През 2023 г. Русия беше на крачка за втора година

През 2023 година Русия беше на крачка за втора година да реализира рекордни петролни сондажи, което е още едно доказателство за устойчивостта на страната на западните наказания. Това показва в собствен разбор организация " Блумбърг ", представена от БНР.

Бумът на интензивността пристигна паралелно с възобновяване както на размера, по този начин и на цената на износа на нефт от Русия, което е ярка илюстрация за това по какъв начин промишлеността на изкопаемите горива в страната е била решителен източник на средства за войната на президента Владимир Путин в Украйна, навлизащата в своята трета година.

" Русия е доста по-независима в своите петролни услуги, в сравнение с нормално се прави оценка ", разяснява пред организацията Роналд Смит, анализатор за петрола и газа в основаната в Москва BCS Global Markets.

През първите 11 месеца на 2023 година Русия е пробила сондажни кладенци за рандеман на петрол с обща дълбочина от 28 100 километра, съгласно данни на промишлеността, с които разполага Блумбърг, като страната е на път да надмине миналогодишния постсъветски връх.

Френетичните темпове на сондиране, само че на фона на много статично произвеждане, също по този начин дава индикация за някои дълготрайни проблеми, които могат да се натрупат за съветския петролен бранш вследствие на интернационалната изолираност на Москва. Индустрията работи по-усилено, с цел да поддържа продукцията от най-старите си нефтени кладенци, до момента в който новите планове, които ще поддържат производството през идващите десетилетия, би трябвало да се приспособяват към променените условия в страната.

За 2023 година като цяло индустриалните сондажи в Русия се чака да надвишават 30 000 километра, съгласно анализатори от разследващата компания Kpler и основания в Москва съветник Yakov & Partners. Увеличението идва макар натиска на западните страни върху енергийната промишленост на страната, която промишленост е основен източник на средства за войната на Кремъл в Украйна. Секторът е обект на наказания, вариращи от забрани за импорт и тавани на цените - до забрани за експорт на технологии.

Миналата година Съединени американски щати глобиха десетки компании, които създават сондажно съоръжение и създават нови индустриални техники, за " да лимитират бъдещите добивни благоприятни условия на Русия ". През 2022 година Европейският съюз пък наложи " всеобхватно ограничаване на износа на съоръжение, технологии и услуги за енергийната промишленост в Русия'.

Два от най-големите снабдители на петролни услуги в света - Halliburton Co. и Baker Hughes Co. - продадоха своите съветски поделения и се отдръпнаха. Още два колоса - SLB и Weatherford International Plc, обявиха, че не престават активността си в страната в сходство със глобите.

Данните обаче демонстрират, че тези ограничаващи ограничения значително са се провалили.

" Само към 15% от националния пазар за сондиране зависи от технологии от по този начин наречените вражески страни ", уточни Дария Мелник, вицепрезидент за изследване и произвеждане в основаната в Осло изследователска компания Rystad Energy A/S.

Оттеглянето на огромните западни петролни компании от Русия имаше минимално влияние, защото значително остави незасегнати техните локални дъщерни сдружения. " Повечето от тези интервенции бяха продадени на управлението, запазвайки ноу-хау, насъбрано през годините ", означи за Блумбърг Виктор Катона, водещ анализатор за суровия нефт в Kpler.

Рекордните сондажи са знак за устойчивостта на Русия на западните енергийни наказания, само че темпът на тази активност също по този начин е мотив за предизвестие.

През годините възходът и спадът на сондажите в Русия се движеха значително в синхрон с измененията в производството, демонстрират исторически данни. Въпреки това през 2023 година взривът на сондирането пристигна дружно с намаляването на производството, което Москва ползва в тандем с Организацията на страните експортьорки на нефт (ОПЕК). Това допуска, че високото равнище на интензивност е належащо просто за поддържане на продукцията.

" Основната причина за повишаването на сондажите в Русия е нуждата от пускане на нови кладенци ", сподели Генадий Масаков, шеф на центъра за проучвания и прозрения в Yakov & Partners. " Трябва да се пуснат нови кладенци, защото сега произвеждащите залежи се изчерпват ", уточни той.

Към 2022 година нефтените полета, които са били в употреба повече от пет години, съставляват съвсем 96% от общото произвеждане в Русия, като доста от тези планове нагоре по веригата от дълго време са надминали пиковите си равнища на произвеждане, съгласно изследователска публикация от Оксфордския институт за енергийни проучвания.

" Естественият спад е обикновен фактор " за националната промишленост, сподели Сергей Вакуленко, деец от промишлеността, прекарал 10 години от своята 25-годишна кариера като изпълнителен шеф в съветски производител на нефт.

Изчерпването би трябвало да се компенсира или посредством нови сондажи на съществуващи обекти, така наречен " изоставени залежи ", или посредством нови планове, известни като " зелени залежи ". Последното може да е проблематично, сподели Вакуленко, който в този момент е академик във Фондацията Карнеги за интернационален мир в Берлин.

" Предвоенните планувани разработки на зелено бяха замислени предвид на западните технологии и би трябвало да се върнат към чертожната дъска, с цел да бъдат поправени към наличните технологии. Междувременно съветските петролни компании се пробват да поддържат равнището, като форсират производството в изоставените залежи ", сподели той

Някои съставни елементи от задгранични снабдители са сложни за приемане и " съветската промишленост може да се наложи да прибегне до по-опростени петролни кладенци и по-малко стадии на разтрошаване вследствие на изчезнали елементи. Това би направило кладенците по-малко продуктивни и по-скъпи за барел създаден нефт ", означи Вакуленко.

Технологичната самостоятелност, реализирана от нейните сондажи, ще бъде задоволителна, с цел да може Русия да поддържа постоянен рандеман в средносрочен проект, уточни Масаков от Yakov & Partners.

И въпреки всичко, с течение на времето успеваемостта на съветските сондажни интервенции ще намалее, евентуално рискувайки до 20% от производството на Москва, в случай че неизползваните запаси станат нерентабилни за създаване, пресметна той.