Икономиката до лятото: можеше и по-зле
През 2023 година европейската стопанска система ще би трябвало да се оправя с няколко провокации, забавящи растежа. От едната страна краткосрочно неподходящо влияние имат нарушените вериги на доставки и по-скъпата сила поради войната на Русия против Украйна. Най-високата инфлация от четири десетилетия свива разполагаемия приход и пренарежда структурата на продажби, облаги и вложения, като в това време провокира най-рязкото повишение на лихвите от основаването на еврото с всички последствия за заемите и потреблението. Към това прибавяме и дълготрайните бариери пред растежа – ниска предприемаческа интензивност, софтуерно закъснение в новите промишлености и услуги, застаряване на популацията. А дружно с това наподобява този път – за разлика от интервала след финансовата рецесия от 2008 година – Китай няма да е моторът, който с висок напредък и вътрешни тласъци да издърпа експортно-ориентираните обичайни производства в Германия и останалите развити стопански системи в еврозоната.
Виждаме ли всичко това в данните? Спадът на износа на Китай за юли – 14.5% по отношение на същия месец на 2022 година – изненада даже песимистите; за цялото първо полугодие се натрупва спад от 5% на годишна база. Охлаждането на китайската стопанска система дава резултат и върху Европа, въпреки предварителната оценка за Брутният вътрешен продукт на еврозоната през второто тримесечие да сподели най-малък растеж – 0,3% по отношение на предходното тримесечие и 0,6% по отношение на година по-рано. B Германия Брутният вътрешен продукт остава неизменен по отношение на първото тримесечие, в Италия – втория най-значим търговски сътрудник на България в еврозоната – има лек спад от 0,3%. Същевременно, показателят на промишленото произвеждане за преработващата промишленост в Германия отбелязва следващ спад през юни – 1,5% по отношение на май и 1,7% на годишна база, като от началото на годината стойностите са трайно под равнищата от предкризисната 2019 година. В Италия преработващата промишленост отбелязва лек растеж през юни по отношение на май от 0,7%, само че по отношение на юни на 2022 година към този момент има спад от 0,1%, а за цялото полугодие той доближава 1,9%.
Съчетанието сред последователно разрешаване на енергийната рецесия, стягането на паричната политика и забавянето на растежа в световната стопанска система се демонстрира в осезаемо поевтиняване на първични материали и съществени групи промишлени артикули. През юни показателят на цените на производител в еврозоната за следващ път е негативен – спад от 0,4%, като даже без енергийните запаси има спад на цените с 0,3%. За следващ месец действителният показател на продажбите на дребно регистрира спад на годишна основа – 1,4% през юни, като високата инфлация влияе мощно на покупките на хранителни артикули, при които падът е даже още по-висок – 3,5% по отношение на същия месец на 2022 година
Доколко тези процеси въздействат на стопанската интензивност в България? Краткият отговор е – доста, само че с някои нюанси. Отвореността на българската стопанска система съвсем автоматизирано придвижва забавянето на външното търсене на първични материали, сила, индустриални и потребителски артикули в по-нисък експорт оттова – по-слабо натоварване в индустрията. За четвърти следващ месец пред юни цената на износа на артикули регистрира спад на годишна база – за месеца свиването е с 15,6%, а за цялото полугодие – с 3,1%. Към момента понижението се дължи главно на по-малко експорт на електрическа енергия, течни горива и растителни масла (т.е. слънчогледово олио) – в някакъв смисъл, това е резултат от нормализацията на пазарите, а върховете през 2022 година би трябвало да приемем за еднократни и плод на извънредно стичане на събитията. Също спад има и при някои модифицирани първични материали и материали – метали, химически артикули – за които това е резултат както от по-ниски размери и по-ниски цени. Същевременно износът на машини, уреди и потребителски артикули към момента отбелязва растеж.
Влошаването на външното търсене се вижда и в показателите на промишленото произвеждане. Общият показател в промишлеността за шести следващ месец регистрира спад в действително изражение на годишна основа през юни – 9,3%, само че въпреки всичко за втори месец има най-малък растеж (0,7%) по отношение на предходния месец. Основният принос за този забележителен спад несъмнено е на енергетиката, само че в преработващата индустрия също показателят демонстрира отчетливо понижение – 6,2% по отношение на юни 2022 година. През май и юни има минимално усъвършенстване на месечна база, като обаче динамичността е много неравномерна в обособените промишлености. За момента протичащото се може да се одобри по-скоро за „ ампутиране на върха “, или привършване на конюнктурните фактори от предходната година, което връща индустриалната интензивност на равнищата от началото на 2022 година, само че с към 6% над междинното за цялата 2021 година и 8% над междинното за 2019 година.
Промените в цените на производител са удостоверение на динамичността на световните пазари и удостоверяват забележителната отвореност на българската стопанска система. През юни общият показател е с 10,9% по-нисък на годишна база, като цените се върнаха на нивото от януари 2022 година. Изключвайки енергийните запаси, цените в преработващата индустрия регистрира понижение от 5,5% по отношение на юни на предходната година. Динамиката е разнопосочна – в тежката индустрия, преработката на базови първични материали и производството на индустриални артикули за междинно ползване цените спадат по отношение на предходната година, до момента в който при производството на машини и уреди, както и потребителски артикули към момента нарастват на годишна база.
Вътрешното ползване в България също към този момент наподобява мощно – продажбите на дребно не престават да нарастват в действително изражение без значение от високата инфлация, за разлика от общата наклонност в еврозоната. Ръстът на годишна база през юни е 2,4%, а при питателните артикули – 4,2%. Едното разумно пояснение е високият растеж на заплатите, който към този момент поддържа, въпреки минимално, повишаване на действителния наличен приход на домакинствата; продължаваме да имаме и рекордно ниска безработица. Другото е продължаващата кредитна агресия – макар ясната посока на повишение на лихвите в еврозоната, в България комерсиалните банки поддържат лихвите по ипотечните заеми на исторически рекордно ниски равнища, а общата стойност на отпуснатите заеми нараства с 18% на годишна база до края на юни. Може би жълта, в случай че не алена, лампа би трябвало да се види в следващия за второ тримесечие спад на издадените позволения за градеж на жилищни здания – както общо за страната, по този начин и в София.
Песимизмът е потребен, в случай че предизвиква благоразумни икономически решения. Все отново е по-добре най-черните прогнози да не се сбъдват. Видяхме го образно при започване на пандемията – сметки за стесняване на стопанската система с една трета, за половин до един милион безработни, за доста идни години на затворени бизнеси, и така нататък Когато Русия атакува Украйна упованията също бяха мрачни – апетит, енергийна рецесия, режим на тока, скъпи горива и първични материали, затворени фабрики, рекордна инфлация и така нататък И двата случая последващите развития се оказаха по-благоприятни. Сега сме в огледална обстановка – малко по малко стартират да се демонстрират структурните предпоставки в европейската и българската стопанска система, ограничаващи вложенията, производството и потреблението. Неизбежната „ нормализация “ на паричната политика – по-високи лихви и ограничение на кредитирането, както и стопяването на еднократните ситуационни върхове в износа на горива, ток, олио, муниции и други под. – не би трябвало да изненадват никого. Засега най-малко охлаждането в българската стопанска система не е бързо и надълбоко, а в някои промишлености високите темпове на напредък се задържат.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Виждаме ли всичко това в данните? Спадът на износа на Китай за юли – 14.5% по отношение на същия месец на 2022 година – изненада даже песимистите; за цялото първо полугодие се натрупва спад от 5% на годишна база. Охлаждането на китайската стопанска система дава резултат и върху Европа, въпреки предварителната оценка за Брутният вътрешен продукт на еврозоната през второто тримесечие да сподели най-малък растеж – 0,3% по отношение на предходното тримесечие и 0,6% по отношение на година по-рано. B Германия Брутният вътрешен продукт остава неизменен по отношение на първото тримесечие, в Италия – втория най-значим търговски сътрудник на България в еврозоната – има лек спад от 0,3%. Същевременно, показателят на промишленото произвеждане за преработващата промишленост в Германия отбелязва следващ спад през юни – 1,5% по отношение на май и 1,7% на годишна база, като от началото на годината стойностите са трайно под равнищата от предкризисната 2019 година. В Италия преработващата промишленост отбелязва лек растеж през юни по отношение на май от 0,7%, само че по отношение на юни на 2022 година към този момент има спад от 0,1%, а за цялото полугодие той доближава 1,9%.
Съчетанието сред последователно разрешаване на енергийната рецесия, стягането на паричната политика и забавянето на растежа в световната стопанска система се демонстрира в осезаемо поевтиняване на първични материали и съществени групи промишлени артикули. През юни показателят на цените на производител в еврозоната за следващ път е негативен – спад от 0,4%, като даже без енергийните запаси има спад на цените с 0,3%. За следващ месец действителният показател на продажбите на дребно регистрира спад на годишна основа – 1,4% през юни, като високата инфлация влияе мощно на покупките на хранителни артикули, при които падът е даже още по-висок – 3,5% по отношение на същия месец на 2022 година
Доколко тези процеси въздействат на стопанската интензивност в България? Краткият отговор е – доста, само че с някои нюанси. Отвореността на българската стопанска система съвсем автоматизирано придвижва забавянето на външното търсене на първични материали, сила, индустриални и потребителски артикули в по-нисък експорт оттова – по-слабо натоварване в индустрията. За четвърти следващ месец пред юни цената на износа на артикули регистрира спад на годишна база – за месеца свиването е с 15,6%, а за цялото полугодие – с 3,1%. Към момента понижението се дължи главно на по-малко експорт на електрическа енергия, течни горива и растителни масла (т.е. слънчогледово олио) – в някакъв смисъл, това е резултат от нормализацията на пазарите, а върховете през 2022 година би трябвало да приемем за еднократни и плод на извънредно стичане на събитията. Също спад има и при някои модифицирани първични материали и материали – метали, химически артикули – за които това е резултат както от по-ниски размери и по-ниски цени. Същевременно износът на машини, уреди и потребителски артикули към момента отбелязва растеж.
Влошаването на външното търсене се вижда и в показателите на промишленото произвеждане. Общият показател в промишлеността за шести следващ месец регистрира спад в действително изражение на годишна основа през юни – 9,3%, само че въпреки всичко за втори месец има най-малък растеж (0,7%) по отношение на предходния месец. Основният принос за този забележителен спад несъмнено е на енергетиката, само че в преработващата индустрия също показателят демонстрира отчетливо понижение – 6,2% по отношение на юни 2022 година. През май и юни има минимално усъвършенстване на месечна база, като обаче динамичността е много неравномерна в обособените промишлености. За момента протичащото се може да се одобри по-скоро за „ ампутиране на върха “, или привършване на конюнктурните фактори от предходната година, което връща индустриалната интензивност на равнищата от началото на 2022 година, само че с към 6% над междинното за цялата 2021 година и 8% над междинното за 2019 година.
Промените в цените на производител са удостоверение на динамичността на световните пазари и удостоверяват забележителната отвореност на българската стопанска система. През юни общият показател е с 10,9% по-нисък на годишна база, като цените се върнаха на нивото от януари 2022 година. Изключвайки енергийните запаси, цените в преработващата индустрия регистрира понижение от 5,5% по отношение на юни на предходната година. Динамиката е разнопосочна – в тежката индустрия, преработката на базови първични материали и производството на индустриални артикули за междинно ползване цените спадат по отношение на предходната година, до момента в който при производството на машини и уреди, както и потребителски артикули към момента нарастват на годишна база.
Вътрешното ползване в България също към този момент наподобява мощно – продажбите на дребно не престават да нарастват в действително изражение без значение от високата инфлация, за разлика от общата наклонност в еврозоната. Ръстът на годишна база през юни е 2,4%, а при питателните артикули – 4,2%. Едното разумно пояснение е високият растеж на заплатите, който към този момент поддържа, въпреки минимално, повишаване на действителния наличен приход на домакинствата; продължаваме да имаме и рекордно ниска безработица. Другото е продължаващата кредитна агресия – макар ясната посока на повишение на лихвите в еврозоната, в България комерсиалните банки поддържат лихвите по ипотечните заеми на исторически рекордно ниски равнища, а общата стойност на отпуснатите заеми нараства с 18% на годишна база до края на юни. Може би жълта, в случай че не алена, лампа би трябвало да се види в следващия за второ тримесечие спад на издадените позволения за градеж на жилищни здания – както общо за страната, по този начин и в София.
Песимизмът е потребен, в случай че предизвиква благоразумни икономически решения. Все отново е по-добре най-черните прогнози да не се сбъдват. Видяхме го образно при започване на пандемията – сметки за стесняване на стопанската система с една трета, за половин до един милион безработни, за доста идни години на затворени бизнеси, и така нататък Когато Русия атакува Украйна упованията също бяха мрачни – апетит, енергийна рецесия, режим на тока, скъпи горива и първични материали, затворени фабрики, рекордна инфлация и така нататък И двата случая последващите развития се оказаха по-благоприятни. Сега сме в огледална обстановка – малко по малко стартират да се демонстрират структурните предпоставки в европейската и българската стопанска система, ограничаващи вложенията, производството и потреблението. Неизбежната „ нормализация “ на паричната политика – по-високи лихви и ограничение на кредитирането, както и стопяването на еднократните ситуационни върхове в износа на горива, ток, олио, муниции и други под. – не би трябвало да изненадват никого. Засега най-малко охлаждането в българската стопанска система не е бързо и надълбоко, а в някои промишлености високите темпове на напредък се задържат.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ