През 2023 г. се очаква забавяне на растежа на БВП

През 2023 година се чака закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1,8 на 100, под въздействие на влошени условиа на финансиране и в среда на възходящи лихвени проценти, а инфлацията ще се намали до 5.6%. Това плануват икономистите на Министерство на финасите, създали, оповестена на уеб страницата на ведомството. Още по тематиката 30 яну 2023 Ръст на Брутният вътрешен продукт През 2022 година действителният напредък на Брутният вътрешен продукт на България доближи 3.4% при предстоящо от 2.9% в есенната прогноза. По-високият напредък се дължеше на устойчиво повишаване на потреблението на семействата. Очакванията за закъснение в растежа на потребителските разноски през втората половина на годината, в резултат на по-слабото повишаване на действителния наличен приход, не се сбъднаха, написа в прогнозата. Очакванията за закъснение на Брутният вътрешен продукт през актуалната година ще се дължи на потреблението, износа и изменението на запасите. Нарастването на частното ползване ще бъде подкрепено от растежа на действителния наличен приход, само че ще се забави по отношение на 2022 година в синхрон с по-слабото повишаване на заетостта и на заемите за семействата. Растежът на потреблението на държавното управление също се чака да е по-слаб по отношение на 2022 година В същото време вложенията в главен капитал ще набъбнат, подкрепени от обществените вложения. Частните вложения ще продължат да бъдат потиснати заради високата неустановеност и утежняване на изискванията за финансиране. Изменението на запасите имаше позитивен принос за растежа на Брутният вътрешен продукт през последните две години, само че в прогнозния интервал се чака приносът да е неурален. Растежът на износа ще се забави значително, заради по-слабото външно търсене. Това ще се отрази и в по-силен негативен принос на чистия експорт към изменението на Брутният вътрешен продукт. В останалите години от прогнозния интервал повишението на доверието измежду икономическите сътрудници ще поддържа повишаването на потреблението на семействата и частните и вложения. В резултат, растежът на Брутният вътрешен продукт ще бъде сред 3-3.3%. Пазар на труда През 2022 година темпът на напредък на заетите лица се форсира до 1.3% след отпадането на всички ограничаващи ограничения против COVID-19. Този ритъм е оценен да се забави до 0.4% през 2023 година в сходство с упованията за изцяло ограничение на икономическата интензивност в страната, подбудено от провокациите във външната среда. Коефициентът на безработица за 2023 година е оценен на 4.1%, като до края на прогнозния интервал се чака да се намали до 3.8%. След значителното покачване на компенсацията на един нает от 18.4% през 2022 година, номиналният напредък на индикатора ще се забави до 11.5% през 2023 година в сходство с предстоящото закъснение на инфлационните процеси в страната, ограничението на икономическата интензивност, както и плануваното по-слабо нарастване на разноските за труд в обществения бранш. Нарастването на приходите ще остане релативно високо и през 2024 година, след което ще се забави с по-голяма стъпка. Инфлацията От последното тримесечие на 2022 година се следи закъснение на инфлационните процеси в страната, обвързвано най-много с наклонността на понижение на интернационалните цени на енергийните артикули и другите първични материали, която се чака да продължи до края на прогнозния небосвод. Средногодишната инфлация, съгласно ХИПЦ, се чака да се намали от 13.0% през 2022 година до 8.7% през 2023 година През идващите години прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като цените на енергийните артикули ще регистрират спад. Компонентите на базисната инфлация ще имат водещ принос за покачването на общия ХИПЦ. Дефицитът по настоящата сметка През прогнозния интервал се чака опазване на устойчивата външна позиция на страната. Дефицитът по настоящата сметка ще се резервира без основни промени през 2023 година, след което ще се усили през 2024 година, движен главно от изпреварващото повишаване на вноса по отношение на износа на артикули. Към края на интервала се чака салдото да е негативен в размер на към 2% от Брутният вътрешен продукт. Кредитът за частния бранш набъбна с 12.7% през 2022 година вследствие на мощно търсене на заемни запаси от страна на предприятията и семействата. Темпът на кредитиране остана относително висок и при започване на 2023 година, само че до края на годината се чака да се забави паралелно с по-ниския стопански напредък, а растежът общо на вземанията от неправителствения бранш да доближи 9%. До края на прогнозния интервал вземанията от предприятия ще останат релативно постоянни, повлияни както от осъществяването на дейностите от НПВУ, по този начин и от ускоряващо се повишаване на частните вложения. От своя страна, вземанията от семейства ще се забавят през целия интервал. Вземанията от неправителствения бранш в края на 2026 година ще набъбнат с 8.2%. Изготвен е и различен макроикономически сюжет, отчитащ евентуални опасности пред прогнозата. В него се преглежда вид на по-слабо външно търсене и по-голямо намаляване на интернационалните цени на суровините. В резултат от направената симулация и употребяваните допускания, растежът на Брутният вътрешен продукт би бил по-нисък по отношение на главния сюжет през 2023 и 2024 година, след което леко ще се увеличи. Нивото на Брутният вътрешен продукт по непрекъснати цени в различния сюжет ще остане по-ниско по отношение на базовия до края на прогнозния пeриод. Инфлацията леко ще се увеличи през 2023 година вследствие на обезценяването на еврото по отношение на $, само че ще остане по-ниска по отношение на базовия сюжет в интервала 2024–2026 г.