Евростат: За 2023 г. покупателната способност на българина е 64% спрямо средната за ЕС
През 2023 година покупателната дарба на прихода на човек от популацията в България по отношение на междинната за Европейския съюз е почти 64%, а по отношение на междинната за еврозоната (ЕЗ) е 61%, демонстрира експресна оценка на Евростат. Според данните процесът на действително доближаване на българската стопанска система по отношение на тези два съюза се задълбочава. Същевременно и по двата индикатора България се подрежда на последно място в Европейски Съюз, т.е. макар позитивното развиване през 2023 година изоставането към момента е налице.
Според индикатора БВП на човек от популацията съгласно СПС (казано по различен метод покупателна дарба на дохода) водачи в Европейски Съюз са Люксембург и Ирландия, като стойностите при тях са надлежно 2,4 и 2,1 пъти по-високи от междинните за съюза. В средата се подреждат Нидерландия, Дания, Австрия, Белгия, Швеция, Германия, Финландия, Малта и Франция (при последната разликата по отношение на междинната за Европейски Съюз е едвам 1%). Интересното при Дания е, че покупателната дарба на междинния приход там е тъкмо 2 пъти по-висок, в сравнение с в България. Малта се подрежда преди всичко от групата на страните, включили се към Европейски Съюз от 2004 година насам. Франция продължава да се сближава със междинните стойности за Европейски Съюз заради бавното си развиване, прекомерно разточителната обществена система и проблемите с имиграцията.
Еврозоната като цяло също към момента е преди Европейски Съюз по покупателна дарба на човек от популацията – надлежно 104%, само че разликата се намалява. Извън ЕЗ към момента са Дания, Швеция, Чешката република, Полша, Румъния, Унгария и България, като като се изключи последната останалите не са оповестили желанията си за съответна дата за присъединение към паричния съюз, или доколкото това се прави, тя поредно се отсрочва.
Евростат разгласява и данните за ценовите нива в обособените стопански системи от Европейски Съюз през 2023 година Според тях най-високи са потребителските цени в Люксембург, следвани компактно от Дания, като цените там са над 1,3 пъти по-високи от междинните в Европейски Съюз. Освен тях с по-високи междинни цени са Финландия, Ирландия, Швеция, Нидерландия, Австрия, Германия, Белгия и Франция, както и еврозоната като цяло.
С по-ниско от междинното ценово ниво са останалите 17 стопански системи, като (за съжаление) България тук не е на последно място. Най-ниско е нивото на ц
