През 2023 г. екип на Сдружение за дива природа БАЛКАНИ

През 2023 година екип на Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и WWF правят серия от наблюдения в региона на Драгоманското тресавище, с които потвърждават, че сивият жерав още веднъж гнезди у нас – след 66-годишно неявяване. Завръщането на жеравите в България се дължи на продължителни старания за възобновяване на влажната зона след пресушаването ѝ през 20 век. Това е доказателство, че въпреки да лишава време и средства, съживяването на унищожени от индивида влажни зони се увенчава с триумф. Екипът от орнитолози на СДП БАЛКАНИ, под управлението на доцент доктор Петър Шурулинков, наблюдава завръщането на жерава от 2010 година насам. Присъствие на възрастни птици през гнездовия интервал в региона на Драгоманското тресавище е установявано неколкократно за последните пет години, което разреши да се допусна гнездене на типа. През лятото на 2022 е записана фамилна група от 2 възрастни и 2 млади птици, които тази пролет се завръщат. През май младите птици изчезват, а възрастните се виждат все по-трудно, което е обикновено, когато двойката пази гнездото, яйцата и дребните. На 11 юни тази година специалистите документират първото навоизлюпено малко на сиви жерави в България от 1957 година насам. „ Опазването на типа е извънредно огромно предизвикателство, защото птиците са доста чувствителни към човешко наличие и действия. Гнездото се строи на земята от трева, измежду масиви тръстика и по-рядко папур, а дребните са гнездобегълци, т.е. напущат гнездото незабавно след излюпването. Това прави яйцата и дребните уязвими от наземни хищници, пожари и други “, разяснява доктор Гиргина Даскалова, част от изследователския екип. „ Обръщаме се към необятната общност с молба за схващане и поддръжка, с цел да съхраним Драгоманското тресавище, неговото биоразнообразие и емблематична птица като жерава. “ Причината типът да изчезне от фауната на страната е унищожаването на влажните зони, които обезпечават подобаващи условия за изхранване и развъждане на потомство. За финален път 20 размножаващи се двойки са следени в Баташкото тресавище, преди то да бъде залято при построяването на язовир Батак. От Драгоманското тресавище сивите жерави изчезват в интервала 1900-1907 година „ Доказването на гнездене в страната е голям природозащитен триумф и е в следствие от провежданите природозащитни действия за възобновяване и поддържане на Драгоманското тресавище от СДП БАЛКАНИ, подкрепени от научните познания и способи на водещи орнитолози. “, споделя Симеон Гигов, част от екипа, документирал завръщането на жеравите в България. През 90-те помпената станция, която пресушава Драгоманското тресавище, стопира да работи и в естествената територия стартира още веднъж да се задържа вода. Оттогава СДП БАЛКАНИ работи за възобновяване на блатото и подобряването на изискванията за гнездене на редица блатни типове като огромния воден бик, огромната бяла чапла, ръждивата чапла, тръстиковия блатар, белооката потапница, мустакатия синигер и други Сдружението изкупува част от земите в и към блатото и подписва контракти за стабилно прилагане на ливадите, където се хранят жеравите. През 2011 година Карстов комплекс “Драгоманско тресавище ” е разгласен за влажна зона от международно значение според Рамсарската спогодба. Работата по запазване на влажната зона продължава и сега, като активността на СДП БАЛКАНИ и Сдружение за дива природа – БАЛКАНИ, WWF е подкрепена от интернационалния план WaterLANDS (финансиран по програмата на Европейски Съюз “Хоризонт 2020 ”), който има за цел възобновяване на шест влажни зони в цяла Европа. Ремонт на изгорялата посетителска инфраструктура на Драгоманското тресавище е измежду плануваните действия, само че усложнените бюрократични процедури забавят процеса. Двете природозащитни организации работят дружно с община Драгоман за възобновяване на
наколната пътека. Заплахите за Драгоманското тресавище и за типовете, на които то е дом, за жалост не понижават. То към момента е със статут на земеделска земя, което спъва ограниченията по възобновяване и ръководство на блатото, довеждане докрай на водния цикъл на община Драгоман и не на последно място ощетява притежателите на земи в блатото. Друг сериозен проблем е неналичието на пречиствателна станция в гр. Драгоман и вливането на отпадни води във влажната зона, без каквото и да е филтриране. „ Решаването на тези наболели въпроси изисква взаимни старания от всички заинтригувани страни - виновните институции в лицето на централната и локалната власт, природозащитни организации, специалисти в разнообразни посоки и от общността, “ споделя Петко Цветков от СДП БАЛКАНИ. „ Очакваме Министерство на околната среда и водите да води процеса по обезпечаване на съответно запазване на тази необикновено скъпа територия, което включва оповестяването ѝ за воден обект, “ добави Цветков.