Милиарди на шелфа. Русия засилва запасите си от стратегическа суровина
През 2023 година в Русия бяха открити 30 залежи на въглеводороди, най-големите в шелфа на Каспийско море и в региона на Оренбург. Запасите от петрол и кондензат могат да се усилят надлежно с 470 милиона тона и 630 милиарда кубически метра. Въпреки намаляването на вложенията в геоложки изследвания, откритото съвсем изцяло покрива потреблението на сила за настоящата година.
Голямо находище - наречено “Маганов ” - със ресурси от 8,4 милиона тона петрол и 136 милиарда кубически метра газ е намерено от експерти на “Лукойл ” в шелфа на Каспийско море. Друг, междинен - “Орлов ” - със 7,5 милиона тона петрол е открит от " Газпром петрол " в Оренбургска област. Останалите са дребни или доста дребни.
Според изчисленията на ведомството до края на годината въглеводородните ресурси на страната ще бъдат попълнени с 470 милиона тона петрол и 630 милиарда кубически метра газ. Тези размери покриват по-голямата част от разноските през 2023 година Според вицепремиера Александър Новак общият годишен рандеман на нефт ще бъде 527 милиона тона, а добивът на газ ще бъде 642 милиарда кубически метра.
В същото време разноските за геоложки изследвания се оказаха по-малко от предстоящото. В началото на годината бяха оповестени 78,5 милиарда рубли, само че в края на интервала минните компании ще похарчат към 63 милиарда рубли - 80% от проекта. През 2022 година за това са изхарчени 62,7 милиарда
Експертите изясняват слабия напредък с появяването на проблеми в промишлеността. Така водещият специалист на Фонда за национална енергийна сигурност Игор Юшков акцентира, че с отдръпването на западните сътрудници Русия е принудена да разчита единствено на личните си сили. „ Адаптирането към глобите изисква доста пари ", отбелязва той. „ Трябва да си осигурим флот - те се пробват да ни притиснат с таван на цените, употребявайки тъкмо стадия на превозване - и да възстановим финансовите интервенции и да търсим нови търговци и да влагат в заменяне на вноса. Ако преди беше допустимо да се повери сондажът на обслужваща компания, в този момент би трябвало да организираме всичко сами. Следователно в този момент не е най-хубавото време за вложение в геоложки изследвания. Компаниите обаче харчат много в тази област ”, разкрива специалистът.
Анализаторите изясняват, че откриването на нови ресурси не се отразява на цената на ресурса. От момента на взимане на капиталовото решение за разработка до приемането на продукта в най-хубавия случай ще минат една-две години. „ Това се случва, когато се открие разпространяване на дребни залежи към огромно “, изяснява Юшков. В този случай остава единствено да се пробие бунар и да се свърже със съществуваща тръба. По-трудно е с изолираните залежи. Там би трябвало да изградят инфраструктура от нулата, в това число пътища за достъп и тръбопроводи. Това лишава пет до седем години работа.
„ Например „ Роснефт “ стартира да извършва плана „ Восток Ойл “ още преди пандемията от ковид, а първите доставки ще стартират през 2024 година Инвестиционният цикъл на петролната промишленост е дълъг “, споделя специалистът.
Новите залежи са нужни най-вече за попълване на индустриалните размери. Ако изследването стартира след естественото привършване на старите ресурси, ще има дълго спиране на производството. Ето за какво фирмите в никакъв случай не стопират да търсят.
Размерът на средствата за геоложко изследване се дефинира в сходство с ресурсната база, която би трябвало да бъде попълнена, и препоръчаната работа. „ Всичко зависи от това дали е първично търсене, сеизмично изследване или сондиране - най-скъпият способ “, споделя Юшков. Освен това сезонността е доста значима за някои райони. Транспортирането до Източен Сибир се прави през зимата, а сондирането на арктическия шелф е допустимо единствено през късия летен интервал - най-вече от юни до октомври.
Напоследък ползата към геоложките изследвания понижава. Потребителите на находищата не се интересуват от създаването на нови планове на фона на съкращенията на добива от страните от ОПЕК+. Покачването на цените също оказва отрицателно въздействие. През последната година цените за “Уралс ” варираха от 50 до 80 $ за барел. При такова разпространяване на цените фирмите мъчно могат да преценяват приходите и периода на погашение, прецизира Юшков.
Друг ограничителен фактор е влошеното качество на ресурсната база по света. Тоест, най-големите и комфортни залежи към този момент са открити, експлоатират се и даже са влезнали в стадий на естествено привършване. Всяко последващо е или надалеч от инфраструктурата, или е с труднодостъпни ресурси, което значи, че е скъпо за разработка.
" Трябва да произвеждаме в по-сложни райони, като Сибир, Сахалин, Ямал, Гидан и Таймир, където би трябвало да харчим повече за изследване. Поддържането на размера на финансирането на същото равнище не е елементарно заради зависимостта от вносно съоръжение модернизации, чийто дял към момента е 70-90%. В същото време междинният размер на откритите залежи в света понижава. Сега е единствено към 14 милиона тона петролен еквивалент ", споделя Александър Тимофеев, доцент от катедрата по стопанска система на Руския стопански университет " Плеханов ".
В тази връзка откритите запаси ще погъделичкат нервите на американските сенатори, сигурен съм, че Александър Арски, претендент на икономическите науки, доцент от катедрата по логистика на Финансовия университет към държавното управление на Русия. По-специално, съгласно него, новите размери ще бъдат по-лесни за изпращане на изток и за потребление в взаимни планове с Казахстан, Узбекистан и Туркменистан
Превод: В. Сергеев
Голямо находище - наречено “Маганов ” - със ресурси от 8,4 милиона тона петрол и 136 милиарда кубически метра газ е намерено от експерти на “Лукойл ” в шелфа на Каспийско море. Друг, междинен - “Орлов ” - със 7,5 милиона тона петрол е открит от " Газпром петрол " в Оренбургска област. Останалите са дребни или доста дребни.
Според изчисленията на ведомството до края на годината въглеводородните ресурси на страната ще бъдат попълнени с 470 милиона тона петрол и 630 милиарда кубически метра газ. Тези размери покриват по-голямата част от разноските през 2023 година Според вицепремиера Александър Новак общият годишен рандеман на нефт ще бъде 527 милиона тона, а добивът на газ ще бъде 642 милиарда кубически метра.
В същото време разноските за геоложки изследвания се оказаха по-малко от предстоящото. В началото на годината бяха оповестени 78,5 милиарда рубли, само че в края на интервала минните компании ще похарчат към 63 милиарда рубли - 80% от проекта. През 2022 година за това са изхарчени 62,7 милиарда
Експертите изясняват слабия напредък с появяването на проблеми в промишлеността. Така водещият специалист на Фонда за национална енергийна сигурност Игор Юшков акцентира, че с отдръпването на западните сътрудници Русия е принудена да разчита единствено на личните си сили. „ Адаптирането към глобите изисква доста пари ", отбелязва той. „ Трябва да си осигурим флот - те се пробват да ни притиснат с таван на цените, употребявайки тъкмо стадия на превозване - и да възстановим финансовите интервенции и да търсим нови търговци и да влагат в заменяне на вноса. Ако преди беше допустимо да се повери сондажът на обслужваща компания, в този момент би трябвало да организираме всичко сами. Следователно в този момент не е най-хубавото време за вложение в геоложки изследвания. Компаниите обаче харчат много в тази област ”, разкрива специалистът.
Анализаторите изясняват, че откриването на нови ресурси не се отразява на цената на ресурса. От момента на взимане на капиталовото решение за разработка до приемането на продукта в най-хубавия случай ще минат една-две години. „ Това се случва, когато се открие разпространяване на дребни залежи към огромно “, изяснява Юшков. В този случай остава единствено да се пробие бунар и да се свърже със съществуваща тръба. По-трудно е с изолираните залежи. Там би трябвало да изградят инфраструктура от нулата, в това число пътища за достъп и тръбопроводи. Това лишава пет до седем години работа.
„ Например „ Роснефт “ стартира да извършва плана „ Восток Ойл “ още преди пандемията от ковид, а първите доставки ще стартират през 2024 година Инвестиционният цикъл на петролната промишленост е дълъг “, споделя специалистът.
Новите залежи са нужни най-вече за попълване на индустриалните размери. Ако изследването стартира след естественото привършване на старите ресурси, ще има дълго спиране на производството. Ето за какво фирмите в никакъв случай не стопират да търсят.
Размерът на средствата за геоложко изследване се дефинира в сходство с ресурсната база, която би трябвало да бъде попълнена, и препоръчаната работа. „ Всичко зависи от това дали е първично търсене, сеизмично изследване или сондиране - най-скъпият способ “, споделя Юшков. Освен това сезонността е доста значима за някои райони. Транспортирането до Източен Сибир се прави през зимата, а сондирането на арктическия шелф е допустимо единствено през късия летен интервал - най-вече от юни до октомври.
Напоследък ползата към геоложките изследвания понижава. Потребителите на находищата не се интересуват от създаването на нови планове на фона на съкращенията на добива от страните от ОПЕК+. Покачването на цените също оказва отрицателно въздействие. През последната година цените за “Уралс ” варираха от 50 до 80 $ за барел. При такова разпространяване на цените фирмите мъчно могат да преценяват приходите и периода на погашение, прецизира Юшков.
Друг ограничителен фактор е влошеното качество на ресурсната база по света. Тоест, най-големите и комфортни залежи към този момент са открити, експлоатират се и даже са влезнали в стадий на естествено привършване. Всяко последващо е или надалеч от инфраструктурата, или е с труднодостъпни ресурси, което значи, че е скъпо за разработка.
" Трябва да произвеждаме в по-сложни райони, като Сибир, Сахалин, Ямал, Гидан и Таймир, където би трябвало да харчим повече за изследване. Поддържането на размера на финансирането на същото равнище не е елементарно заради зависимостта от вносно съоръжение модернизации, чийто дял към момента е 70-90%. В същото време междинният размер на откритите залежи в света понижава. Сега е единствено към 14 милиона тона петролен еквивалент ", споделя Александър Тимофеев, доцент от катедрата по стопанска система на Руския стопански университет " Плеханов ".
В тази връзка откритите запаси ще погъделичкат нервите на американските сенатори, сигурен съм, че Александър Арски, претендент на икономическите науки, доцент от катедрата по логистика на Финансовия университет към държавното управление на Русия. По-специално, съгласно него, новите размери ще бъдат по-лесни за изпращане на изток и за потребление в взаимни планове с Казахстан, Узбекистан и Туркменистан
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ