България с най-много болнични легла в ЕС спрямо населението си, но с най- малко - за дългосрочни грижи
През 2023 година България е преди всичко в Европейския съюз по брой кревати по отношение на популацията си - със приблизително 864 болнични кревати на 100 000 души, само че е последно по брой кревати за дълготрайни грижи - приблизително 26 на 10 000 души, сочат данните на Евростат.
С 511 болнични кревати е разполагал Европейски Съюз на 100 000 души през 2023 година, което е дребен спад по отношение на 516, регистрирани през 2022 година Това понижение е по-изразено спрямо 2013 година, когато междинната стойност за Европейски Съюз е била 557. Когато се преглежда тази еволюция, е значимо да се означи, че научното и софтуерното развиване е съкратило междинната дълготрайност на престоя при доста болнични процедури или ги е заменило с амбулаторни или дневни други възможности, показва Евростат.
България регистрира най-високо съответствие по отношение на размера на популацията си - със приблизително 864 болнични кревати на 100 000 души, следвана от Германия (766), Румъния (728), Австрия (660) и Унгария (651).
В Швеция (187), Нидерландия (231), Дания (233), Финландия (260), Испания (288), Ирландия (289) и Кипър (298) пък се регистрират минимум кревати по отношение на популацията на страните.
По отношение на леглата за дълготрайни медицински грижи през 2023 година най-високите равнища са регистрирани в Нидерландия - 1400 кревати за дълготрайни грижи на 100 000 души, Швеция - 1315, и Белгия - 1250.
Гърция - 20 кревати за дълготрайни грижи на 100 000 души, и България - 26, са записали най-ниските равнища, следвани от Полша - 222.
Силви Кирилов: Здравната ни система, с всичките ѝ дефекти, е извънредно налична
Проблемите в опазването на здравето не може да се вземат решение на парче
С 511 болнични кревати е разполагал Европейски Съюз на 100 000 души през 2023 година, което е дребен спад по отношение на 516, регистрирани през 2022 година Това понижение е по-изразено спрямо 2013 година, когато междинната стойност за Европейски Съюз е била 557. Когато се преглежда тази еволюция, е значимо да се означи, че научното и софтуерното развиване е съкратило междинната дълготрайност на престоя при доста болнични процедури или ги е заменило с амбулаторни или дневни други възможности, показва Евростат.
България регистрира най-високо съответствие по отношение на размера на популацията си - със приблизително 864 болнични кревати на 100 000 души, следвана от Германия (766), Румъния (728), Австрия (660) и Унгария (651).
В Швеция (187), Нидерландия (231), Дания (233), Финландия (260), Испания (288), Ирландия (289) и Кипър (298) пък се регистрират минимум кревати по отношение на популацията на страните.
По отношение на леглата за дълготрайни медицински грижи през 2023 година най-високите равнища са регистрирани в Нидерландия - 1400 кревати за дълготрайни грижи на 100 000 души, Швеция - 1315, и Белгия - 1250.
Гърция - 20 кревати за дълготрайни грижи на 100 000 души, и България - 26, са записали най-ниските равнища, следвани от Полша - 222.
Силви Кирилов: Здравната ни система, с всичките ѝ дефекти, е извънредно налична
Проблемите в опазването на здравето не може да се вземат решение на парче
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ