)
НСИ отчита най-голям годишен спад в България при емисиите на серни оксиди през 2023 г.
През 2023 година излъчванията на серни и азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, метан, въглероден оксид, въглероден диоксид, амоняк и фини прахови частици понижават по отношение на 2022 година, заяви Националният статистически институт (НСИ).
Емисиите на серни оксиди и въглероден диоксид са надлежно 44 000 тона и 34,5 млн. тона. В съпоставяне с 2022 година максимален спад се следи при излъчванията на серни оксиди - 36 на 100, и на въглероден диоксид - 26 на 100, което се дължи на понижение в количеството на използваните горива в енергетиката.
Справка в Национален статистически институт сочи, че през 2022 година е било регистрирано нарастване на излъчванията на серни и азотни оксиди, неметанови летливи въглеводороди, въглероден диоксид и понижение на излъчванията на метан и въглероден оксид по отношение на 2021 година. При излъчванията на диазотен оксид и амоняк е нямало смяна. Емисиите на серни оксиди през 2022 година са били 73 000 тона, на азотни оксиди - 96 000 тона, и на неметанови летливи въглеводороди - 76 000 тона.
През 2023 година процесите на изгаряне на горива за произвеждане на сила имат главен принос за излъчванията на въглероден диоксид (58 на сто) и за излъчванията на серни оксиди (85 на сто). Преобладаващ принос за излъчванията на неметанови летливи органични съединения (50 на сто) имат индустриалните процеси.
Основен принос за излъчванията на амоняк (98 на сто), въглероден оксид (84 на сто), диазотен оксид (96 на сто), метан (82 на сто), неметанови летливи органични съединения (48 на сто), азотни оксиди (70 на сто) и фини прахови частици ( 84 на 100 - 82 на 100 за другите групи) има групата " Други източници ", която включва селското стопанство, превоза, горенето на горива от семействата и действия по отнасяне на боклуци и отпадъчни води.
