Най-бедните у нас вече не са на последно място в ЕС по достъп до питателна храна
През 2023 година 9,5 на 100 от популацията на Европейски Съюз не е било в положение да си разреши храна, съдържаща месо, риба или вегетариански еквивалент всеки втори ден, с 1,2 процентни пункта повече спрямо 2022 година (8,3 на сто), по данни на Евростат.
Сред хората, застрашени от беднотия (тези, получаващи по-малко от 60 на 100 от междинния наличен приход в дадена страна), делът на популацията, което не може да си разреши питателна храна, е 22,3 на 100 в Европейски Съюз или нарастване с 2,6 процентни пункта по отношение на 2022 година
Българи и румънци с най-голям риск от бедност в целия Европейски Съюз
Делът на хората, застрашени от беднотия, които не могат да си обезпечат съответна издръжка, е най-голям в Словакия (45,7 на сто), следвана от Унгария (44,9 на сто) и България (40,2 на сто).
Така страната ни за първи път не е на последно място по този индикатор.
istock
През 2007 година, когато страната ни влезе в Европейски Съюз, българите с най-ниски приходи, които не са могли да си разрешат съответна издръжка, е бил 88,5 на 100.
От друга страна, най-нисък дял е регистриран в Ирландия (4,2 на сто), следвана от Кипър (5,0 на сто) и Португалия (5,9 на сто).
В Европейски Съюз разликата сред общото население и популацията в риск от беднотия във връзка с обезпечаването на подобаваща храна е 12,8 процентни пункта. На национално равнище Унгария регистрира най-голяма разлика от 30,2 процентни пункта, следвана от Словакия (27,9 процентни пункта) и Гърция (27,3 процентни пункта). Швеция, Кипър, Люксембург, Португалия и Ирландия регистрират най-малки разлики, всички под 4 процентни пункта.
От общото население у нас през 2023 година 19,9 % не могат да си разрешат съответна издръжка. Така за втора поредна година България не е на последно място в класацията - зад нас остава само Румъния с 23,3 %.
Сред хората, застрашени от беднотия (тези, получаващи по-малко от 60 на 100 от междинния наличен приход в дадена страна), делът на популацията, което не може да си разреши питателна храна, е 22,3 на 100 в Европейски Съюз или нарастване с 2,6 процентни пункта по отношение на 2022 година
Българи и румънци с най-голям риск от бедност в целия Европейски Съюз
Делът на хората, застрашени от беднотия, които не могат да си обезпечат съответна издръжка, е най-голям в Словакия (45,7 на сто), следвана от Унгария (44,9 на сто) и България (40,2 на сто).
Така страната ни за първи път не е на последно място по този индикатор.
istock
През 2007 година, когато страната ни влезе в Европейски Съюз, българите с най-ниски приходи, които не са могли да си разрешат съответна издръжка, е бил 88,5 на 100.
От друга страна, най-нисък дял е регистриран в Ирландия (4,2 на сто), следвана от Кипър (5,0 на сто) и Португалия (5,9 на сто).
В Европейски Съюз разликата сред общото население и популацията в риск от беднотия във връзка с обезпечаването на подобаваща храна е 12,8 процентни пункта. На национално равнище Унгария регистрира най-голяма разлика от 30,2 процентни пункта, следвана от Словакия (27,9 процентни пункта) и Гърция (27,3 процентни пункта). Швеция, Кипър, Люксембург, Португалия и Ирландия регистрират най-малки разлики, всички под 4 процентни пункта.
От общото население у нас през 2023 година 19,9 % не могат да си разрешат съответна издръжка. Така за втора поредна година България не е на последно място в класацията - зад нас остава само Румъния с 23,3 %.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ