През 2023 г., за която са последните публикувани подробни данни

През 2023 година, за която са последните оповестени подробни данни на европейската статистика, общите разноски за опазване на здравето в Европейски Съюз спадат с 0,3 пр.п по отношение на 2022 година и към този момент са тъкмо 10% от Брутният вътрешен продукт. В България те нарастват с 0,28 пр.п, достигайки 7,92% от Брутният вътрешен продукт. Това на процедура значи, че усилваме средствата, които харчим за здраве - както през механизмите на осигурителния институт, по този начин и от джоба си.

Средното равнище на разноските в съюза за последните 5 години демонстрира стабилизация на равнището отпреди пандемията от към 9,9-10% от Брутният вътрешен продукт, движено главно от огромните разноски на страни като Германия, Франция и Австрия. У нас се вижда, въпреки и слаба, наклонност към растеж на разноските по отношение на стопанската система и доближаване, въпреки и постепенно, към междинното европейско равнище.

Данните за общите разноски за опазване на здравето на страните от съюза също дават скъпа информация за това какъв запас отделят те за обезпечаване на тази основна услуга. Над междинното равнище харчат 6 страни, като отчетливо повече отделят Германия, Франция и Австрия - едни от най-големите стопански системи на Европейски Съюз. През 2023 година към този момент 10 страни имат по-нисък разход от България - не просто не сме на опашката, само че и приближаваме равнището на разноските на страни като Гърция, Чехия и Италия като съотнесено към размера на стопанските системи им. В номинално изражение общите разноски в България достигат7,5 милиарда евро през 2023 година и към 2084 евро на човек от популацията по паритет на покупателната дарба (при приблизително 3,8 хиляди евро в ЕС).

Ако разгледаме и какво се случва сред последните две години, ще забележим и че разноските се усилват по-значимо с изключение на в България, и в страни като Финландия (0,73 пр.п), Ирландия (0,56 пр.п) и Естония (0,53 пр.п). Спад означават 17 страни, по-забележим в Германия (-0,71 пр.п), Латвия (-0,82 пр.п) и Португалия (-0,.52 пр.п). Предварителните данни за 2024 година обаче сочат, че Германия и Австрия не съумяват да удържат разноските стабилно, което значи, че е доста евентуално за 2024 година междинния дял на здравните разноски да се усили за целия Европейски Съюз.

За да обобщим - харчим по-малко за здраве от междинното равнище в Европейски Съюз, само че е добре да спрем с описа по какъв начин парите все са малко и не доближават и да мислим къде отиват тези средства и какво реализираме с тях. Болничната помощ и лекарствените средства не престават да господства за сметка на предварителната защита, профилактиката, извънболничната и дълготрайната грижа; заплащането за качество и резултати е мираж, а пациентите се лутат в опит да се ориентират сами къде и по какъв начин да се лекуват. Посоката за усъвършенстване е ясна, само че дали ще има воля и общо схващане за смяна следва да забележим.

Авторът  е икономист във фондация " Институт за пазарна стопанска система " от 2018 година с ползи в региона на опазването на здравето, образованието, обществените предприятия и фискалната политика. Преди това е била основен експертен помощник във Фискалния съвет към Народното събрание и държавен специалист в дирекция " Бюджет " на Министерството на финансите. Автор е на редица стопански проучвания и разбори и е стопански помощник на Правната стратегия на Института. Завършила е интернационалните стопански връзки в УНСС, лекар е по стопанска система от 2009 година с тематика на дисертационния труд " Прехвърляне на действия (outsourcing) в интернационалния бизнес ".

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана