БНБ очаква растежът на БВП на България тази година да е едва 1%
През 2023 година чакаме растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да се забави до 1,0 на 100 по отношение на 3,4 на 100 през 2022 година, написа в мартенската прогноза на Българската национална банка (БНБ), публикувана днес на уеб страницата на банката.
По-ниският растеж на стопанската система ще се дефинира най-много от прехода от позитивен към негативен принос на изменението на запасите. Други фактори, които ще лимитират повишаването на икономическата интензивност в страната през 2023 година, са плануваното намаляване на държавното ползване в действително изражение, както и предстоящото значително закъснение на растежа на износа на артикули. За по-бавния напредък на износа на артикули ще способстват както по-ниският напредък на външното търсене, по този начин и характерни за България фактори.
Фактор, който ще продължи да поддържа в най-голяма степен икономическата интензивност през 2023 година, е предстоящото повишаване на частното ползване.
Инвестициите в главен капитал също се планува да способстват позитивно за растежа на действителния Брутният вътрешен продукт в сходство със заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на асимилиране на средства от Европейски Съюз.
Българска народна банка чака растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да се форсира до 3,2 на 100 през 2024 година, най-много под въздействието на по-слабо негативните приноси на изменението на запасите и чистия експорт, и до 4,1 на 100 през 2025 година заради предстоящо ускорение на растежа на вложенията.
Годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), се чака да следва наклонност към гладко закъснение и да възлезе на 5,6 на 100 в края на 2023 година (в съпоставяне с 14,3 на 100 в края на 2022 г.), а средногодишната инфлация да бъде 8,8 на 100.
Забавянето на инфлацията се планува да бъде резултат основно от поевтиняването на енергийните артикули
и от образуването на базов резултат при другите съществени групи артикули и услуги, при които в изискванията на запазващо се мощно потребителско търсене се чака компаниите да продължат да демонстрират ниска податливост за преместване на понижението на интернационалните цени на съществени селскостопански и енергийни първични материали (петрол, природен газ и електроенергия) върху крайните потребителски цени.
Нарастването на разноските за труд на единица продукция се планува да продължи да бъде мощен проинфлационен фактор.
В резултат на това прогнозата за средногодишната базисна инфлация през настоящата година е тя да се форсира по отношение на 2022 година, като групата се чака да има най-голям позитивен принос за общата инфлация в края на 2023 година, следвана от групите на храните и стоките и услугите с административно определяни цени.
В сходство с техническите допускания за динамичността на цените на петрола и храните на интернационалните пазари чакаме темпът на напредък на ХИПЦ да се забави до 3,4 на 100 в края на 2024 година и да възлезе на 3,0 на 100 в края на 2025 година В средносрочен проект чакаме позитивният принос на базисните съставни елементи за общата инфлация да остане забележителен.
Рисковете пред прогнозата за растежа на действителния Брутният вътрешен продукт се правят оценка като уравновесени за 2023 година,
до момента в който за 2024 година и 2025 година доминират опасности за осъществяване на по-нисък напредък по отношение на този в базисния сюжет. Рисковете за осъществяване на по-ниска икономическа интензивност произтичат основно от нарасналата неустановеност заради продължаващия боен спор в Украйна, както и от вероятността за по-висока и устойчива инфлация в световен проект, което би било причина за по-бързо и
по-голямо повишение на лихвените проценти от водещите централни банки по отношение на заложеното в базисния сюжет.
Това от своя страна би могло да докара до обновяване и усилване на напрежението на интернационалните финансови пазари, както и до усилване на степента на преместване на по-високите лихвени проценти върху паричните условия в България. В допълнение съществуват обилни опасности за по-бавно от заложеното в прогнозата осъществяване на капиталови планове по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) и за асимилиране на европейски средства, разнообразни от тези по НПВУ.
В кратковременен небосвод растежът на действителния Брутният вътрешен продукт на България е допустимо да е по-висок при по-слабо от заложеното в прогнозата намаляване на наличностите от ресурси в стопанската система и при по-слабо отрицателно влияние на включените в базисния сюжет характерни за страната фактори, които се чака да лимитират растежа на износа през 2023 година
По отношение на прогнозата за инфлацията съществуват най-вече опасности за по-силно повишаване на цените по отношение на базисния сюжет за целия планиран небосвод.
Тези опасности са свързани с динамичността на цените на енергийните първични материали и храните на интернационалните пазари, със степента на преместване на измененията в интернационалните цени върху крайните потребителски цени, както и с опцията за в допълнение усилване на връзката сред разноските за труд на единица продукция и крайните потребителски цени. Други опасности произтичат от евентуално по-големи по отношение на заложените в прогнозата нараствания на административно определяните цени.
Прогнозата на Българска народна банка за съществени макроикономически индикатори е направена към 4 април 2023 година и се основава на допускания за развиването на интернационалната обстановка и за динамичността на цените на съществени стокови групи на интернационалните пазари към 16 март 2023 година
В прогнозата не се регистрират резултати от евентуално в допълнение ескалиране на военния спор в Украйна
и въздействие на политическата неустановеност в България върху икономическата интензивност и инфлацията.
В допълнение е направено допускане, че следените при започване на март 2023 година проблеми на финансовите пазари в Съединени американски щати и Швейцария няма да се разпространят и няма да доведат до отрицателни резултати върху световната икономическа интензивност и икономическия напредък на България през прогнозния небосвод.
По-ниският растеж на стопанската система ще се дефинира най-много от прехода от позитивен към негативен принос на изменението на запасите. Други фактори, които ще лимитират повишаването на икономическата интензивност в страната през 2023 година, са плануваното намаляване на държавното ползване в действително изражение, както и предстоящото значително закъснение на растежа на износа на артикули. За по-бавния напредък на износа на артикули ще способстват както по-ниският напредък на външното търсене, по този начин и характерни за България фактори.
Фактор, който ще продължи да поддържа в най-голяма степен икономическата интензивност през 2023 година, е предстоящото повишаване на частното ползване.
Инвестициите в главен капитал също се планува да способстват позитивно за растежа на действителния Брутният вътрешен продукт в сходство със заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на асимилиране на средства от Европейски Съюз.
Българска народна банка чака растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да се форсира до 3,2 на 100 през 2024 година, най-много под въздействието на по-слабо негативните приноси на изменението на запасите и чистия експорт, и до 4,1 на 100 през 2025 година заради предстоящо ускорение на растежа на вложенията.
Годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), се чака да следва наклонност към гладко закъснение и да възлезе на 5,6 на 100 в края на 2023 година (в съпоставяне с 14,3 на 100 в края на 2022 г.), а средногодишната инфлация да бъде 8,8 на 100.
Забавянето на инфлацията се планува да бъде резултат основно от поевтиняването на енергийните артикули
и от образуването на базов резултат при другите съществени групи артикули и услуги, при които в изискванията на запазващо се мощно потребителско търсене се чака компаниите да продължат да демонстрират ниска податливост за преместване на понижението на интернационалните цени на съществени селскостопански и енергийни първични материали (петрол, природен газ и електроенергия) върху крайните потребителски цени.
Нарастването на разноските за труд на единица продукция се планува да продължи да бъде мощен проинфлационен фактор.
В резултат на това прогнозата за средногодишната базисна инфлация през настоящата година е тя да се форсира по отношение на 2022 година, като групата се чака да има най-голям позитивен принос за общата инфлация в края на 2023 година, следвана от групите на храните и стоките и услугите с административно определяни цени.
В сходство с техническите допускания за динамичността на цените на петрола и храните на интернационалните пазари чакаме темпът на напредък на ХИПЦ да се забави до 3,4 на 100 в края на 2024 година и да възлезе на 3,0 на 100 в края на 2025 година В средносрочен проект чакаме позитивният принос на базисните съставни елементи за общата инфлация да остане забележителен.
Рисковете пред прогнозата за растежа на действителния Брутният вътрешен продукт се правят оценка като уравновесени за 2023 година,
до момента в който за 2024 година и 2025 година доминират опасности за осъществяване на по-нисък напредък по отношение на този в базисния сюжет. Рисковете за осъществяване на по-ниска икономическа интензивност произтичат основно от нарасналата неустановеност заради продължаващия боен спор в Украйна, както и от вероятността за по-висока и устойчива инфлация в световен проект, което би било причина за по-бързо и
по-голямо повишение на лихвените проценти от водещите централни банки по отношение на заложеното в базисния сюжет.
Това от своя страна би могло да докара до обновяване и усилване на напрежението на интернационалните финансови пазари, както и до усилване на степента на преместване на по-високите лихвени проценти върху паричните условия в България. В допълнение съществуват обилни опасности за по-бавно от заложеното в прогнозата осъществяване на капиталови планове по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) и за асимилиране на европейски средства, разнообразни от тези по НПВУ.
В кратковременен небосвод растежът на действителния Брутният вътрешен продукт на България е допустимо да е по-висок при по-слабо от заложеното в прогнозата намаляване на наличностите от ресурси в стопанската система и при по-слабо отрицателно влияние на включените в базисния сюжет характерни за страната фактори, които се чака да лимитират растежа на износа през 2023 година
По отношение на прогнозата за инфлацията съществуват най-вече опасности за по-силно повишаване на цените по отношение на базисния сюжет за целия планиран небосвод.
Тези опасности са свързани с динамичността на цените на енергийните първични материали и храните на интернационалните пазари, със степента на преместване на измененията в интернационалните цени върху крайните потребителски цени, както и с опцията за в допълнение усилване на връзката сред разноските за труд на единица продукция и крайните потребителски цени. Други опасности произтичат от евентуално по-големи по отношение на заложените в прогнозата нараствания на административно определяните цени.
Прогнозата на Българска народна банка за съществени макроикономически индикатори е направена към 4 април 2023 година и се основава на допускания за развиването на интернационалната обстановка и за динамичността на цените на съществени стокови групи на интернационалните пазари към 16 март 2023 година
В прогнозата не се регистрират резултати от евентуално в допълнение ескалиране на военния спор в Украйна
и въздействие на политическата неустановеност в България върху икономическата интензивност и инфлацията.
В допълнение е направено допускане, че следените при започване на март 2023 година проблеми на финансовите пазари в Съединени американски щати и Швейцария няма да се разпространят и няма да доведат до отрицателни резултати върху световната икономическа интензивност и икономическия напредък на България през прогнозния небосвод.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ