Пловдив е на второ място по брой наети лица
През 2023 година пост-ковид експанзията на пазара на труда се забавя в множеството елементи на страната. Над 2/3 от общините по този начин и не съумяха да възстановят заетостта от годините преди пандемията – от една страна заради отрицателните демографски процеси, от друга заради хроничната към този момент некадърност на браншове като туризма да намерят нови фрагменти, макар високото търсене, пишат икономистите от ИПИ. Някои региони, най-отчетливо индустриалните, съумяват да основават нова претовареност.
Най-голям е броят на наетите по трудово и служебно правно отношение в столицата – 782 хиляди души, следвана от Пловдив със 144 хиляди души и Варна със 126 хиляди. Общините с над 20 хиляди наети са общо 16. Общините с под 1000 наети са 80, по отношение на 82 година по-рано а тези с под 2000 – 133, или малко под половината от всички. Очаквано поради огромното им население, всички общини в челните двадесет са регионални центрове.
Относителният дял на наетите е белег за интензивността и динамичността на локалните пазари на труда. Отнесен към популацията на 15 и повече години (което включва и хората в пенсионна възраст), максимален е делът на наетите в дребни индустриални общини – Сопот (93%), Девня (92%), Челопеч (91%), като високите дялове отразяват събитието, че те притеглят доста работна мощ от прилежащи общини. Челната петица се добавя от енергийния център Раднево (75%) и столицата (71%). В цели 102 общини обаче делът на наетите е под 20% – това отразява както релативно ниска икономическа интензивност и слаби локални пазари на труда, по този начин и въздействието на близки мощни стопански центрове.
Тъй като възобновяване на пазара на труда от резултата на Ковид-кризата наподобява завършило, най-малко във водещите общински стопански системи, си коства да съпоставим и наетите с броя им през 2019 година – рекордна за пазара на труда на доста места. В 180 общини има спад в броя на наетите, като това е най-видимо във Варна (-2,5 хиляди работещи), Несебър (-2,4 хиляди работещи), Петрич (-2,2 хиляди работещи), Хасково и Бургас (по -2 хиляди работещи). По всичко проличава, че спадовете са свързани най-много с неспособността на туристическия отрасъл да възвърне заетостта си до предкризисните равнища. При доста от по-малките и застарели общини тях аргументите за свиването на броя на наетите са най-много демографски, вследствие на бързото понижение на популацията в трудоспособна възраст и високата смъртност през пандемията.
Значителен брой общини са нараснали броя на поддържаните работни места, като през 2023 година в сравнението с 2019 година преди всичко излиза Столична община, с 14 хиляди спомагателни наети лица. С по-сериозна агресия са и няколко дребни индустриални общини – Раковски, Родопи, Марица, Божурище – които прибавят сред 1,5 и 2 хиляди спомагателни работни места. Налице са няколко клъстера от общини с растеж на броя на наетите, най-видимо в индустриалните периферии на София и Пловдив. Там спадовете в рецесията бяха по-слаби, а търсенето на труд надалеч надминава предлагането, което значи че наклонността към разширение на заетостта в тях най-вероятно ще е по-трайна.
Най-голям е броят на наетите по трудово и служебно правно отношение в столицата – 782 хиляди души, следвана от Пловдив със 144 хиляди души и Варна със 126 хиляди. Общините с над 20 хиляди наети са общо 16. Общините с под 1000 наети са 80, по отношение на 82 година по-рано а тези с под 2000 – 133, или малко под половината от всички. Очаквано поради огромното им население, всички общини в челните двадесет са регионални центрове.
Относителният дял на наетите е белег за интензивността и динамичността на локалните пазари на труда. Отнесен към популацията на 15 и повече години (което включва и хората в пенсионна възраст), максимален е делът на наетите в дребни индустриални общини – Сопот (93%), Девня (92%), Челопеч (91%), като високите дялове отразяват събитието, че те притеглят доста работна мощ от прилежащи общини. Челната петица се добавя от енергийния център Раднево (75%) и столицата (71%). В цели 102 общини обаче делът на наетите е под 20% – това отразява както релативно ниска икономическа интензивност и слаби локални пазари на труда, по този начин и въздействието на близки мощни стопански центрове.
Тъй като възобновяване на пазара на труда от резултата на Ковид-кризата наподобява завършило, най-малко във водещите общински стопански системи, си коства да съпоставим и наетите с броя им през 2019 година – рекордна за пазара на труда на доста места. В 180 общини има спад в броя на наетите, като това е най-видимо във Варна (-2,5 хиляди работещи), Несебър (-2,4 хиляди работещи), Петрич (-2,2 хиляди работещи), Хасково и Бургас (по -2 хиляди работещи). По всичко проличава, че спадовете са свързани най-много с неспособността на туристическия отрасъл да възвърне заетостта си до предкризисните равнища. При доста от по-малките и застарели общини тях аргументите за свиването на броя на наетите са най-много демографски, вследствие на бързото понижение на популацията в трудоспособна възраст и високата смъртност през пандемията.
Значителен брой общини са нараснали броя на поддържаните работни места, като през 2023 година в сравнението с 2019 година преди всичко излиза Столична община, с 14 хиляди спомагателни наети лица. С по-сериозна агресия са и няколко дребни индустриални общини – Раковски, Родопи, Марица, Божурище – които прибавят сред 1,5 и 2 хиляди спомагателни работни места. Налице са няколко клъстера от общини с растеж на броя на наетите, най-видимо в индустриалните периферии на София и Пловдив. Там спадовете в рецесията бяха по-слаби, а търсенето на труд надалеч надминава предлагането, което значи че наклонността към разширение на заетостта в тях най-вероятно ще е по-трайна.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ