейство оцеляло в ада в Солинген: Това ни беше последният шанс, да скочим от прозореца
През 2024 година българско семейство умира при тенденциозен палеж в немския град Солинген, а друго оцелява по знамение. За първи път пред българска камера застава семейство Костадинчеви, което живее втори живот.
Бтв се връща в Солинген, мястото, в което Катя, Емил, Галя и бебето Емили губят живота си.
Повече от година и половина след онази трагична нощ, опожарената постройка в Солинген е изцяло необитаема, прозорците ѝ са залостени, а мирисът на пепел продължава да се носи във въздуха.
За първи път се срещаме със семейство Костадинчеви, споделя Бтв. Те са съседи и другари на семейство Жилови. В нощта на пожара се избавят, като скачат от третия етаж на горящата постройка.
„ От звуци се събудихме, на бате Кънчо и кака Катя. Викаха, крещяха бягаха. Така се събудихме...след това скочихме през прозореца. До там беше всичко “, споделя Нихат Костадинчев.
„ Нямахме различен късмет. Искахме да излезем на стълбите, само че стълбището гореше към този момент, нямахме късмет. Дете ни беше в ръката, в неговата ръка и това ни беше последният късмет, да скочим от прозореца “, споделя Айше Костадинчева.
В ръцете на Нихат е дребният им наследник. Той увива бебето в одеяло и скача по тил от прозореца на горящото жилище. Като по знамение цялото семейство оцелява. Падат върху паркирана кола. По подигравка на ориста, това се оказва автомобилът на починалото семейство Жилови.
„ До последно чакахме помощ да пристигна, да ни вземат или със стълба или с някакъв трамплин, какво ще е, само че нямаше “, спомня си Нихат.
Следват месеци битка за живота на младото семейство. Нихат изпада в кома, а Айше и бебето претърпяват редица интервенции.
„ Не ми работеше кракът, рамото, не можех да вдишвам. Потрошен бях. И откакто се оправих физически, той и синът ми се опасяваше от мен “, споделя Нихат.
„ Когато стане 2 часа и стартира да плаче и от 1 до 4 той не стопира. В 5 часа той заспива. Всяка вечер. Засега сме у дома. Имаме още интервенции, вървим на психолог “, изяснява Айше.
В разследване на множеството контузии, Нихат не може да продължи да работи, а Айше към момента не може да прегърне сина си, тъй като пръстите на ръцете ѝ отхвърлят.
„ Аз в покривите работих. Не мога да върша същите неща, които преди правех “, споделя Нихат.
Подпалвачът - тогава 39-годишнен немски жител, получава доживотна присъда за четворното ликвидиране и други 21 опита за ликвидиране. При претършуване на дома му са открити запалителна течност, оръжия, опиати, както и нацистка литература. Въпреки подозренията за извънредно десни претекстове и редица митинги на локалната общественост в Солинген, тази версия е отхвърлена.
„ Съдът изключва версията за десноекстремистки претекст, като се базира на цялостния профил на обвинения, съгласно който той не демонстрира политическа ангажираност “, декларира Катарина Кайл от Окръжния съд във Вупертал.
Защитата обаче има своите причини.
„ Тази работа не беше свършена от следствените органи. Всички вероятни индикации за съществуването на такива расистки подбуди да бъдат проследени и да бъдат направени, с цел да има подготвени следствени резултати “, изяснява юрист Радослав Радославов.
„ Доволен съм, че взе присъда доживот. Но не съм удовлетворен по какъв начин си свършиха работата, тъй като доста доказателства криеха... Нацистката основа. 100 % беше това “, споделя Нихат.
Мотивът за закононарушението остава неразбираем. Съдът се базира на психиатрична експертиза, съгласно която причинителят е развил психологично разстройство след години приложимост на амфетамини и други наркотични субстанции.
