Всеки четвърти млад европеец е работил, докато е учил през 2024 г., сочат данни на Евростат
През 2024 година 25,4 на 100 от младите европейци на възраст сред 15 и 29 години са били заети на работа, до момента в който към момента са учили, сочат данни на Евростат. От останалите 74,6 на 100 71,4 на 100 са били отвън трудовата мощ – не са работили и не са търсили работа, а 3,2 на 100 са търсили работа, до момента в който са били в развой на образование.
Сред страните членки на Европейския съюз най-голям дял на заети учащи младежи през 2024 година е регистриран в Нидерландия – 74,3 на 100. Следват Дания с 56,4 на 100 и Германия с 45,8 на 100. В другия завършек на класацията са Румъния (2,4 на сто), Гърция (6,0 на сто) и Хърватия (6,4 на сто).
Най-висок дял на младежи, които учат и интензивно търсят работа, е регистриран в Швеция – 14,1 на 100, Финландия – 10,0 на 100, и Дания – 9,6 на 100. Най-ниски стойности са регистрирани в Румъния (0,6 на сто), както и в Хърватия, Чехия и Унгария – по 0,8 на 100.
Наблюдават се и разлики по пол.
Сред възрастовата група 15-19 години 74,4 на 100 от дамите и 70,4 на 100 от мъжете остават отвън работната мощ, до момента в който към момента са учили. Това демонстрира, че те са фокусирани най-вече върху образованието в ранните си години. С напредването на възрастта и достигането на възрастовата група 20-24 години, делът отвън работната мощ спада до 30,9 на 100 за дамите и 24,8 на 100 за мъжете, което демонстрира по-голяма интеграция на пазара на труда, наред с просветителните действия. В тази група делът на младежите, заети по време на образованието, е 19,6 на 100 за дамите и 17 на 100 за мъжете.
Във възрастовата група 25-29 години заетостта доближава 62 на 100 за дамите и 71,9 на 100 за мъжете. Тук делът на дамите, които не са заети и не търсят работа по време на образованието си е 16,2 на 100, повече от този на мъжете – 6,9 на 100.
Данните демонстрират, че дамите са склонни да вземат участие повече във официално обучение, в сравнение с мъжете. Въпреки това, когато не учат, е по-малко евентуално те да бъдат заети или да търсят работа, както се вижда от по-ниските равнища на претовареност и по-високия дял на неактивност спрямо мъжете.
За България и Словакия не е оповестена съответна стойност за безработни младежи, които се образоват, защото броят им е прекомерно дребен и не доближава минималния предел за обявяване на статистически данни, прецизира Евростат.
Сред страните членки на Европейския съюз най-голям дял на заети учащи младежи през 2024 година е регистриран в Нидерландия – 74,3 на 100. Следват Дания с 56,4 на 100 и Германия с 45,8 на 100. В другия завършек на класацията са Румъния (2,4 на сто), Гърция (6,0 на сто) и Хърватия (6,4 на сто).
Най-висок дял на младежи, които учат и интензивно търсят работа, е регистриран в Швеция – 14,1 на 100, Финландия – 10,0 на 100, и Дания – 9,6 на 100. Най-ниски стойности са регистрирани в Румъния (0,6 на сто), както и в Хърватия, Чехия и Унгария – по 0,8 на 100.
Наблюдават се и разлики по пол.
Сред възрастовата група 15-19 години 74,4 на 100 от дамите и 70,4 на 100 от мъжете остават отвън работната мощ, до момента в който към момента са учили. Това демонстрира, че те са фокусирани най-вече върху образованието в ранните си години. С напредването на възрастта и достигането на възрастовата група 20-24 години, делът отвън работната мощ спада до 30,9 на 100 за дамите и 24,8 на 100 за мъжете, което демонстрира по-голяма интеграция на пазара на труда, наред с просветителните действия. В тази група делът на младежите, заети по време на образованието, е 19,6 на 100 за дамите и 17 на 100 за мъжете.
Във възрастовата група 25-29 години заетостта доближава 62 на 100 за дамите и 71,9 на 100 за мъжете. Тук делът на дамите, които не са заети и не търсят работа по време на образованието си е 16,2 на 100, повече от този на мъжете – 6,9 на 100.
Данните демонстрират, че дамите са склонни да вземат участие повече във официално обучение, в сравнение с мъжете. Въпреки това, когато не учат, е по-малко евентуално те да бъдат заети или да търсят работа, както се вижда от по-ниските равнища на претовареност и по-високия дял на неактивност спрямо мъжете.
За България и Словакия не е оповестена съответна стойност за безработни младежи, които се образоват, защото броят им е прекомерно дребен и не доближава минималния предел за обявяване на статистически данни, прецизира Евростат.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ