Запознават варненчета с творчеството на Златю Бояджиев
През 2023 година се навършват 120 години от рождението на едно от значимите имена в българското изобразително изкуство - Златю Бояджиев (1903-1976).
Това е добър мотив Градската художествена изложба “Борис Георгиев ” във Варна да запознае дребните другари на изкуството с творчеството на огромния български художник.
От февруари до края на май (в дните от понеделник до петък) екипът на Галерията ще показа двата интервала от артистичния живот на Златю Бояджиев. Образователният модул е предопределен за деца на 5 и 6-годишна възраст и за възпитаници от 1. до 5. клас. Любознателните малчугани ще имат опция и да прерисуват една от неговите картини ( ”Натюрморт ”). За по-големите възпитаници от 7. до 12. клас е планувана сказка за живота и изкуството на Златю Бояджиев.
В Зала 8 от непрекъснатата експозиция на Галерията са експонирани две творби на живописеца от неговия първи интервал. „ Почивка на равнищата “ е мощно въздействаща творба в типичен жанр със селски сюжет. Другата творба от сбирката на галерията е „ Открит рудник – Перник “ - от миньорския цикъл, основан през 1945 година
Специално за задачите на образованието в Галерията са подготвили 4 репродукции на произведения художника , предоставени от Художествената изложба в Силистра и Художествената изложба в Добрич. Тези творби са от вторият му креативен интервал, след инсулта, когато той стартира да рисува с лявата ръка и коренно трансформира композицията, цветността и пропорциите в своите картини.
Кой е Златю Бояджиев?
Роден е на 22 октомври 1903 в село Брезово, област Пловдив, в нормално селско семейство. Расте като дете с богато и развито въображение, родителите му го пращат в комерсиална гимназияу з д учи за счетоводител, само че той напуща след първата година и става архивар в мировия съд. Воден от вътрешния си глас, младият Златю попада в ателието на Гео Мирчев. Там се сприятелява с Васил Бараков и Давид Перец. Заминава за София, където през 1927 година е признат в Художествената академия. Една година по-късно там са признати и приятелите му Бараков и Перец. Тримата стават известни с прозвището Бараците. През 1931 година приключва Художествената академия и се връща в Пловдив, където става преподавател по изобразяване.
Платната от първият му интервал са най-вече пейзажи, битови композиции и портрети. Привлечен е от хубостта на природата и труда на жителите от село Брезово. След 9 септември 1944 година тематичният кръг на Златю Бояджиев се трансформира и той стартира да рисува новите строителни обекти, развиването на индустрията, индустриализацията.
През есента на 1951 година след приключването на огромното платно, отдадено на Баташкото кръвопролитие Златю Бояджиев получава мозъчен кръвоизлив с цялостна парализа на дясната половина. Едва 48-годишен изгубва способността си да приказва и поддържа връзка. И най-страшното – мъртва е ръката, основала едни от най-забележителните шедьоври на новата българска живопис. Три месеца след удара, към момента е бил некадърен да се движи, само че прави първата си схема - портрет на майка му. От този ден той стартира да упражнява лявата си ръка и това е началото на новото му творчество.
През 1953 година лявата ръка е към този момент подготвена и роденият отначало художник минава към маслени етюди и пейзажи. Това към този момент не е колоритът от предходните му творби. Преди художникът е предпочитал да работи в музейни гами с декоративна непорочност и мелодичност. След това, изумен от заболяването, той стартира да изстисква върху палитрата си най-жизнерадостните, най-оптимистичните бои, с които е разполагал. Златю Бояджиев стартира да изобразява света от ден на ден като радостна приказност от преобладаващо топли багри посредством една бягаща или отривисто тупкаща по платното четка, която му придава невероятна раздвиженост със своите леки, динамични линии.
За няколко години Златю Бояджиев основава поредност произведения в няколко жанра - битови композиции, портрет, пейзаж. Почива на 2 февруари 1976 година след втори инсулт.
Телефон за връзка 052 612363.
Това е добър мотив Градската художествена изложба “Борис Георгиев ” във Варна да запознае дребните другари на изкуството с творчеството на огромния български художник.
От февруари до края на май (в дните от понеделник до петък) екипът на Галерията ще показа двата интервала от артистичния живот на Златю Бояджиев. Образователният модул е предопределен за деца на 5 и 6-годишна възраст и за възпитаници от 1. до 5. клас. Любознателните малчугани ще имат опция и да прерисуват една от неговите картини ( ”Натюрморт ”). За по-големите възпитаници от 7. до 12. клас е планувана сказка за живота и изкуството на Златю Бояджиев.
В Зала 8 от непрекъснатата експозиция на Галерията са експонирани две творби на живописеца от неговия първи интервал. „ Почивка на равнищата “ е мощно въздействаща творба в типичен жанр със селски сюжет. Другата творба от сбирката на галерията е „ Открит рудник – Перник “ - от миньорския цикъл, основан през 1945 година
Специално за задачите на образованието в Галерията са подготвили 4 репродукции на произведения художника , предоставени от Художествената изложба в Силистра и Художествената изложба в Добрич. Тези творби са от вторият му креативен интервал, след инсулта, когато той стартира да рисува с лявата ръка и коренно трансформира композицията, цветността и пропорциите в своите картини.
Кой е Златю Бояджиев?
Роден е на 22 октомври 1903 в село Брезово, област Пловдив, в нормално селско семейство. Расте като дете с богато и развито въображение, родителите му го пращат в комерсиална гимназияу з д учи за счетоводител, само че той напуща след първата година и става архивар в мировия съд. Воден от вътрешния си глас, младият Златю попада в ателието на Гео Мирчев. Там се сприятелява с Васил Бараков и Давид Перец. Заминава за София, където през 1927 година е признат в Художествената академия. Една година по-късно там са признати и приятелите му Бараков и Перец. Тримата стават известни с прозвището Бараците. През 1931 година приключва Художествената академия и се връща в Пловдив, където става преподавател по изобразяване.
Платната от първият му интервал са най-вече пейзажи, битови композиции и портрети. Привлечен е от хубостта на природата и труда на жителите от село Брезово. След 9 септември 1944 година тематичният кръг на Златю Бояджиев се трансформира и той стартира да рисува новите строителни обекти, развиването на индустрията, индустриализацията.
През есента на 1951 година след приключването на огромното платно, отдадено на Баташкото кръвопролитие Златю Бояджиев получава мозъчен кръвоизлив с цялостна парализа на дясната половина. Едва 48-годишен изгубва способността си да приказва и поддържа връзка. И най-страшното – мъртва е ръката, основала едни от най-забележителните шедьоври на новата българска живопис. Три месеца след удара, към момента е бил некадърен да се движи, само че прави първата си схема - портрет на майка му. От този ден той стартира да упражнява лявата си ръка и това е началото на новото му творчество.
През 1953 година лявата ръка е към този момент подготвена и роденият отначало художник минава към маслени етюди и пейзажи. Това към този момент не е колоритът от предходните му творби. Преди художникът е предпочитал да работи в музейни гами с декоративна непорочност и мелодичност. След това, изумен от заболяването, той стартира да изстисква върху палитрата си най-жизнерадостните, най-оптимистичните бои, с които е разполагал. Златю Бояджиев стартира да изобразява света от ден на ден като радостна приказност от преобладаващо топли багри посредством една бягаща или отривисто тупкаща по платното четка, която му придава невероятна раздвиженост със своите леки, динамични линии.
За няколко години Златю Бояджиев основава поредност произведения в няколко жанра - битови композиции, портрет, пейзаж. Почива на 2 февруари 1976 година след втори инсулт.
Телефон за връзка 052 612363.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ