МФ очаква през 2023 г. икономиката да нарасне с 1,8 на сто, а инфлацията да се понижи до 5,6 на сто в края на годината
През 2023 година се чака закъснение на растежа на Брутният вътрешен продукт до 1,8 на 100, като ще пристигна по линия на потреблението, износа и изменението на запасите. Това написа в Пролетна макроикономическа прогноза 2023 година на Министерството на финансите оповестена на уеб страницата на институцията.
През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,3 на 100. Отслабването на инфлационния напън ще докара до по-високо повишаване на потреблението на семействата. Повишението на търсенето ще се отрази позитивно и на частната капиталовата интензивност, а растежът на обществените вложения ще остане висок. Под въздействие на подобряващата се външна среда растежът на износа на артикули и услуги ще се форсира, а негативният принос на чистия експорт към растежа на Брутният вътрешен продукт ще се свие по отношение на 2023 година
През 2025–2026 година се чака Брутният вътрешен продукт да се повипи надлежно с 3,2 на 100 и 3 на 100. МФ предвиждат закъснение в повишаването на вложенията, дължащо се на тези в обществения бранш, до момента в който при частните ще има ускоряване, обвързвано с понижение на несигурността и нарастване на търсенето. Частното ползване ще нараства с ритъм, непосредствен до дълготрайната междинна големина. В сходство с динамичността на външната среда се предвижда ускорено повишаване на износа на артикули и услуги през 2025 година, последвано от леко закъснение на растежа в края на интервала. Темпът на повишаване на вноса ще остане по-висок, само че негативният принос към изменението на Брутният вътрешен продукт ще се свие.
Очакването за траекторията на стопански напредък предопределя и прогнозата за динамичността на трудовия пазар през 2023–2026 година
След като през 2022 година се наблюдаваше възобновяване на заетостта след отпадането на всички ограничаващи ограничения против КОВИД-19, за 2023 година се чака годишният растеж на заетостта да се забави до 0,4 на 100. Основният мотив за по-ниския напредък на заетостта по отношение на миналата година е цялостното закъснение на растежа на българската стопанска система. Украинските имигранти, потърсили леговище в страната, се чака да не окажат огромно въздействие върху динамичността на заетостта (към края на март броят на украинците, останали в България е под 50 хиляди души, в това число дребни деца).
През идната, 2024 година, дружно с ускоряването на растежа на българската стопанска система, се чака повишаване на растежа на броя на заетите с 0,7 на 100 предвижда МФ. През годината се чака също броят на заетите да надвиши тяхното ниво, записано през 2019 година, последната преди КОВИД-19. Коефициентът на претовареност на популацията (възрастова група 15-64) се чака да доближи към 73 на 100 или с 3 процентни пункта (пр.п.) над цената на индикатора за 2019 година
През 2025 и 2026 година българската стопанска система ще продължи да нараства с релативно високи темпове, само че все пак растежът на заетостта ще се забави. Търсенето на трудов запас ще продължи да бъде високо, само че опциите за екстензивно увеличение на предлагането на труд от ден на ден ще бъдат лимитирани (основно заради неподходящите демографски процеси в страната). Коефициентът на претовареност на популацията (15–64) се чака да доближи към 75 на 100 към края на прогнозния интервал.
Успоредно с повишаването на заетостта се чака безработицата в страната да следва непрекъсната наклонност на понижение. Все отново, упованията са темповете на понижение да са релативно ниски, защото от ден на ден са лимитирани опциите за преход от безработица към претовареност без спомагателни ограничения и стратегии за повишение на вероятността на реализация на твърдото ядро безработни, които като цяло са без избрана подготовка и даже без приключена степен на обучение, по-висока от главното. Според прогнозата коефициентът на безработица за 2023 година ще е 4,1 на 100 (с 0,2 пр.п. по-нисък по отношение на миналата година), а към края на прогнозния интервал ще е намалял до 3,8 на 100.
Инфлацията в края на 2023 година се чака да се намали до 5,6 на 100, а средногодишната да бъде 8,7 на 100. В най-голяма степен забавянето ще се дължи на доста понижение на приносите на групите храни и енергийни артикули, като последните се чака да имат даже лек спад в цените в края на годината. Очакваното понижение в интернационалните цени на суровините през целия планиран интервал ще забави базисната инфлация, както и нейните съставни елементи, а точно неенергийните промишлени артикули и услугите. Поради плануваното повишаване на вътрешното търсене обаче, както и на разноските за труд, двете групи ще образуват значителен принос към общата инфлация в страната. През февруари показателят на потребителските цени бе нагоре нагоре с 16 на 100 по отношение на същия месец на 2022 година
През 2024 година прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще доближи 3,2 на 100, а средногодишната – 3,8 на 100. Енергийните артикули ще имат негативен принос към инфлацията до края на прогнозния небосвод.
През 2025 и 2026 година средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, надлежно до 2,8 и 2,2 на 100.
През 2023 година се чака дефицитът по настоящата сметка (отразяваш интернационалната търговия, бел. ред) на страната да остане към 0,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт без обилни промени при обособените съставни елементи.
Номиналните растежи на износа и на вноса на артикули и услуги ще бъдат съвсем изравнени, само че темповете ще се забавят значително по отношение на 2022 година, заради почналия спад на интернационалните цени и упования стеснен напредък на търговията в количествено изражение. При търговията със артикули, изпреварващото повишаване на действителния импорт по отношение на износа ще бъде обезщетено от позитивни условия на търговия.
Търговският недостиг ще се увеличи в стойностно изражение, само че ще има усъвършенстване като условен дял, заради по-силното номинално повишаване на Брутният вътрешен продукт. Очакваното закъснение на икономическата интензивност в главните ни сътрудници и низходящата динамичност в цените ще се отрази и в по-ниски растежи на приходите от туристически и транспортни услуги. Излишъкът по публикация „ Услуги “ ще се намали като % от Брутният вътрешен продукт. Общото салдо при стоките и услугите ще остане позитивно, при негативен баланс по доходните публикации.
През 2024 година се чака нарастване на недостига по настоящата сметка до 1,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Вносът на артикули и услуги ще нарасне по-бързо от износа, като динамичността ще се предопределя от търговията със артикули. Подобрението на външната среда ще се отрази в по-висок напредък на износа на артикули, само че ускореното вътрешно търсене ще е причина за изпреварващо повишаване на вноса и разгръщане на комерсиалния недостиг.
През първите два месеца на 2023 година растежът на заема за частния бранш остана релативно висок (12,4 на 100 в края на февруари). До края на годината темпът му ще се забави, като това ще се случи по едно и също време при вземанията от предприятия и от семейства. Влияние за това ще окажат забавянето на икономическия напредък, предстоящото повишение на лихвените проценти по заемите, вследствие на преноса на паричната политика на ЕЦБ, както и в по-малка степен на влизането в действие на по-високите равнища на антицикличния финансов буфер, избрани от Българска народна банка. Общо вземанията от неправителствения бранш ще набъбнат с 9 на 100, считат във финансовото министерство.
Вземанията от предприятия ще се усилят със 7,2 на 100, като по-ниският им ритъм на повишаване ще бъде за сметка на доста намаляване на растежа на овърдрафта и по-бавно нарастване на краткосрочните заеми. Вземанията от семейства ще набъбнат с 11,7 на 100.
През 2024 година вземанията от неправителствения бранш ще ускорят повишаването си до 9,3 на 100, водени от по-висок напредък на вземанията от предприятия. Очаква се те да бъдат позитивно повлияни от осъществяването на НПВУ, както и от позитивен растеж на частните вложения. В края на 2024 година вземанията от предприятия ще набъбнат със 7,9 на 100. Вземанията от семейства леко ще се забавят до 11,2 на 100, като ще бъдат подкрепени от по-високия растеж на частното ползване.
През интервала 2025–2026 година вземанията от семейства ще продължат да се забавят и в края на 2026 година ще набъбнат с 8,9 на 100. Вземанията от нефинансови предприятия ще запазят релативно постоянен ритъм на напредък до края на прогнозния интервал, който тогава ще доближи 7,7 на 100. Общо вземанията от частния бранш ще се забавят гладко до края на прогнозния интервал и в края на 2026 година годишният им напредък ще доближи 8,2 на 100.
Експертите на финансовото министерство са създали и различен, по-неблагоприятен сюжет за стопанската система на страната. Повече от година след началото на войната на Руската федерация в Украйна интернационалната икономическа конюнктура остава несигурна и мъчно предвидима, показват от ведомството.
В различния макроикономически сюжет е прегледан вид на по-неблагоприятна динамичност на външното търсене и по-голям спад на цените на интернационалните първични материали по отношение на базовия сюжет. В него те плануват по-малък растеж на Брутният вътрешен продукт на страната сред 0,5 и 0,1 пр.п., по-малък импорт и експорт и увеличение на недостига по настоящата сметка на платежния баланс.
През 2024 година растежът на Брутният вътрешен продукт ще се форсира до 3,3 на 100. Отслабването на инфлационния напън ще докара до по-високо повишаване на потреблението на семействата. Повишението на търсенето ще се отрази позитивно и на частната капиталовата интензивност, а растежът на обществените вложения ще остане висок. Под въздействие на подобряващата се външна среда растежът на износа на артикули и услуги ще се форсира, а негативният принос на чистия експорт към растежа на Брутният вътрешен продукт ще се свие по отношение на 2023 година
През 2025–2026 година се чака Брутният вътрешен продукт да се повипи надлежно с 3,2 на 100 и 3 на 100. МФ предвиждат закъснение в повишаването на вложенията, дължащо се на тези в обществения бранш, до момента в който при частните ще има ускоряване, обвързвано с понижение на несигурността и нарастване на търсенето. Частното ползване ще нараства с ритъм, непосредствен до дълготрайната междинна големина. В сходство с динамичността на външната среда се предвижда ускорено повишаване на износа на артикули и услуги през 2025 година, последвано от леко закъснение на растежа в края на интервала. Темпът на повишаване на вноса ще остане по-висок, само че негативният принос към изменението на Брутният вътрешен продукт ще се свие.
Очакването за траекторията на стопански напредък предопределя и прогнозата за динамичността на трудовия пазар през 2023–2026 година
След като през 2022 година се наблюдаваше възобновяване на заетостта след отпадането на всички ограничаващи ограничения против КОВИД-19, за 2023 година се чака годишният растеж на заетостта да се забави до 0,4 на 100. Основният мотив за по-ниския напредък на заетостта по отношение на миналата година е цялостното закъснение на растежа на българската стопанска система. Украинските имигранти, потърсили леговище в страната, се чака да не окажат огромно въздействие върху динамичността на заетостта (към края на март броят на украинците, останали в България е под 50 хиляди души, в това число дребни деца).
През идната, 2024 година, дружно с ускоряването на растежа на българската стопанска система, се чака повишаване на растежа на броя на заетите с 0,7 на 100 предвижда МФ. През годината се чака също броят на заетите да надвиши тяхното ниво, записано през 2019 година, последната преди КОВИД-19. Коефициентът на претовареност на популацията (възрастова група 15-64) се чака да доближи към 73 на 100 или с 3 процентни пункта (пр.п.) над цената на индикатора за 2019 година
През 2025 и 2026 година българската стопанска система ще продължи да нараства с релативно високи темпове, само че все пак растежът на заетостта ще се забави. Търсенето на трудов запас ще продължи да бъде високо, само че опциите за екстензивно увеличение на предлагането на труд от ден на ден ще бъдат лимитирани (основно заради неподходящите демографски процеси в страната). Коефициентът на претовареност на популацията (15–64) се чака да доближи към 75 на 100 към края на прогнозния интервал.
Успоредно с повишаването на заетостта се чака безработицата в страната да следва непрекъсната наклонност на понижение. Все отново, упованията са темповете на понижение да са релативно ниски, защото от ден на ден са лимитирани опциите за преход от безработица към претовареност без спомагателни ограничения и стратегии за повишение на вероятността на реализация на твърдото ядро безработни, които като цяло са без избрана подготовка и даже без приключена степен на обучение, по-висока от главното. Според прогнозата коефициентът на безработица за 2023 година ще е 4,1 на 100 (с 0,2 пр.п. по-нисък по отношение на миналата година), а към края на прогнозния интервал ще е намалял до 3,8 на 100.
Инфлацията в края на 2023 година се чака да се намали до 5,6 на 100, а средногодишната да бъде 8,7 на 100. В най-голяма степен забавянето ще се дължи на доста понижение на приносите на групите храни и енергийни артикули, като последните се чака да имат даже лек спад в цените в края на годината. Очакваното понижение в интернационалните цени на суровините през целия планиран интервал ще забави базисната инфлация, както и нейните съставни елементи, а точно неенергийните промишлени артикули и услугите. Поради плануваното повишаване на вътрешното търсене обаче, както и на разноските за труд, двете групи ще образуват значителен принос към общата инфлация в страната. През февруари показателят на потребителските цени бе нагоре нагоре с 16 на 100 по отношение на същия месец на 2022 година
През 2024 година прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще доближи 3,2 на 100, а средногодишната – 3,8 на 100. Енергийните артикули ще имат негативен принос към инфлацията до края на прогнозния небосвод.
През 2025 и 2026 година средногодишната инфлация ще продължи да се забавя, надлежно до 2,8 и 2,2 на 100.
През 2023 година се чака дефицитът по настоящата сметка (отразяваш интернационалната търговия, бел. ред) на страната да остане към 0,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт без обилни промени при обособените съставни елементи.
Номиналните растежи на износа и на вноса на артикули и услуги ще бъдат съвсем изравнени, само че темповете ще се забавят значително по отношение на 2022 година, заради почналия спад на интернационалните цени и упования стеснен напредък на търговията в количествено изражение. При търговията със артикули, изпреварващото повишаване на действителния импорт по отношение на износа ще бъде обезщетено от позитивни условия на търговия.
Търговският недостиг ще се увеличи в стойностно изражение, само че ще има усъвършенстване като условен дял, заради по-силното номинално повишаване на Брутният вътрешен продукт. Очакваното закъснение на икономическата интензивност в главните ни сътрудници и низходящата динамичност в цените ще се отрази и в по-ниски растежи на приходите от туристически и транспортни услуги. Излишъкът по публикация „ Услуги “ ще се намали като % от Брутният вътрешен продукт. Общото салдо при стоките и услугите ще остане позитивно, при негативен баланс по доходните публикации.
През 2024 година се чака нарастване на недостига по настоящата сметка до 1,7 на 100 от Брутният вътрешен продукт. Вносът на артикули и услуги ще нарасне по-бързо от износа, като динамичността ще се предопределя от търговията със артикули. Подобрението на външната среда ще се отрази в по-висок напредък на износа на артикули, само че ускореното вътрешно търсене ще е причина за изпреварващо повишаване на вноса и разгръщане на комерсиалния недостиг.
През първите два месеца на 2023 година растежът на заема за частния бранш остана релативно висок (12,4 на 100 в края на февруари). До края на годината темпът му ще се забави, като това ще се случи по едно и също време при вземанията от предприятия и от семейства. Влияние за това ще окажат забавянето на икономическия напредък, предстоящото повишение на лихвените проценти по заемите, вследствие на преноса на паричната политика на ЕЦБ, както и в по-малка степен на влизането в действие на по-високите равнища на антицикличния финансов буфер, избрани от Българска народна банка. Общо вземанията от неправителствения бранш ще набъбнат с 9 на 100, считат във финансовото министерство.
Вземанията от предприятия ще се усилят със 7,2 на 100, като по-ниският им ритъм на повишаване ще бъде за сметка на доста намаляване на растежа на овърдрафта и по-бавно нарастване на краткосрочните заеми. Вземанията от семейства ще набъбнат с 11,7 на 100.
През 2024 година вземанията от неправителствения бранш ще ускорят повишаването си до 9,3 на 100, водени от по-висок напредък на вземанията от предприятия. Очаква се те да бъдат позитивно повлияни от осъществяването на НПВУ, както и от позитивен растеж на частните вложения. В края на 2024 година вземанията от предприятия ще набъбнат със 7,9 на 100. Вземанията от семейства леко ще се забавят до 11,2 на 100, като ще бъдат подкрепени от по-високия растеж на частното ползване.
През интервала 2025–2026 година вземанията от семейства ще продължат да се забавят и в края на 2026 година ще набъбнат с 8,9 на 100. Вземанията от нефинансови предприятия ще запазят релативно постоянен ритъм на напредък до края на прогнозния интервал, който тогава ще доближи 7,7 на 100. Общо вземанията от частния бранш ще се забавят гладко до края на прогнозния интервал и в края на 2026 година годишният им напредък ще доближи 8,2 на 100.
Експертите на финансовото министерство са създали и различен, по-неблагоприятен сюжет за стопанската система на страната. Повече от година след началото на войната на Руската федерация в Украйна интернационалната икономическа конюнктура остава несигурна и мъчно предвидима, показват от ведомството.
В различния макроикономически сюжет е прегледан вид на по-неблагоприятна динамичност на външното търсене и по-голям спад на цените на интернационалните първични материали по отношение на базовия сюжет. В него те плануват по-малък растеж на Брутният вътрешен продукт на страната сред 0,5 и 0,1 пр.п., по-малък импорт и експорт и увеличение на недостига по настоящата сметка на платежния баланс.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ