През 2024 г. 6.3% от хората над 16 години в

През 2024 година 6.3% от хората над 16 години в Европейския съюз не са могли да си разрешат дентални услуги, от които са се нуждаели, заради финансови аргументи, дълги описи с чакащи или прекомерна раздалеченост от доставчиците на дентални услуги. Това демонстрират настоящи данни на Евростат. В България делът на засегнатите е под средноевропейския – 4.5% от българите над 16 година са с неудовлетворени потребности от дентална грижа.



Сред страните в Европейски Съюз делът на хората с непосрещнати потребности от дентални грижи е бил най-голям в Гърция (27.1%), Латвия (16.5%) и Румъния (16.2%). Най-нисък е следен в Малта (0.4%), Германия (0.9%) и Хърватия (1.1%).

Данните на Евростат демонстрират още, че делът на хората, изложени на риск от беднотия, които са съобщили за неудовлетворени потребности от стоматологична помощ през 2024 година, е бил доста по-висок – 13.7%, спрямо каузи на тези, които не са изложени на риск от беднотия – 5.1%. В България надлежно 11.7% от хората в риск от беднотия и 3.2% от тези, които не са имат непосрещнати потребности от дентални грижи.

Подобна наклонност е записана във всички страни от Европейски Съюз. Най-значимите разлики в отчитането на неудовлетворени потребности от дентални грижи са следени в Румъния, където 43.5% от хората, изложени на риск от беднотия, са съобщили за такива неудовлетворени потребности, спрямо 12.6% измежду тези, които не са изложени на риск. За Гърция този дял е надлежно 52.8% измежду изложените на риск от беднотия и 22.7% измежду тези, които не са изложени на риск от беднотия.

Големи разлики са следени и в Латвия и Португалия. За разлика от тях Германия, Малта и Полша записват най-малките разлики сред равнищата на неудовлетворени потребности от дентални грижи измежду хората, изложени на риск от беднотия, и тези, които не са изложени на риск от беднотия, сочат данните на Евростат.