България е след Перу и Казахстан по конкурентоспособност
През 2023 година България пада до 57-мо място по конкурентоспособност измежду 64 страни, нареждайки се след страни като Перу и Казахстан, а единствено за година страната е слязла с четири позиции надолу. Това демонстрира новото издание на Световната ранглиста за конкурентоспособност на швейцарския Институт за развиване на ръководството (IMD). Ефективността на държавното управление и инфраструктурата в България изостават най-значително измежду останалите фактори за оценка на конкурентоспособността, което създателите приписват на продължаващата политическа неустойчивост през последните години. Така след утежняване на множеството индикатори България се подрежда на последно място измежду европейските страни, включени в проучването.
През 2023 година България пада до 57-мо място по конкурентоспособност измежду 64 страни, нареждайки се след страни като Перу и Казахстан, а единствено за година страната е слязла с четири позиции надолу. Това демонстрира новото издание на Световната ранглиста за конкурентоспособност на швейцарския Институт за развиване на ръководството (IMD). Ефективността на държавното управление и инфраструктурата в България изостават най-значително измежду останалите фактори за оценка на конкурентоспособността, което създателите приписват на продължаващата политическа неустойчивост през последните години. Така след утежняване на множеството индикатори България се подрежда на последно място измежду европейските страни, включени в проучването.
Негативните оценки за страната са част от наклонността на утежняване на конкурентоспособността в цяла Източна Европа. Комбинацията от висока инфлация и засилващи се геополитически опасности поради войната в Украйна и опълчването сред световните супер сили подкопа икономическата и капиталовата сигурност на Европа, показват създателите на проучването. Отвъд световната наклонност и изключителните провокации през последните 2-3 години обаче, дълготрайната наклонност за България също не дава мотиви за оптимизъм - от 2009 година до момента страната е слязла с 19 позиции.
Нестабилност, инфлация, намаляващо население
Проучването класира страните съгласно метода, по който ръководят опциите си за дълготрайно основаване на стойност, а оттатък Брутният вътрешен продукт и продуктивност се правят оценка общо 164 критерия в допълнение към 92 въпроса, които са част от допитване измежду бизнеса, държавни институции и специалисти.
Реклама
България регистрира утежняване на позицията по множеството критерии по отношение на предходната година. Най-много в отрицателна посока се трансформират знаците за инфлацията, за растежа на популацията, както и обвързваните с него дълготрайни трендове в работната мощ. По-ниски стават оценките за риск от политическа неустойчивост, за прозрачността, законодателството в региона на конкуренцията, бюрокрацията и други Макар и по-малко, трендове има и в позитивна посока. Сред тях са понижаване на младежката безработица, растеж на интернационалната търговия и понижаване на бюджетния недостиг.
Дългосрочната наклонност за България също не дава мотиви за оптимизъм - от 2009 година до момента страната е слязла с 19 позиции.
Като цяло България е в долната част на класацията по множеството индикатори, в това число по обучение, вложения, бизнес законодателство, пазар на труда и разнообразни типове инфраструктура. Сред дребното преимущества остават удобната за бизнеса данъчна политика, по-ниските цени и развитите външнотърговски връзки.
Реклама
Благодарение на напъните на частния бранш и поддръжката от Европейския съюз българската стопанска система към този момент остава устойчива, само че поради рисковете от криза в еврозоната и тази наклонност може да тръгне в отрицателна посока, показват българските сътрудници на изследването от Центъра за проучване на демокрацията.
Препоръките - повече вложения, явен проект за Шенген и еврозоната и цифровизация
България би трябвало да има тактика за икономическа и капиталова сигурност, да ускори обществените вложения в инфраструктура и да възвърне фискалната си дисциплинираност - това са част от стъпките, които създателите на отчета предлагат, с цел да усъвършенства страната своята конкурентоспособност. Те поучават държавното управление също по този начин да се възползва пълноценно от ресурсите по Плана за възобновяване и резистентност и да има явен проект за присъединение към Шенген и еврозоната. Необходими са повече старания в посока на енергийния преход и цифровизация на администрацията, стопанската система и образованието.
Основните провокации пред страната тази година съгласно изследването са политическата неустойчивост, слабостите във върховенството на закона, закъснение на влизането в Шенген и еврозоната и рисковете от загуба на европейски средства. България би трябвало да се оправя и със задълбочаващите се неравенства и високите равнища на риск от беднотия.
Успешните стопански системи се приспособяват
Далеч от всички тези проблеми са Дания, Ирландия и Швейцария, които заемат първите места в 35-тото издание на класацията. И трите са дребни стопански системи, които се възползват добре от достъпа си до пазари и търговски сътрудници - както и Сингапур, която е на четвърто място. " Виждаме печеливши и губещи в подтекста на голям брой припокриващи се рецесии, а светът е от ден на ден разграничен сред протекционистични и отворени стопански системи ", споделя професор Артуро Брис, шеф на World Competitiveness Center (WCC) към IMD.
През 2023 година България пада до 57-мо място по конкурентоспособност измежду 64 страни, нареждайки се след страни като Перу и Казахстан, а единствено за година страната е слязла с четири позиции надолу. Това демонстрира новото издание на Световната ранглиста за конкурентоспособност на швейцарския Институт за развиване на ръководството (IMD). Ефективността на държавното управление и инфраструктурата в България изостават най-значително измежду останалите фактори за оценка на конкурентоспособността, което създателите приписват на продължаващата политическа неустойчивост през последните години. Така след утежняване на множеството индикатори България се подрежда на последно място измежду европейските страни, включени в проучването.
Негативните оценки за страната са част от наклонността на утежняване на конкурентоспособността в цяла Източна Европа. Комбинацията от висока инфлация и засилващи се геополитически опасности поради войната в Украйна и опълчването сред световните супер сили подкопа икономическата и капиталовата сигурност на Европа, показват създателите на проучването. Отвъд световната наклонност и изключителните провокации през последните 2-3 години обаче, дълготрайната наклонност за България също не дава мотиви за оптимизъм - от 2009 година до момента страната е слязла с 19 позиции.
Нестабилност, инфлация, намаляващо население
Проучването класира страните съгласно метода, по който ръководят опциите си за дълготрайно основаване на стойност, а оттатък Брутният вътрешен продукт и продуктивност се правят оценка общо 164 критерия в допълнение към 92 въпроса, които са част от допитване измежду бизнеса, държавни институции и специалисти.
Реклама
България регистрира утежняване на позицията по множеството критерии по отношение на предходната година. Най-много в отрицателна посока се трансформират знаците за инфлацията, за растежа на популацията, както и обвързваните с него дълготрайни трендове в работната мощ. По-ниски стават оценките за риск от политическа неустойчивост, за прозрачността, законодателството в региона на конкуренцията, бюрокрацията и други Макар и по-малко, трендове има и в позитивна посока. Сред тях са понижаване на младежката безработица, растеж на интернационалната търговия и понижаване на бюджетния недостиг.
Дългосрочната наклонност за България също не дава мотиви за оптимизъм - от 2009 година до момента страната е слязла с 19 позиции.
Като цяло България е в долната част на класацията по множеството индикатори, в това число по обучение, вложения, бизнес законодателство, пазар на труда и разнообразни типове инфраструктура. Сред дребното преимущества остават удобната за бизнеса данъчна политика, по-ниските цени и развитите външнотърговски връзки.
Реклама
Благодарение на напъните на частния бранш и поддръжката от Европейския съюз българската стопанска система към този момент остава устойчива, само че поради рисковете от криза в еврозоната и тази наклонност може да тръгне в отрицателна посока, показват българските сътрудници на изследването от Центъра за проучване на демокрацията.
Препоръките - повече вложения, явен проект за Шенген и еврозоната и цифровизация
България би трябвало да има тактика за икономическа и капиталова сигурност, да ускори обществените вложения в инфраструктура и да възвърне фискалната си дисциплинираност - това са част от стъпките, които създателите на отчета предлагат, с цел да усъвършенства страната своята конкурентоспособност. Те поучават държавното управление също по този начин да се възползва пълноценно от ресурсите по Плана за възобновяване и резистентност и да има явен проект за присъединение към Шенген и еврозоната. Необходими са повече старания в посока на енергийния преход и цифровизация на администрацията, стопанската система и образованието.
Основните провокации пред страната тази година съгласно изследването са политическата неустойчивост, слабостите във върховенството на закона, закъснение на влизането в Шенген и еврозоната и рисковете от загуба на европейски средства. България би трябвало да се оправя и със задълбочаващите се неравенства и високите равнища на риск от беднотия.
Успешните стопански системи се приспособяват
Далеч от всички тези проблеми са Дания, Ирландия и Швейцария, които заемат първите места в 35-тото издание на класацията. И трите са дребни стопански системи, които се възползват добре от достъпа си до пазари и търговски сътрудници - както и Сингапур, която е на четвърто място. " Виждаме печеливши и губещи в подтекста на голям брой припокриващи се рецесии, а светът е от ден на ден разграничен сред протекционистични и отворени стопански системи ", споделя професор Артуро Брис, шеф на World Competitiveness Center (WCC) към IMD.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ