През 2024 г. 8,5% от населението на Европейския съюз не

През 2024 година 8,5% от популацията на Европейския съюз не е било в положение да си разреши храна с месо, риба или вегетариански еквивалент всеки втори ден. Това е с 1 процентен пункт по-малко по отношение на 2023 година (9,5%). Това демонстрират оповестените през днешния ден данни на Евростат.

Особено уязвими остават хората, застрашени от беднотия – тези, които живеят с по-малко от 60% от междинния приход в страната си. При тях делът на лишените от питателна храна доближава 19,4% в Европейски Съюз, което е спад с 2,9 пункта по отношение на миналата година. За съпоставяне, измежду хората, които не са изложени на риск от беднотия, този дял е едвам 6,4%.

В България през 2024 година 18,7% от общото население не са могли да си разрешат съответна храна – най-голям дял измежду всички страни членки и за първи път от три години страната заема първото място по този индикатор. Сред хората, застрашени от беднотия у нас, делът на лишените от питателна храна е 37,7%, което слага България на второ място след Словакия (39,8%) и пред Унгария (37,3%). През 2023 година България заемаше трета позиция с 40,2%.

За съпоставяне, през 2007 година, когато страната се причисли към Европейски Съюз, цели 88,5% от българите с най-ниски приходи не са можели да си разрешат съответна храна.

Най-нисък дял на хора в риск от беднотия, които не могат да си обезпечат питателна храна, се регистрира в Кипър (3,5%), следван от Ирландия и Португалия (по 5,1%). Средно за Европейски Съюз разликата сред общото население и хората в риск от беднотия е 10,9 процентни пункта. Най-голяма е вГърция (23,3 п.п.), Словакия (22,7 п.п.) и Унгария (21,8 п.п.), до момента в който България е четвърта с 19 п.п. Най-малка разлика регистрират Кипър (2,3 п.п.), Португалия (2,6 п.п.) и Ирландия (3,3 п.п.).