Смъртността като огледало на нацията: между статистиката и човешк...
През 2023 и 2024 година общият коефициент на смъртност в България е надлежно 15,7‰ и 15,6‰, демонстрират данните. Това значи, че за 2023 година в страната са умряли 100 736 души. Въпреки лекото усъвършенстване по отношение на 2018 година (когато коефициентът е бил 16,2‰), България остава с най-високата смъртност в Европа, където междинното равнище за 2023 година е 10,8‰.
През 2024 година детската смъртност у нас доближава исторически най-ниските си равнища — 4,5‰, само че остава 1,5 пъти по-висока от междинното за Европа. Данните демонстрират, че макар напредъка в тази област, разликата със Западна Европа е основна.
Смъртността в България не е просто статистика — тя е огледало на действителността, в която живеем. Зад всеки % стоят човешки животи, фамилии, и ориси, прекратени постоянно прекомерно рано. Това, че сме отпред в Европа по смъртност, не е случайност, а дългогодишно струпване на проблеми: в опазването на здравето, в обществената грижа, в метода ни на живот.
И макар че има дребни проблясъци — да вземем за пример спадът в детската смъртност — те не би трябвало да ни успокояват, а да ни припомнят, че смяната е допустима. Но тя изисква воля, дълготрайни политики и старания освен от институциите, а и от самото общество. Защото животът — изключително в една страна с толкоз капацитет — не би трябвало да се трансформира в нещо толкоз малко и мъчно.
Какво демонстрират тези данни?
Данните, предоставени от Института за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките, обрисуват няколко значими трендове и проблематични зони в демографската и здравната обстановка в България.
Изключително висока обща смъртност
Коефициент на смъртност:
- 2023 година – 15,7‰ (100 736 починали)
- 2024 година – 15,6‰
А междинното за за Европа (2023) – 10,8‰
България обичайно води в Европейски Съюз по смъртност – събитие, което се резервира без значение от слабото усъвършенстване по отношение на 2018 година
Разликата от към 45% по отношение на междинното за Европа демонстрира систематичен проблем – не просто краткотраен демографски резултат или епидемиологичен пик.
Високата смъртност най-вероятно е обвързвана със следните фактори :
- Застаряващо население – най-голям дял на хора над 65 година в Европейски Съюз.
- Лош достъп до опазване на здравето, изключително в дребни и селски обитаеми места.
- Висока заболеваемост от сърдечно-съдови и онкологични заболявания.
- Социално-икономически неравенства – беднотия, неприятни условия на живот, стрес.
Детска смъртност — усъвършенстване, само че закъснение от Европа
За 2024 година – смъртността при децата е 4,5‰, исторически най-ниско за България. Средното за Европейски Съюз обаче е към 3,0‰, по оценки на Eurostat.
Налице е позитивна наклонност — детската смъртност понижава, което приказва за:
- Подобрение в неонаталната и педиатричната грижа.
- Вероятно по-добър достъп до ваксини, здравно обучение и майчино опазване на здравето.
Въпреки това, България остава надалеч зад множеството страни в Европейски Съюз, което алармира:
- Недостатъчен обсег на пренаталната грижа в бедните райони
- Липса на задоволително акушерски фрагменти и съоръжение в някои лечебни заведения
- Влияние на обществени фактори – ниско обучение на майките, беднотия, неприятни хигиенични условия
Дългосрочни последствия
Демографски
Високата смъртност и продължаващият негативен приръст водят до демографски срив.
Това ще докара до понижаване на работоспособното население, стесняване на вътрешния пазар, нараснало натоварване на обществената и здравната система.
Социални и стопански резултати
Високата смъртност и ниската раждаемост основават противоречие сред поколенията, което ще докара до дефицит на работна мощ, увеличени разноски за пенсии и опазване на здравето, неравномерно териториално развиване – обезлюдяване на цели райони.
България, макар известно усъвършенстване, продължава да е на дъното по здравни и демографски индикатори в Европейски Съюз. Високата смъртност (обща и детска) не е инцидентна, а систематичен резултат от неприятно опазване на здравето, социално-икономическо неравноправие, ниска успеваемост на държавни политики по публично здраве.
Основните аргументи
Сърдечно-съдови болести : Включват исхемична болест на сърцето и мозъчен инсулт. Според СЗО, исхемичната болест на сърцето е водеща причина за смъртност в България.
Новообразувания : Основните типове рак, водещи до гибел, са рак на белия дроб и колоректален рак. Очаква се сред 2023 и 2050 година ракът да бъде причина за 21% от преждевременните смъртни случаи (преди 75-годишна възраст) в страната.
Болести на дихателната система : Включват хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и пневмонии. Фактори като тютюнопушене и нечист въздух способстват за високата смъртност от тези болести.
Допълнителни фактори
Застаряващо население: България има един от най-високите дялове на население над 65 години в Европейски Съюз.
Социално-икономически неравенства: Бедността и лимитираният достъп до качествено опазване на здравето в някои райони водят до по-висока смъртност.
Недостатъци в здравната система: Недостиг на медицински личен състав и неравномерно систематизиране на здравните услуги сред градските и селските региони.
ФрогНюз
През 2024 година детската смъртност у нас доближава исторически най-ниските си равнища — 4,5‰, само че остава 1,5 пъти по-висока от междинното за Европа. Данните демонстрират, че макар напредъка в тази област, разликата със Западна Европа е основна.
Смъртността в България не е просто статистика — тя е огледало на действителността, в която живеем. Зад всеки % стоят човешки животи, фамилии, и ориси, прекратени постоянно прекомерно рано. Това, че сме отпред в Европа по смъртност, не е случайност, а дългогодишно струпване на проблеми: в опазването на здравето, в обществената грижа, в метода ни на живот.
И макар че има дребни проблясъци — да вземем за пример спадът в детската смъртност — те не би трябвало да ни успокояват, а да ни припомнят, че смяната е допустима. Но тя изисква воля, дълготрайни политики и старания освен от институциите, а и от самото общество. Защото животът — изключително в една страна с толкоз капацитет — не би трябвало да се трансформира в нещо толкоз малко и мъчно.
Какво демонстрират тези данни?
Данните, предоставени от Института за проучване на популацията и индивида към Българска академия на науките, обрисуват няколко значими трендове и проблематични зони в демографската и здравната обстановка в България.
Изключително висока обща смъртност
Коефициент на смъртност:
- 2023 година – 15,7‰ (100 736 починали)
- 2024 година – 15,6‰
А междинното за за Европа (2023) – 10,8‰
България обичайно води в Европейски Съюз по смъртност – събитие, което се резервира без значение от слабото усъвършенстване по отношение на 2018 година
Разликата от към 45% по отношение на междинното за Европа демонстрира систематичен проблем – не просто краткотраен демографски резултат или епидемиологичен пик.
Високата смъртност най-вероятно е обвързвана със следните фактори :
- Застаряващо население – най-голям дял на хора над 65 година в Европейски Съюз.
- Лош достъп до опазване на здравето, изключително в дребни и селски обитаеми места.
- Висока заболеваемост от сърдечно-съдови и онкологични заболявания.
- Социално-икономически неравенства – беднотия, неприятни условия на живот, стрес.
Детска смъртност — усъвършенстване, само че закъснение от Европа
За 2024 година – смъртността при децата е 4,5‰, исторически най-ниско за България. Средното за Европейски Съюз обаче е към 3,0‰, по оценки на Eurostat.
Налице е позитивна наклонност — детската смъртност понижава, което приказва за:
- Подобрение в неонаталната и педиатричната грижа.
- Вероятно по-добър достъп до ваксини, здравно обучение и майчино опазване на здравето.
Въпреки това, България остава надалеч зад множеството страни в Европейски Съюз, което алармира:
- Недостатъчен обсег на пренаталната грижа в бедните райони
- Липса на задоволително акушерски фрагменти и съоръжение в някои лечебни заведения
- Влияние на обществени фактори – ниско обучение на майките, беднотия, неприятни хигиенични условия
Дългосрочни последствия
Демографски
Високата смъртност и продължаващият негативен приръст водят до демографски срив.
Това ще докара до понижаване на работоспособното население, стесняване на вътрешния пазар, нараснало натоварване на обществената и здравната система.
Социални и стопански резултати
Високата смъртност и ниската раждаемост основават противоречие сред поколенията, което ще докара до дефицит на работна мощ, увеличени разноски за пенсии и опазване на здравето, неравномерно териториално развиване – обезлюдяване на цели райони.
България, макар известно усъвършенстване, продължава да е на дъното по здравни и демографски индикатори в Европейски Съюз. Високата смъртност (обща и детска) не е инцидентна, а систематичен резултат от неприятно опазване на здравето, социално-икономическо неравноправие, ниска успеваемост на държавни политики по публично здраве.
Основните аргументи
Сърдечно-съдови болести : Включват исхемична болест на сърцето и мозъчен инсулт. Според СЗО, исхемичната болест на сърцето е водеща причина за смъртност в България.
Новообразувания : Основните типове рак, водещи до гибел, са рак на белия дроб и колоректален рак. Очаква се сред 2023 и 2050 година ракът да бъде причина за 21% от преждевременните смъртни случаи (преди 75-годишна възраст) в страната.
Болести на дихателната система : Включват хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и пневмонии. Фактори като тютюнопушене и нечист въздух способстват за високата смъртност от тези болести.
Допълнителни фактори
Застаряващо население: България има един от най-високите дялове на население над 65 години в Европейски Съюз.
Социално-икономически неравенства: Бедността и лимитираният достъп до качествено опазване на здравето в някои райони водят до по-висока смъртност.
Недостатъци в здравната система: Недостиг на медицински личен състав и неравномерно систематизиране на здравните услуги сред градските и селските региони.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ